Each one of them truly believes that they can save her which is simply a delusion... // Klaus and Elena

Елена!


На какво дължа тази чест?

Защо всички мислят, че ги слушам, по дяволите?!Те се правят, че не им пука, а на мен наистина не ме е грижа за тях!Точка.

И двамата знаем, че не е така.

Да не би да се опитваш да ме ядосаш?Защото, ако това е целта ти...трябва да опиташ по-силно.

Щом приемаш да мислиш така добре.Да не останеш изненадан, когато разбереш, че не съм се шегувала.

Ако се опитвах да те ядосам, вече щеше да си ядосана.

Колко самоуверено.Бих казала, че е секси, но...няма да е уместно, след като заради теб умрях.Два пъти.

Е, стига де. Още ли не си ми го простила? Беше за добра кауза.

Сладко е, че мислиш, че можеш да се заяждаш с мен. Но пък нали знаеш, че винаги можем да ... потретим. Третият път е щастлив, нали?

Не си забавен, Клаус.А и нима ще отнемеш на света такова прекрасно същество, пълно с толкова живот?

Не бих си позволил подобен лукс. Това ще е изключителна загуба за... света.


Вярно, че заради мен намери смъртта си няколко пъти, но ако не се бях превърнал в хибрид, кой щеше да ви спасява, когато се забъркате с върколаци? Мисля, че ти и братята трябва да сте ми благодарни.

Да, да, колко благородно!Благодаря ти, че си така добър и ни спасяваш.

Не ти ли омръзва да си толкова циничен на моменти?

Циничен?


Цинизмът ми е породен от възможността да направя всичко с всички. Например, бих те накарал горещо да ми благодариш, докато изтръгвам сърцето ти. Способностите ми са неограничени, мила моя. А когато притежаваш такава сила, можеш да си позволиш да си циничен.

Може.Но лично за мен, цялата тази работа с възгордяването е глупава и отблъскваща.Нищо лично.Можеш да правиш всичко - окей, не е нужно да се перчиш с това всяка секунда.

Още си много млада, за да разбереш.

Да, да, както кажеш, дядо.Зарежи, отново станахме нацупени и недостъпно горди.

Наистина, любов, заедно с чувствата и разумът ти ли изчезна?
Преди поне внимаваше как говориш с мен. Сега или си прекалено смела или твърде глупава. Какво стана, мила моя? Вече не се страхуваш от мен?

Работата е там че дори и да ме убиеш не ми пука особено.Никой няма да плаче, а и от една гледна точка ще ми направиш услуга.

Което не означава да показваш веднага зъбки, любов.Което ми напомня...не съм ти никаква "любов".Запази тази отвратителна сладникава дума за Татя, аз не съм ти никаква.

Никаква? О, не, любов. Нима не знаеш, че ти си любимката ми? Сладката и невинна двойничка, която бавно се преобразява. Истинска Петрова.

Наистина стопли сърцето ми.Толкова мили думи в един ден, явно има нещо във въздуха или пък си болен.

И все пак, запази го за Татя.Тя е твоята голяма любов, не аз.

Боя се, че губиш представа за концепцията на това обръщение, приемайки го за... как беше? "Сладникава дума".


Често споменаваш Татя. Разбрах, че двете сте се срещнали.

Все тая.Няма да споря с негово величество.

Да, доста е забавна и много по-интересна от скучната Катрин.Допадна ми.Това проблем ли е?

Разбира се, че не. Очарователно е. Мислех, че е вродено на всяка Петрова да мрази двойничките си, но явно съм сбъркал.

Това че всички мразят Катрин, е заради ужасния й характер.Татя поне не се възгордява без причина, макар да има правото да го прави.

Горката, отритната от всички, вампирка.


Да, не отричам, че на Катерина й липсват някои обноски на моменти. Но не забравяй, че макар и да е прекарала огромна част от живота си в ковчег, Татя все пак е древна. Тя е жена с такт, притежава контрол над емоциите си, за който и аз й завиждам понякога, докато Катерина е твърде импулсивна. Добре, че поне за пет века бягство се научи да премисля ходовете си. И се научи доста добре, в интерес на истината.

Наистина я обичаш, нали?Татя...начинът по който говориш за нея е невероятен.