Each one of them truly believes that they can save her which is simply a delusion... // Klaus and Elena

Елена!


На какво дължа тази чест?

Ти си задник, знаеш ли го?Да са те учили да не удряш жени?!

Предполагам, че можеш да ме наречеш непослушен ученик тогава.

Явно Стефан не те е учил да не си играеш с по-възрастни от теб. Особено с такива, които могат да те убият с едно щракване на пръстите. Затова...


Без повече глупости. Дръж се прилично, защото в противен случай ще бъда принуден да те нараня, а и двамата не искаме това, нали?


Е, след като се разбрахме по този въпрос, все още ли си гладна?

Майната ти, Майксълсън.

След като не ми даваш от кръвта си, какво по-вкусно можеш да ми предложиш?

Кръвта ми е прекалено ценна, за да я пилея за теб. Плюс това нямаш нужда от нея...


Все още...

Някой май има нужда да си обнови речника с по-мили думи.

Отново ли ме заплашваш?О я стига, ако ме искаше мъртва, щях да съм.Но все още отчаяно вярваш, че ще намерим лека и ще го натикаш в устата ми, за да стана отново човек и да ме ползваш като подвижна кръвна банка.

Защо бих искал да съсипя това? Така си толкова по-... прекрасна. Най-после виждам огненият блясък на Петрова в теб. Съвършено е.

В такива моменти, ако изпитвах страх, щях да съм уплашена.Наистина има нещо странно откачено в теб...

Ще го приема като комплимент.


И не искам да те убия. Затова трябваше да спра налудничавите ти опити да ме предизвикаш. Имам специално отношение към жените от рода Петрова, ако не си забелязала. Не бих желал да навредя на някоя от тях, освен ако не се наложи.

Това беше наистина сладко.Май покрай Татя се размекваш.Интересно е да видя другата ти страна.Човек ще си помисли, че дори можеш да обичаш някой друг освен себе си и русокоска.

А това беше обида.


Знаеш твърде малко за мен... и дори по-малко за мен и Татя. Но не бъркай симпатиите ми с човешки чувства. Не съм склонен да се "размеквам".

Ще си го запиша на въображаемата ми дъска.Както и това че няма как да знам каквото и да е, ако всеки път се държиш като задник.

Та...какво стана с потенциалната ми храна?

Аз съм древен, Елена. Имам обноски. Не се държа... "като задник".


Имай търпение, любов. След малко и до това ще стигнем.

Виж, една от ползите да имаш хибриди, които да са ти предани до лудост е, че получаваш бързо всичко, което искаш. Трябва единствено да им кажа какво желая и ще го получа. А за щастие, моите хибриди отдавна разбраха, че обичам вечерите си пресни и... бягащи. Затова всяка вечер ми ги осигуряват.


Заповядай, любов. Избери си.

Мм...така ми харесваш много повече.

Наречи ме...мнителна, но...всъщност...от къде дойде това неочаквано гостоприемство?

Време беше да попиташ. От както Татя ми каза, че си изключила чувствата си, изгарям от нетърпение да те видя. Исках сам да се уверя, че малката, добричка Елена е дръзнала да го направи. С малки иаключения, това, което виждам е невероятно.


Пък и никога не съм бил настроен зле към теб. Просто ми беше нужна. Всички, които умряха междувременно бяха пречки.

Ласкаете ли ме, г-н Майкълсън?Всеки се променя като вампир, аз не съм изключение.Сега съм още по-голям трън в задника отколкото когато и да било.

Това наистина ме успокоява, благодаря за великото разяснение.

Да, определено си станала по-досадна от преди.


Но кажи ми, харесва ли ти вампирския живот? Или предпочиташ да бъдеш човек?

Преди няколко седмици щях да ти кажа, че искам да съм отново човек, а сега...не мисля, че това е желанието ми.Но има ли значение?Защо да се самозалъгвам след като ще си остана това което съм.

Нима забрави за лека?

Мислиш ли, че имам шанс да се добера до него преди сестричката ти?Или Стефан?А и не мисля, че го заслужавам.

Сестра ми си има прекрасния Флеминг. Съмнявам се да се откаже от цяла вечност в прегръдките му. Но глупостта на Ребека е пословична.


А Стефан би ми предоставил сърцето си на поднос, ако така ще те превърне в онази Елена, в която така отчаяно се бе вкопчил, за да запази човешкото в себе си.


Честно казано, не ги разбирам. И двамата. За нищо на света не бих искал да се откажа от това. Пък и какво по-хубаво от това да контролираш живота им.

Аа, сладкият Александър.Не отричам, че сестра ти има хубав вкус, но според мен ще му омръзне и тогава ще имаш зелена светлина да изтръгнеш сърцето му, а аз да се наслаждавам на кървавото шоу.

Харесва ми начина ти на разсъждаване.Ще се възгордея, внимавай.Излиза, че съм...специално момиче.

Те са жалки в сравнение с нас, но и те имат своята важна роля.Без тях ние сме нищо - мъртви, така че...заслужават поне достойна смърт.

Нима ти не си сред многобройните фенове на Флеминг?


Ти си Петрова, Елена. Разбира се, че си специално момиче.


Някой от скъпоценните ти защитници научи ли те как да се радваш на новата си същност? Как да й се наслаждаваш? Или само хленчат колко им липсваш като човек?

О, не ме разбирай погрешно.Той е сладък, силен, загадъчен, разсмива ме и бла-бла-бла, но...нека да кажем, че на този свят ми пука за един човек и това е брат ми.Всяка друга загуба не е чак толкова страшна.

О, доживях да получа комплимент от Клаус.Каква щастливка!

Хленчат - не.Правилната дума е мразят.Всички ме мразят.Но за това пък един по-стар вампир ми помага с емоциите.Защо питаш?Нима искаш да ми предадеш някой урок?Или направо да ми бъдеш ментор?