[ elijah & katerina ]

Катерина..


Това ти ли си..?

Пробвай ме.

- Лека, мили. Всички се нуждаят от него.

- След като вече не съм в списъка на Клаус със задачки значи мога да го използвам срещу Сайлъс.

- Няма ли всички да са щастливи ако намалим бройката на злодеите с един? Сигурна съм, че дори Клаус ще е доволен. До колкото го познавам не му е особено приятно когато някой го превъзхожда по някакъв начин, а Сайлъс определено е по-силен от него.

Очаквах нещо по-загадъчно, но и това става.


А той откъде знае, че е в теб? Надявам се не си разтръбила на целия Мистик Фолс, че ти си победителката в голямата надпревара.


Както винаги уцелваш два заека с един куршум. Намаляш злодеите и печелиш одобрението на един от тях.

- За толкова глупава ли ме мислиш? Разбира се, че не. Явно и той си има своите източници.

- Няма да е толкова лесно да се справя с него, дори не е сигурно дали ще успея.

А защо не се съюзиш с Клаус, за да унищожите Сайлъс веднъж завинаги?


Ще е трудно, но така поне ще имате реален шанс за успех. Сама... не мисля, че би стигнала далеч.

- За момент реших, че говориш сериозно.

Не. Сериозно. Какво би постигнала сама освен да се озовеш с кол в сърцето? Помисли.

- Наясно съм, че сама няма да мога да се справя с него.

- Но да работя в екип с Клаус ми звучи абсурдно.

Абсурдното понякога е най-полезно.


А и преди малко не каза ли, че не си толкова убедена в успеха си.

- Клаус не е единственият, който иска да се отърве от Сайлъс.

- Сещам се за някой друг, който би ми помогнал.

Нима? И кой е той?

- Чувал ли си за бога на подземното царство?

Хадес? И как успя да спечелиш помощта му, Катерина? Едва ли ще го направи без лична изгода.

- Помогнах му да открие сина си.

- Едва ли би ми отказал, след този благороден жест от моя страна.

Наистина? Това ме навежда на мисълта, че те е било грижа за него. Греша ли?

- Ревност ли долавям?

- Грижа ме е само и единствено за теб.

- Направих го заради себе си. Сега ми е длъжник.

Не, нямах предвид това, но оценявам това, което каза.


Имах предвид, че си помогнала за нещо така значимо за него, което значи, че в теб наистина има следа от момичето, което познавам.

- Значи не съм безнадежден случай.

- Ами ако не беше останало и помен от онова момиче, което познаваш, щеше ли все още да си тук до мен, да ме приемеш такава каквато съм?

Това никога няма да се случи, Катерина. Колкото и да искаш да го скриеш понякога, момичето, с което се запознах преди векове, ще се покаже на повърхността.

- Но защо го правиш? Защо продължаваш да вярваш в мен, дори когато аз самата изгубих вяра и надежда?

- Не те заслужавам.

Не знам. Може би защото това е в кръвта ми. Да не губя надежда, дори когато всички други са.


Това не е вярно. Ти заслужаваш много повече от това, което получаваш.

- Имам нужда само от теб.

- Но аз никога няма да бъда достатъчно добра за теб, Илайджа.

За бога..


Обичам те, Катерина. Винаги съм и винаги ще. Независимо от обстоятелствата част от сърцето ми винаги ще ти принадлежи. Искам да го знаеш.

- Мисля, че трябва да получавам по-често подобни изблици на несигурност ако продължиш така да ми отвръщаш.

Нямам против, ако само така ще мога да те целуна отново.