Лабиринтът

by **Rebekah Mikaelson** Сря Окт 31, 2012 1:40 pm

First topic message reminder :

Tова трябва да е първата дестинация на всеки, който ще присъства на масовото!По двойки или не всеки трябва да открие пътя, който ще го отведе към изхода от лабиринта и право към невероятната зала на хотела.Около него е пълна тъмнина,единствено светещите фенери осветяват пътя.

Лабиринтът от птичи поглед:
[You must be registered and logged in to see this image.]

Входът на лабиринта:
[You must be registered and logged in to see this image.]

by **Dean Winchester** Нед Ное 11, 2012 9:01 am

Не може да се каже дали факта, че се изявяваше като шеф или това, че се опитваше да го успокои го дразнеше повече. Но от друга страна беше интересен въпроса защо толкова много се вбесяваше. И отговорът беше съвсем прост, макар Дийн да отказваше да го признае на глас.
Анастасия го караше да се чувства слаб. Не физически, разбира се, а точно обратното. Така добре си играеше със съзнанието му и го правеше жертва в играта, в която го биваше най-много. А това го побъркваше. Самото присъствие на Анастасия го напрягаше, караше го постоянно да е нащрек. Не знаеше от къде ще дойде поредната атака, нито дали тя ще е словесна или не. Знаеше само, че може да очаква всичко от брюнетката. Абсолютно всичко. И точно заради това се чувстваше така раздвоен. От една страна му се искаше да заменят детинските караници с нещо, присъщо на по-зрели хора, но от друга му доставяше неимоверно удоволствие да си играе с търпението й.
И въпреки всичко реши да замълчи и кротко да я последва. Може пък тя да имаше по-голям успех в откриването на изхода.
Минутите, които прекараха обикаляйки наоколо, преминаха в пълно мълчание. Уинчестър се стремеше да не допуска мислите на Анастасия в главата си и засега се справяше добре. Стоеше на безопасно разстояние от нея и макар на няколко пъти погледа му неволно да обхождаше тялото й, вампира се чувстваше сигурен, че няма да се поддаде на чара й.
Но след поредния коридор без изход, Дийн не се стърпя и проговори:
- Браво, Шерлок. - поклати глава, гледайки с насмешка Анастасия. - Ако разчитам на теб няма да се измъкнем от тука още три часа. Не виждаш ли, че се въртим в кръг? За трети път минаваме от тук. - ухили се.

by **Damon Salvatore** Нед Ное 11, 2012 12:52 pm

Spoiler:

[You must be registered and logged in to see this image.]
Не можех да повярвам на думите й. Звучаха толкова неистински, може би защото бях чакал прекалено дълго, копнеейки да ги чуя. Обвих лицето й в ръцете си, милвайки я нежно , а после долепих устни до челото й и силно стиснах очи. Знаех, че следва да направя най-голямата грешка в живота си, но бях безсилен, бях изтощен от непрестанната борба с това чувство. Нуждаех се от почивка, от сили, за да продължа болезнената борба и точно това бе нещото, което щеше да ми помогне да продължа напред.
- Ще съжалявам за това...
Прошепнах на себе си, а в следващия момент хванах Елена под ръка, тръгвайки към поредната пътечка, която навярно водеше до грешен път. Бяхме изгубени в лабиринта, но странното бе, че вътрешно самият аз бях също толкова изгубен в чувствата си. Толкова силно се опитвах да ги изключа, да ги залича, за да не изпитвам нищо, но не можех. И единствената причина бе Елена. Защото я обичах прекалено много, макар да знаех, че никога няма да е моя. Че винаги ще принадлежи на някой друг. Но сега, дори за няколко часа, щеше да е моето момиче, моята принцеса. Понякога дори не я разбирах. Вършех ужасни неща, за да я накарам да ме мрази, но тя отново се връщаше и ме молеше да я хващам всеки път, когато пада.
- Мисля, че е от тук.
Казах докато влизахме в поредното коридорче, а глупава усмивка разтягаше устните ми.

by **Melissa Davis** Нед Ное 11, 2012 1:17 pm

Spoiler:

Тъпите му шеги валяха.Да,не бях Шерлок,но и той не покаваше големи умения по ориентация.Не си и правех труда да обръщам внимание на глупавите му нападки,защото не исках да си вгорчавам още повече вечерта.Тя беше достатъчно провалена и тотално летяща в черния списък.
-Много си забавен..-измърморих,взех факлата от ръката му и се обърнах,вървейки напред без дори да се обръщам.Щях да го сотавя ако ще и да си умре там!Постоянно си повтарях да се успокоя,че не си заслужава,но какво можех да направя?!Дийн ми действаше по специален начин,по който ме вбесяваше за по-малко и от секунда.Вярно,и на него не му беше приятно че вече обикаляхме едно и също място за 4ти път,но от кгоа пък започнах да мисля на него какво му е ?! Исках час по-скоро да се измъкна от тук и да се отдъхна.Обстановката не можеше да стане по-нажежена.
Огънят, който гореше советяваше пътя ми,както и дебелите стени на лабиринта.И в един момент..се сетих,че може изходът да е именно в тях!В много от старинните замъци като този в стените бяха скрити врати,които на пръв поглед бяха невидими.
Обърнах се светкавично назад за да му кажа да търси някакви ръчки или копчета по стените,когато при завоя си буквално се блъснах в Дийн,изпускайки факлата на земята.Телата ни се сблъскаха едно в друго,а аз инстинктивно увих ръцете си около врата му за да не падна назад.Лицата ни бяха на съвсем малко разстояние едно от друго,а аз затаих дъх.Цялата ми глава започна да пулсира,а кръвта да приижда в нея.Обливаха ме топли и студени вълни по цялото тяло.Дявол да го вземе!
-Майната ти,Уинчестър!
Изругах и в следващия миг рязко и жадно впих устните си в неговите.Блъснах го към стената и отново го целунах грубо.Дори не осъзнавах какво правя.Гнева ми излизаше наяве дори и под..тази форма.Ръцете ми го притискаха здраво към стената,а зъбите ми захапаха долната му сутна,от която се спусна малка стуйка кръв.Облизах я моментално и наместих езичето си между устните си.И не,нямаше да съжалявам за действията си,бях се научила да не го правя,а и..щом ми носеше удоволстие нямаше място за съжаление.

by **Dean Winchester** Нед Ное 11, 2012 10:05 pm

"- Майната ти, Уинчестър!"
Устните на вампира се извиха в лека, едва забележима усмивка, когато до ушите му достигна задавения от възбуда ропот на Анастасия. Можеше да чуе ясно в мислите й негодуванието, че тялото й отново се е поддало на сладкото изкушение, че и този път не й оставила достатъчно време да се съпротивлява и поне веднъж... един-единствен път тя да е победителката в малкото им съревнование. Но вместо така желаната съпротива, единственото, което успяваше да направи бе жадно да целува устните на вампира. А колкото по-страстна и груба ставаше целувката, толкова повече в Дийн растеше онова гъделичкащо чувство на задоволство.
Вкусът на победата бе сладък, а примесен с устните на госпожица Алексеевич всичко сякаш се подреждаше точно, както той го бе искал. Всъщност "искал" вероятно не бе точното определение. През цялото време Уинчестър съжаляваше и ругаеше заради тази лоша шега на съдбата. А сега се бе озовал притиснат до стената, страстно целувайки тъкмо онази причина, която го бе накарала да проклина решението си да отиде на партито.
Но макар в главата му да премина тази мисъл, той се постара да я отблъсне. Бе твърде опиянен, за да обърне внимание на нещо друго, различно от съблазнителната брюнетка.
Отне му броени секунди да размени местата им и да обърне нещата отново в своя полза. Стисна силно китките й (разбира се, не достатъчно, че да й причини болка) и притисна ръцете й в стената.
- Майната ти, Анастасия! - изсъска срещу устните й и с едно рязко движение я повдигна, краката й се увиха около кръста му, а тялото му още повече се притисна в нейното.

by **Melissa Davis** Нед Ное 11, 2012 10:23 pm

Dean Winchester написа:
"- Майната ти, Уинчестър!"
Устните на вампира се извиха в лека, едва забележима усмивка, когато до ушите му достигна задавения от възбуда ропот на Анастасия. Можеше да чуе ясно в мислите й негодуванието, че тялото й отново се е поддало на сладкото изкушение, че и този път не й оставила достатъчно време да се съпротивлява и поне веднъж... един-единствен път тя да е победителката в малкото им съревнование. Но вместо така желаната съпротива, единственото, което успяваше да направи бе жадно да целува устните на вампира. А колкото по-страстна и груба ставаше целувката, толкова повече в Дийн растеше онова гъделичкащо чувство на задоволство.
Вкусът на победата бе сладък, а примесен с устните на госпожица Алексеевич всичко сякаш се подреждаше точно, както той го бе искал. Всъщност "искал" вероятно не бе точното определение. През цялото време Уинчестър съжаляваше и ругаеше заради тази лоша шега на съдбата. А сега се бе озовал притиснат до стената, страстно целувайки тъкмо онази причина, която го бе накарала да проклина решението си да отиде на партито.
Но макар в главата му да премина тази мисъл, той се постара да я отблъсне. Бе твърде опиянен, за да обърне внимание на нещо друго, различно от съблазнителната брюнетка.
Отне му броени секунди да размени местата им и да обърне нещата отново в своя полза. Стисна силно китките й (разбира се, не достатъчно, че да й причини болка) и притисна ръцете й в стената.
- Майната ти, Анастасия! - изсъска срещу устните й и с едно рязко движение я повдигна, краката й се увиха около кръста му, а тялото му още повече се притисна в нейното.

Недей..не се поддавай,Ана..спри!Спри..не го целувай,не и този път!Повтаряш същата грешка за милионен път..
Мислех си,но вършех точно обратното.Отново бях паднала в ръцете му,отново проявих слабост.
Устните ни се сливаха грубо и настървено,а телата ни сякаш крещяха едно за друго,сякаш имаха нужда едно от друго.Отпуснах леко главата си назад,давайки му свобода да нахалства с целувките си където пожелае.Бях..никоя в този момент,сега зависех единствено от него.
Щом ме повдигна и притисна ръцете ми към стената се усмихнах доволно на една страна.Харесваше ми,харесваше ми този плам,който имахме в нас,тази страст и борбеност.
-Ще я поздравя,миличък.
Прошепнах и целунах игриво устните му,затягайки хватката на краката ми,които караха телата ни да са още по прилепени едно към друго.Устните ми се спуснаха по врата му дарявайки го с безброй целувки,а след това се върнаха към неговите.Прехапах виновно долната си устна и се усмихнах дяволито,повдигайки едната си вежда.
Спуснах бавно ръцете си по тялото му,пъхайки ги под ризата му,която вече не бе запасана в панталоните му.Ръцете ми бродеха по горещата му кожа,а устните ми го изгаряха.Хвърлих шапката му на пода и при вида на зализаната прическа се изкисках за миг като веднага се погрижих за нея.Хванах ризата му и просто я разкъсах.Не ме интересуваше,харесваше ми.
-Така..е мнооого по-добре.
Усмихнах се и лекичко забих зъбките си във врата му,без да пия кръв.Исках само да го подразня.

by **Dean Winchester** Пон Ное 12, 2012 8:08 am

Всяко действие на брюнетката разпалваше и без това бушуващата страст във вампира. Не трябваше да полага кой знае какви усилия. Всъщност, щеше да е достатъчно само да стои пред него (и по възможност без да говори, защото в противен случай го вбесяваше). Само вида й беше достатъчен, за да го накара да изгуби контрол - над ума си, над тялото си, над желанията си. Правеше го с такава лекота, че Дийн не веднъж си бе задавал въпроса дали е умишлено или просто той сам успява да попадне в капан, който Анастасия дори не му е заложила. И може би опасенията му бяха основателни и най-важното верни. Защото изглежда вампирката не полагаше никакви усилия и въпреки това всеки път успяваше да го оплете и дори подчини на волята си... или най-малкото на желанията си, които беше чист късмет, че са същите като неговите.
Когато шапката му излетя и се разнесе развеселения кикот на Анастасия, вампирът се намръщи.
- Така изглеждах и когато се запознахме. - подсмихна се. - Така че не се опитвай да ме убедиш, че не ти харесва вида ми.
Истината бе, че Уинчестър изглеждаше ослепително във всички епохи, в които бе живял. Еднакво лесно жените се поддаваха на чара му, независмо дали бе облечен с кожени дрехи, снобарски костюм или косата му бе прилежно заресана. И той бе наясно с това и не изпускаше възможност да го изтъкне. Не си го спести и пред Анастасия.
Налагаше се да отговори подобаващо. Затова премести устните си по врата й, а целувките му станаха една идея по-нежни. За сметка на това плата, който покриваше тялото на Анастасия бе грубо разкъсан, оставяйки вампирката само по бельо. За момент Дийн се отдръпна и погледа му се плъзна по тялото й. Отдели няколко секунди, за да се наслади на гледката и не съвсем съзнателно езика му премина по устните му, за да ги навлажни.
- По дяволите... - отрони се тихо, но се постара да не продължава мисълта си. Вместо това плъзна пръстите си нагоре по бедрата й, изучавайки сантиметър по сантиметър кожата й (сякаш не го бе правил десетки пъти), а устните му намериха отново нейните.

by **Melissa Davis** Пон Ное 12, 2012 8:36 am

Това шега ли беше ?! Защо по дяволите ме караше да..да се чувствам така!Мразех го..мразех себе си,не исках да е така..не понасях да съм подвластна на някого,на който и да било,камо ли на Дийн..Колкото гневът в мен растеше,толкова се усилваше и възбудата и страстта,с която целувах жадно устните му,които сякаш с всяка целувка ми даваха нова глътка кислород.Погледът ми се премрежваше при всеки негов допир,кожата ми настръхваше и искаше още.Не ме интересуваше,вече не..не ме интересуваше,че отново изглеждах като една кукла на конци в ръцете му,нито,че за пореден път щях да бъда негова.Обожавах това чувство.О и да,Уинчестър,не ме интересува,че четеш мислите ми!Знаех,че го прави,но не се и опитвах да ги скрия.Беше му пределно ясно.
Самовлюбено,копеле.-Помислих си и бях убедена,че той го е чул,затова се подсмихнах подмолно и без да губя повече време устните ми намериха неговите,давайки му една сладострастна целувка,ноктите ми драскаха гърба му,а тялото ми се притискаше силно в неговото.Разтворих леко устните си.
-Ще те убия..-изсъсках срещу устните му щом разкъса роклята ми и тя се свлече на земята.Единствено глухото падане на плата се чу.За един миг просто останах вгледана в зелените му очи като дланта ми се намираше на едната му страна.И тогава..дойде споменът.

"Тя се изправи, а той я дръпна към себе си. Чаршафът между телата им превръщаше мекотата на кожата и в спомен от снощи. Сега беше над нея. Ръцете и неистово се впиваха в гърба му. Притискаше тялото си до неговото, а осъзнавайки лимита на материята се отдръпваше и го правеше отново. Облада я за пореден път в живота и. Душата драсна клечка кибрит и театрално я хвърли върху нервната и система. След това пламъците довършиха останалото в нея. Горяха в капка вода, докато оргазмът се превърна в изгрев под облаците. Дъждът трупаше капки по прозореца, които забравяха да се подчиняват на гравитацията. Отвъд границата на утрото имаше по-силно привличане. Болезнено и бавно, тясно и търсено. Намерено и нямо. Негово и нейно. Между четири стени. Беше шест сутринта, а тя така и не свали якето му."

..усмихнах се едвам доловимо,поклатих леко главата си и отново сключихме устните си,преплитайки езичетата си.Ръцете ми бавно се спуснаха по гърдите му,надолу към панталона.Едната ми ръка се върна и се преметна през врата му,а другата нахално се постави на мястото между бедрата му и стисна леко най-възбудената част от тялото му.

by **Dean Winchester** Пон Ное 12, 2012 10:17 am

Би било лъжа ако кажем, че Дийн не предвиди този развой на събитията. Още в момента, в който я видя на прага на голямото имение, той вече знаеше какво ще се случи. Онази секунда, в която през тялото му премина силна вълна на възбудена, примесена с гняв, в главата му вече търпеливо стоеше изготвения план как ще завърши не само срещата им, но и вечерта. Бихте попитали от къде бе толкова сигурен, че ще получи госпожица Алексеевич на тепсия, но отговора е твърде сложен и би ни отнел много време, за да го изясним напълно. Да кажем просто, че дългото им съвместно минало му бе помогнало да я опознае по-добре, отколкото тя самата се познаваше. Нямаше мускулче в тялото й, което да потрепне без предварителното умишлено подтикване от страна на вампира. Всяко негово движение бе внимателно премерено. Познаваше тялото й до последния сантиметър и добре знаеше какво и как й харесва. Бе наясно, че ако пръстите му се плъзнат малко по-нагоре по бедрото й и внимателно отместят бельото й, докосването му ще предизвика силен стон в Анастасия.
- Шшшт... - сложи пръста си на устните й, докато на неговите играеше доволна усмивка. - Не се предавай така лесно, прекрасна. Съсипваш всичко.
Но заръката му можеше да се окаже твърде трудна за изпълнение, защото докосванията му продължаваха... все по-настоятелно. Ясно усещаше как тялото на красавицата се отпуска и се оставя изцяло в ръцете му, но това не го удовлетворяваше. Бе наясно с победата си, но предпочиташе да бъде малко по-заслужена, по-трудно завоювана.
- Разочароваш ме... - поклати глава. Ръката й беше върху панталона му и в началото дори го накара да повярва, че този път няма да се справи така добре със задачата си, а твърде бързо ще се откаже от съпротива, но вместо това хватка й значително отслабна, щом докосванията му започнаха. Сграбчи китката й и притисна дланта й към тялото си. Умишлено позволи на един сподавен стон да напусне устните му, докато шепнеше до ухото й:
- Накарай ме да се предам. Или ще те оставя тук, насред нищото... възбудена и сама. - усмихна се дяволито и захапа ухото й.
Щеше да е предизвикателство Анастасия да се намери въпреки упоритите докосвания на Уинчестър, но пък от друга страна, той обичаше да я поставя пред изпитание... и нея и тялото й.

by **Melissa Davis** Пон Ное 12, 2012 1:39 pm

I feel so untouched and I want you so much
That I just can't resist you, it's not enough to say that I miss you -------------- so..KISS ME HARD BEFORE YOU GO.

Беше прав.Нямаше да се предам,не биваше!Целия този гняв,наслада и страст,които изпитвах можеха да се превърнат в нещо много по-съвършено-неговата проява на слабост.Исках да чуя и последния стон, излизащ от устните му,да извлека върховната му наслада,да го накарам да съжалява за действията си,но и същевременно да не спира да ме желае.И знаех,че определено бях способна да го анправя,ако за миг се концентрирах,излоирах проклетите му движения,които ме възбуждаха с всяка секунда повече и се постараех да обърна нещата в своя полза.
-Да не стане обратното,съкровище..-прошепнах в ухото му и в следващият миг го повалих на земята,намирайки се върху него.Китките ми здраво го натискаха към земята,а самодоволната усмивка се разля по лицето ми.
-Не ти се искаше да ме предизвикваш..-казах с изкуствено съжаление,повдигайки едната си вежда и поклатих глава разочаровано.Разпънах ръцете му и ги притиснах силно към земята без да ме интересува дали ще му причина болка или не.Дийн много добре знаеше,че мога да стигна и до крайности без да ми мигне окото.Погледът ми се спусна по цялото му тяло,ръцете ми бързо намериха копчето на дънките му,разкопчаха го и ги свялкоха на земята.
-Стани.-казах заповедно,без дори да изчакам той да се изправи го хванах и отново притиснах към стената.Хванах ръцете му,притискайки ги в стената,а парещия ми дъх се разходи по устните му.Щом понечи да ме целуне се отдръпнах назад и затцъках отрицателно.Нямаше да му дам целувките си толкова лесно,както досега.Вместо това езичето ми се спусна по врата му,ръцете ми все още държаха здраво китките му,но след секунди ги пуснаха,свличайки се към боксерките му.Просто псотавих пръсчетата си на тях,докато дъхът ми гъделичкаше кожата му.
Едната ми ръка бавно се спусна надолу по вътрешността на бедрото му,а кракът ми се намести между краката му,повдигайки се леко нагоре и притискайки достойнството му.
-Хм..-измърках доволно при гледката на лицето му.Определено дразнех всичките му сетива,играех си най-нагло с тях и това ми доставяше удоволтвие почти колкото секса.В един миг прилепих силно тялото си към неговото.
Тъмнината между телата ни изтъняваше, пометена от жаждата ни към взаимност. Бързи и непремерени бяха движенията на тялото ми.Бяха насочени към онази точка между телата ни, където светът ще се сгромолясва около нас в своята посредственост и излишност.С един замах разполових боксерките му и ръцете ми веднагически се озоваха на члена му.Нежните ми движения го гъделичкаха и доставяха още по-голяма наслада на вампира.

by **Dean Winchester** Пон Ное 12, 2012 5:04 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

We've been here too long

Tryin' to get along

Do you wanna touch me there?

Грешка? Или пък не...
Дийн доброволно даде водещата си роля, но за сметка на това получи нещо много по-хубаво. Никога не бе отричал, че Анастасия е дяволски добра в това да го кара да се предаде. Винаги, когато вземаше контрола в свои ръце, успяваше да му достави истинско удоволствие. Караше го да желае да се предава на докосванията й отново и отново...
Като послушно хлапе, вампирът изпълняваше думите й, които с всяка изминала минута звучаха все по-заповеднически. Уинчестър отдаваше това на гнева, който растеше в брюнетката, плод на хапливите му коментари, които въпреки положението, в което се намираха, валяха ли валяха. Остави се да бъде повален, а след това се изправи, следвайки заповедите на Анастасия. Скоро отново се озова притиснат до стената, а ръцете на вампирката умело си проправиха път към боксерките му. Стоновете напираха в гърдите му, но той съумяваше да ги удържи, макар да ставаше все по-трудно. Но не можеше да се предаде така лесно и то точно сега, нали? Но поне можеше до край да се наслади на случващото се. Отпусна тялото си, ръцете му паднаха свободно до тялото му, главата му се изви назад, а единственото, което успя да се откъсне от устните му бе едно тихо и сподавено "ммм".
Нежните й докосвания утоляваха (поне отчасти) страстта, която бушуваше в тялото му. Но в същото време го дразнеха. Толкова умело го караше да копнее за още, че самият факт, че ставаше така зависим от желанията й бе изключително дразнещ.
Точно заради това, едната му ръка рязко хвана лицето й и го дръпна към неговото, а устните му яростно намериха нейните.

by **Melissa Davis** Пон Ное 12, 2012 9:10 pm

Feels good when I lose control -------------- Kiss me..or kill me.

Главата ми започваше да се замайва..да се замайва от силното опианение, от емоциите..удоволствието,копнежа..от Дийн.Самото излъчване и всичко..действаше ми като наркотик.Започнех ли не можех да спра.Не мжоех да спра целувките си,настъпателните си движения,не можех да спра желанието на ума и тялото си да получат каквото искат,а именно Дийн.Да се отдадем отново един на друг,да се предадем като най-големите глупаци.Да паднем отново в пропастта заедно.
Целият гняв,който трупах през годините излизаше наяве точно в такива моменти.Моментите,в които се чувствах колкото слаба,толкова и могъща,моментите на страст и неистово желание.
Действията му определено спомагаха за огромното ми раздразнение,възбуда и цялостното объркване в организма ми.Всеки един нерв бе атакуван,всяко едно мускулче в тялото ми се бе стегнало,не спирах да си повтарям да се държа и да не падам в ръцете му толкова лесно.Можех да завоювам една малка победа.
-Мразя те..
Изшептях измежду грубата и изпълнената със страст и копнеж целувка,която той ми даде.Ха,по-скоро не мразех него,а себе си.Това,че му бях позволила да се намести под кожата ми и за толкова..векове не бях успяла да го изкарам от там.Исках да удрям тялото му с юмруци колкото мога по-силно,но вместо това го атакувах с безброй целувки,сотавящи влажни следи след себе си.Хвнаах го с едната ръка за тила и го издърпах силно пристискайки го към тялото си.Другата ми ръка се спусна по гърба му,а единият ми крак се приплъзна по неговия.Отново го тласнах силно към стената и нападнах жадно сутните му.Играех си с тялото му като с играчка.Играчка,която беше напълно под мой контрол.Притиснах силно тялото си, отърквайки го в неговото.Всичко се случваше светкавично бързо и яростно,ноктите ми се спуснаха по гърдите му и сотавиха червени следи след себе си,след миг дланите ми отново обхванаха тила му,а устните ми за милионен път целунаха неговите.Тези целувки..можеха да бъдат безкрайни.

by **Dean Winchester** Вто Ное 13, 2012 10:11 am

[You must be registered and logged in to see this image.]

I'm loving what you wear

I wonder what's up under there

I wonder if I'll ever have it

Under my tongue

- Когато приключа с теб ще ме мразиш. - усмихна се доволно и отмести ръцете й от панталона си. Това на вид дребно действие му даде огромно предимство. Успя да отблъсне Анастасия назад, откъсвайки устните й от неговите. Разстоянието, което делеше телата им бе значително по-голямо и позволи на вампира да си поеме въздух и да разсъди нормално какви трябва да са следващите му действия.
И нямаше съмнение какво ще последва.
Със светкавична скорост Уинчестър повали брюнетката на земята. Тялото му силно се притисна в нейното, а на устните му продължаваше да играе самодоволна усмивка. Ако само изкусителната вампирка само знаеше какво бе подготвил за нея Дийн, едва ли щеше да хаби злобните си нападки за толкова рано. За момент огледа тялото й и недоволно смръщи вежди. Положението бе твърде неравнопоставено, което никак не се нравеше на вампира. Затова се зае да поправи тази грешка....
Устните му бавно преминаха по врата й, но целувка така и не последва. Остави дъха си да гъделичка кожата й. Дразнеше я, предизвикваше всички сетива в нея, но това бе само началото и все пак своеобразна подготовка за това, което щеше да последва едва след няколко секунди.
Ръцете му умело обикаляха тялото й, припомняйки му всяка извивка, всеки малък детайл. Колкото и да му се искаше през годините, не успя да забрави и най-малката подробност, свързана с Анастасия. Дръпна презрамките на корсета й, а след това разкъса и останалата част от него.
Едва ли е нужно да споменаваме колко силно му въздействаше гледката от голото тяло на Алексеевич. Ако досега все още в него се прокрадваха някакви съмнения дали не е по-добре да спре и да я остави в лабиринта (колкото да я вбеси още повече), в момента в който се отърва от и без това оскъдните й дрехи тези мисли изчезнаха от съзнанието му.
Езика му се плъзна по дължина на врата й, достигайки до гърдите й. В главата му нахлуваха толкова спомени за бурните им нощи заедно, че едва сдържаше усмивката на лицето си. Ситните му целувки чертаеха невидими линии върху гърдите й, езика му се заиграваше със зърната й и всичко това предизвикваше силни стонове у вампирката. А те от своя страна, само увеличаваха задоволството, което изпитваше Дийн.
Продължи надолу, дарявайки я с едва няколко целувки, докато достигна бикините й.
Разтвори краката й и се намести малко по-удобно. Устните му преминаха по вътрешната страна на бедрата й, на няколко места дори я захапа леко... но като цяло бе много по-нежен, отколкото преди малко. Не, че това щеше да продължи още дълго. Единствената му цел бе да прекрати желанието на Анастасия да му се противопоставя. Даде й възможност да поеме контрола, възможност, от която тя не се възползва по най-пълноценния начин, затова бе време да й покаже как става. А тялото й бе така безпомощно отпуснато в ръцете му, че той можеше спокойно да прави каквото поиска с нея.
Пръстите му се преместваха все по-нагоре по бедрата й, отмести бикините й и поднови докосванията си от преди малко. Умишлено не я отърва и от тази част от бельото й. Предпочиташе да остави плата да я дразни не по-малко от действията му.
- Сега вече можеш да започнеш да ме мразиш... - подсмихна се и езика му умело последва пръстите му.

by **Melissa Davis** Сря Ное 14, 2012 11:15 am

He’s more than a man and this is more than love..-------------- It's always darkest before the dawn.

Вдъхновение.Точно така,Дийн ме вдъхновяваше,даваше живот на всяко следващо мое действие,мисъл и стон.Пораждаше една пълна бъркотия в тялото ми и в главата ми.Не можех да мисля трезво,действах импулсивно,стонове след стонове прииждаха в гърлото ми готови да излязох на свобода.Тялото ми бе отпуснато.Напълно.Бях толкова изтощена от този гняв,от това удоволствие,за миг просто се бях предала,оставяйки се да бъда неговата плячка.Копринените ми коси се бяха разпръснали на земята,дланите ми се бяха вкопчили в здраво стегнати юмруци,тялото ми пулсираше,а той ми даваше онова блажено чувство.За един миг дори не бях способна да се ядосам,да се подразня,да отреагирам. Прехапвах устните си,а тялото ми се изви в дъга.Глезените ми силно се обвиха около врата му,приклещвайки го. Дишането ми стана тежко,на моменти едвам доловимо.

***
-Дийн,какво направи?!Защо й го причини?!
***
-Мразя те,мразя те!-юмруците се впиваха в кожата на гърдите му,оставяйки червени следи.Тялото му се удряше в земята,а той вече бе изгубил съзнание.Заспиваш..Смърт.И толкова..
***

За миг тези спомени нахлуха с гръм и трясък в главата ми.И тогава..очите ми се отвориха широко,стиснах зъбите си,отпуснах хватката си и със светкавична скорост вече се бях озовала върху него,намествайки се удобно. Дланите ми се на настаниха върху гърдите му,притискайки го силно към земята.Виждах объркания му поглед.Наведох леко тялото си,а косата ми се спусна надолу,гъделичкайки кожата му.За миг ми се искаше да изтръгна сърцето му,но в следващия момент просто впих устните си в неговите по възможно най-грубия и небрежен начин.Тялото ми пропълзя надолу по неговото,спускайки се надолу.Между устните ми се намери онази част от тялото му,която в момента можеше спокойно да..експлодира. Ноктите ми се спускаха по корема му,забивайки се в кожата му.Третирах мъжеството му като близалка,драскайки го съвсем леко със зъби.

by Sponsored content

Лабиринтът

Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът