[ elijah & katerina ]

Катерина..


Това ти ли си..?

- В цялата си прелест...

- Липсвах ли ти?

Не съм и очаквал да те видя отново.. някога.


Честно казано, не съм мислил за теб в близките няколко века.

- Върнах се заради теб..

- Очаквах по-топло посрещане.

Заради мен? Откъде знаеше, че съм тук?


Катерина ти избяга от мен. Какво по-топло посрещане искаш?

- Имам си своите източници. Знаеш, че винаги постигам целите си, а целта ми беше именно да те открия.

- Трябваше да избягам! Но не вини мен за това, а скъпия си брат, заради когото трябва постоянно да бягам и да се укривам.

Аз имах решение, Катерина! Имах лек, който щеше да те запази жива и след ритуала щеше отново да си тук, но не... ти предпочете другия начин.


Избяга сякаш не означавах нищо за теб.. но може би наистина е било така.

- Извини ме, че имам проблеми с доверието, след като цялото ти семейство ме разиграваше и Клаус планираше да ме убие и все още не се е отказал, въпреки че минаха повече от пет века и той най-сетне постигна целта си.

- Знаеш, че ме е грижа за теб. Но първо трябваше да се погрижа за себе си.

Щях да говоря с Никлаус, не трябваше да бягаш, защото това го вбеси още повече.


Защо не ми позволи да ти помогна? Знаешe, че щях да направя всичко за теб.

- Наистина ли вярваш, че един разговор с Клаус щеше да го разубеди да се откаже от ритуала?

- Не разбирам защо обсъждаме миналото, което така или иначе не може да бъде променено.

- Успях да се запазя жива и се върнах, за да оправя нещата с теб.

Обсъждаме го, защото имах нужда да разбера защо го направи, Катерина. Живеех с мисълта, че изобщо не ти пукаше за никого, освен за себе си.


И какво точно имаме да оправяме?

- Направих го заради себе си, Илайджа! Не можех да разчитам на никого другиго, освен на себе си! Клаус щеше да направи всичко възможно, за да ме убие, а ти би ли застанал срещу собствения си брат, за да ме защитиш? Аз не мисля така..

- Това, което имахме.. отношенията ни.

- Познаваш ме! Знаеш, че не играех игрички с теб. Момичето, с което се запозна преди пет века.. това е истинската Катерина. Имам нужда от помощ, за да я открия.

Искам да ти вярвам... това е моята слабост.


Ти си моята слабост..


Не биваше да оставям нещата така... съжалявам.


п.п.: извинявам се за забавянето ;х

- Ще сторя всичко по силите си, за да те уверя, че можеш да ми имаш доверие.

- Изгубих всичко, само ти ми остана! Не ме изоставяй, Илайджа.

Няма да повторя тази грешка.


Вярвам ти, Катерина.

- Съжалявам, че не те потърсих по-рано.

- А ти защо си в Мистик Фолс? Не очаквах да те открия точно тук.

Носталгия... предполагам.


Ами ти? Не мислех, че след толкова години бягане това е мястото, което искаш да посетиш. А и Клаус е тук.

- Казах ти, дойдох заради теб.

- Вече имах честта да се срещна с Клаус. Посрещна ме подобаващо, но не както очаквах...

Нима? Това не е в негов стил.


Само за протокола... ако ти беше сторил нещо вече нямаше да е сред живите.

- Мислех, че съм си научила урока да очаквам всичко от един Майкълсън.. Ето, че успя още веднъж да ме изненада.

- Колко мило! Но, мили, едва ли щеше да има значение ако аз вече не бях сред живите.

- С какво си запълваше времето през последните няколко века, прекрасни ми Илайджа?
- Надявам се, че не си ми търсил заместница, защото и двамата знаем, че съм незаменима.

Последните няколко века не бяха сред най-интересните в живота ми, но сигурно знаеш причината.


Срещнах Алекс, но осъзнах, че се е променила. Вече не е момичето, което помня..


Ами ти? Нещо ново в живота на знаменитата Катрин Пиърс?

- Да, разбира се! Твоят лъч светлина, тоест аз, ти липсваше.

- Алекс? Мислех, че тя ти беше просто играчка за запълване на времето..

- Знаеш, че край мен никога не е скучно. В момента оплитам в мрежите си Стефан.. отново. За момента не се нуждая от него, но за в бъдеще със сигурност ще ми бъде полезен с нещо.

- А ти господинчо, не смей и да си помисляш, че прилагам същата тактика и при теб, ако беше така сега нямаше да стоя тук и да ти споделям строго секретните си намерения.

И каква е ползата от всичко това, Катерина? Тези нови игрички, които играеш? Мислех, че си приключила "заниманията" си с братята Салватор.


А и както казах отношенията ми с Алекс са в застой. Всичко стана твърде сложно.


Надявам се не смяташ да прекарваш цялото си време в стандартните си занимания като да си губеш времето със Салватор. Мислех, че са минала история, а и не мисля, че Стефан ще се поддаде след толкова време.

- Целта оправдава средствата, мили. Стефан и Деймън имат нещо, което ми принадлежи. Вместо да прилагам насилие, този път реших да ги привлека на своя страна както едно време.. с неустоимия си чар.

- Мисля, че вече е поддал. Той е по-наивният от двамата братя, за това се заех първо с него.

- В застой значи? А какви са намеренията ти към нея, Илайджа?

Наистина.. не ми се говори за нея.


И какво е това ценно нещо, което е у тях?