[ elijah & katerina ]

Катерина..


Това ти ли си..?

- Пръстенът на майка ми. Те нямат представа, че е неин и се надявам да остане така.

- Аз притежавам това, което и двамата искат. Всъщност, всички в този град го искат. Обаче не си падам по размените.. поне не с тях. Виж, Клаус вече е друго нещо.

Пръстенът на майка ти? За какво им е пък той?


Освен чарът и талантът ти да омагьосваш мъжете какво различно от теб в замяна искат?

- За момента нямат нужда от него, докато не разберат, че проявявам интерес. Деймън най-вероятно иска да го подари на възлюбената си Елена.

- Това, което иска и брат ти Никлаус, за да може да го унищожи преди да са го използвали срещу него, същото нещо, от което се нуждае и Ребека, за да стане отново човек.

- Явно само ти в този град не се нуждаеш от лека. Или пък греша?

Целият град е полудял за този лек. Толкова ли е лошо това да си останеш такъв какъвто си?


Нека кажем, че одобрявам същността си. Не искам да се променям, но...


Не съм толкова сигурен за теб. Винаги съм се чувствал виновен за твоята същност сега и ако имаше една личност, на която бих дал този лек.. щеше да си ти.

- Толкова са се вманиачили. Скоро ще започнат да се избиват помежду си.

- На мен? Шегуваш се, нали?

- Сякаш не знаеш, че по този начин би ме обрекъл на сигурна смърт.

Глупаво е а и почти никой от тях не го заслужава.


Мислиш ли, че бих позволил да ти се случи нещо? Никой няма да те нарани, Катерина. Вярвай ми.

- Прав си, но мисля че бих се договорила с Клаус. Аз ще му дам лека, а той ще ми върне свободата.

- Моят смел, прекрасен Илайджа.

- Но ти не можеш винаги да си до мен, за да ме пазиш.

Значи ми казваш, че през нито един миг от живота си не си искала да върнеш предишния си живот?


Животът, който притежаваше преди да срещнеш семейството ми, преди всичката тази тъмнина да го превземе.

- Разбира се, че не! Само ако можех да върна времето назад, бих го сторила. Но това е невъзможно, Илайджа.

- Нямам друг избор освен да загърбя миналото си.

- Не можем да бъдем същите онези Катерина и Илайджа, но това не означава, че не можем да продължим напред.. двамата, един до друг.

Така е, не можем. Но това не значи, че не можем да променим настоящето.


Винаги съм бил до теб, Катерина. Дори и когато ти избяга една част от мен си замина заедно с теб. Сега ти си отново тук и аз.. не бих те изпуснал пак.

- Какво би искал да промениш в настоящето?

- Нямам намерение да ходя никъде без теб.

Това е въпрос, чиито отговор все още не съм намерил.


Може би просто трябва да приема нещата такива каквито са.


Обичах те, Катерина. Обичах те толкова много.

- А сега какво изпитваш?

Иска ми се да кажа, че съм безразличен...


... но ще е лъжа.

- Радвам се да го чуя тогава..

..защото моите чувства към теб никога не са изстивали.

Не е правилно. Но през всичките тези векове не е имало ден, в който да не съм мислил за теб, питайки се къде си и дали си добре.

- Винаги съм си мислила, че си ме намразил след като си тръгнах.

- Опитвах се да те забравя, да погреба чувствата си, но така и не успях.

Не можем да се преборим с чувствата си. Те са по-могъщи от нас. Можем да прекараме години, векове, дори хилядолетия, мислейки си, че ги няма, че сме ги победили, но в края на деня те все пак се връщат, разрушавайки всичко по пътя си.

- Но никога няма да съм първа в сърцето ти.

- Знам колко важно за теб е семейството ти и че би направил всичко за тях.

- Рано или късно ще ти се наложи да ме оставиш и да хукнеш на някъде. Искам просто да знаеш, че винаги ще те чакам. Само ми дай думата си, че въпреки всичко не би изгубил вяра в мен.

Катерина ти най-добре от всички трябва да знаеш, че не бих повторил грешката си. Не бих те изоставил.


А относно семейството ми, то не ми пречи да продължа връзката си с теб. Вече не.


Дори и да не го вярваш, все още ме е грижа за теб. И това няма да спре.

- Семейството ти ме мрази Илайджа. Клаус ме иска мъртва. Не мислиш ли, че това би било пречка?

- А би ли заминал с мен? Далеч от този проклет град, далеч от всичко и всички.

Брат ми в момента има много по-важни задачи от твоето убиване, Катерина. А и мисля, че след 500 години непрестанно преследване това взе, че му омръзна. Няма за какво да се тревожиш.


Да избягам..? Трябва да ти кажа, че съм мисли по този въпрос много пъти, но... не мисля, че мога да го направя. Колкото и дразнещо да е семейството ми понякога... не мога да ги изоставя.

- Е, това е успокояващо.. до някъде. Сам знаеш, че брат ти е доста непредсказуема личност.

- Но ти си единственият, който полага някакви усилия в името на това семейство, Илайджа.

Можеш да си сигурна, че няма да те докосне.


Но мисля, че този, за когото трябва да се тревожиш е Сайлъс. Разбрах, че те търси за нещо.

- Няма да повярваш защо ме търси.