Лабиринтът

by **Rebekah Mikaelson** Сря Окт 31, 2012 1:40 pm

Tова трябва да е първата дестинация на всеки, който ще присъства на масовото!По двойки или не всеки трябва да открие пътя, който ще го отведе към изхода от лабиринта и право към невероятната зала на хотела.Около него е пълна тъмнина,единствено светещите фенери осветяват пътя.

Лабиринтът от птичи поглед:
[You must be registered and logged in to see this image.]

Входът на лабиринта:
[You must be registered and logged in to see this image.]

by **Керълайн Форбс.** Сря Окт 31, 2012 5:39 pm

Дългата рокля се влачеше зад Каролайн. Къде бе Елена забога? Налагаше се да почне без нея. Включи микрофона на ухото си който дори не се забелязваше и застана на подиума. Светлината от лампите грееше много ярко въпреки че дори не се бе стъмнило напълно.
-Благодаря на всички ,че получихте поканите ни и дойдохте! На този Хелоин спокойно ще можете да разглеждате стария хотел. Пълен е със страховитите изненади които сме ви подготвили. Можете да сте със вашите двойки както сме ви наредили или пък да ги оставите и да бъдете сами или пък с някоя друга група. - Каролайн се усмихна зашеметяващо и после довърши.
-В края на партито ще има " All you can eat buffet " както и малка изненада към него. - момичето повдигна вежди и слезе от подиума.
Страховит смях се разнесе и след това се чу съпровождащия го глас " Честит Хелоин деца мои , ха ха ха ... "

by **Михайл** Сря Окт 31, 2012 7:00 pm

Майк наби спирачките на Ямахата точно пред домът на Катрин.
Неговата..Партньорка?За вечерта. Нещо в самата дума го караше да се подсмихва.
Майк слезе от мотора и оправи шапката си.Бавно тръгна към вратата,а тя вече го чакаше.
-Мадам.-засмя се и й подаде ръка.Не можеше да откъсне очи от нея.И нормално костюмът й беше убиец.
-Много си...Секси?-предполагаше,че няма да я засегне или нещо подобно,но по-добре да й даде някакво обяснение защо я зяпа.
След по-малко от минута се качиха на мотора и по-възможно най-бързият начин се озоваха до Хотела. Мястото като цяло си бе мрачно,а на всичкото отгоре нещата бяха доста нагласени. Идеално.
Имаше тикви с фенери,призрачно присъствие,което явно доста се бяха потрудили,за да предизвикат.
Когато стигнаха до лабиринта Майк огледа прииждащите хора и същества.
Усмихна се и влезе.Зомбитата на входа му направиха впечатление и нещо в него се запита какво ли още им е хрумнало?
Надали бяха докарали Фреди и Джейсън,но не се знаеше какво ще им хрумне...А може би и Самара излизаща от кладенеца...
-Е...Почерпка или пакост?-попита Майк обръщайки се към спътницата си.

by **Katherine Pierce** Сря Окт 31, 2012 7:50 pm

Вече закъснявах , а още дори не бях започнала да се приготвям и си нямах идея какво да сложа . Влязох в walk-in гардероба и намерих някакъв костюм на стюардеса , който беше "леко" късичък . Сложих си малко грим и бях готова . Буквално след секунди Майк позвъни и излязох веднага .
-Много си...Секси? - каза той , сякаш не беше сигурен дали да го направи .
-Извинявай 0 това въпрос ли е ? - пошегувах се . -- Благодаря , а сега -... тръгваме ли ? попитах .
Качихме се на мотора , а "леко късата" ми ролкичка се дигна прекалено нагоре . Обвих ръцете си здраво около кръста му и потеглихме . Беше доста студено , но това не ми пречеше . Скоро стигнахме до хотела . Хммм ... доста се бяха постарали за украсата .
Керълайн беше на подиума и изнасяше няквак реч . Странно ... доколкото знам организатора бе неизвестен . Но не обърнах голямо внимание .
След като я изслушахме влязохме в лабиринта и Майк попита:
-Е...Почерпка или пакост?
-Аз си мислех и за двете... - погленах го сякаш предлагам нещо и се подсмихнах .

by **Керълайн Форбс.** Сря Окт 31, 2012 7:58 pm

Слязох от подиума. Да ,наистина организатора беше известен но тя щеше да си направи свой бюфет.. А кой ли беше всъщност? Ех , вмомента не и' пукаше особено. Чудеше се къде е Мат. Бяха и' казали ,че той е нейната група. Погледна към часовника си. 20:00 - Вече се стъмваше а бухалите излизаха. Вече в далечната гора се чуваше тихата синмфония на щурците. С роклята тя ходеше трудно ,но изглеждаше ослепително. Изведнъж зъбите и' се удължиха..
-Мамка му. - каза под нос като забърза към някое място където няма да има никого. Беше много гладна. - Ще отида в гората за едно бамби набързо ...
***
След като се овладя и се нахрани малко седна на една пейка и зачака нейния "джентълмен" да дойде. Като през цялото време нещо я чоплеше отвътре и и' казваше веднага да се измъкне от хотела.

by **Михайл** Сря Окт 31, 2012 8:35 pm

Майк се засмя и прокара ръка около талията й.
-Имаш ли нещо в предвид?-той се наведе доста към нея и отново огледа хората.
Забеляза Мелани и се подсмихна .Тя отново не го виждаше.
Каква ирония наистина.
Михайл потърси с поглед място от което би могъл да се сдобия с напитка.
Зърна бара и после отново се обърна към Катрин.
-Какво ти се пие?Водка?Уиски?Джин с тоник?-засмя се при последните си думи и я изчака да тръгне с него.
Докато минаваше покрай хората се заглеждаше в костюмите им.Ако не беше свикнал би казал,че момичетата не целят да бъдат страшни,а секси.Не че имаше нещо лошо,нали самият той не бе спазил кодекса и бе с обикновена войнишка униформа.
Не точно обикновена,а останалото от неговата след войната в Казахстан.Доста е запазена нали?
Не,че имаше някакво значение.В крайна сметка костюмът не бе от особено значение ако си мъж.Е освен ако нямаш намерение да сваляш момичета,но Майк някак си не искаше да се отделя от Катрин..Поне не и за момента.

by **Rebekah Mikaelson** Чет Ное 01, 2012 12:00 am

[You must be registered and logged in to see this image.]
~~~
С дни нямах никакви новини от Стефан..не се и андявах.Отношенията ни просто..не бяха за коментиране.Не можех да повярвам как..как всичко се бе промнило толкова много.Как животът ми за една година се бе преобърнал толкова много..не можех също и да повярвам как с Деймън се бяхме..сближили толкова.Покрай издирването на Стефан с Деймън бяхме станали изключително..близки.Да,това включваше посещения в стаята ми в 06:00 часа от негова страна, както и куп други неща.Включваше и странните ми сънища,за които просто..не исках да си спомням.Това беше..Деймън влизаше под кожата ми и..дори не мжоех да го спра.Не исках да го спра..на моменти просто не можех да се позная.Не можех да повярвам на отражението си в огледалото,на момичето,в което се бях превърнала.
Гледах самата мен,довършвайки и последния кичур от косата си,който трябваше да накъдря,а след това да я направя на небрежен кок.Мислех си всичко това и просто..изгубих представа за времето.След 20 минути именно Деймън щеше да дойде и да ме вземе за партито по случай Хелоуин.Защо изобщо се съгласих да отида,не знаех,но поне щях да се разнообразя поне малко.Бях сигурна,че и на Дей не му се ходеше много,но той ми бе кавалер,така бе изтеглен жребия и не можехме да го променим.
Взех роклята си от закачалката в гардероба,облякох я с малка помощ от Джер и останаха само обувките,които определено не бяха ниски."Скромно" можех да кажа,че това бе един от най-добрите ми костюми.Не знаех какво щеше да стане сега,след като Дей почукаше на вратата, но определено бях напрегната.Кършех пръстите си нервно,докато чаках Джер да закопчае ципа на роклята.Той,разбира се забеляза и попита какво има,но казах,че е просто...сценична треска или нещо такова.
Въздъхнах тежко,слагайки отново огърлицата си с върбинка.Навяваше ми толкова спомени..Усмихнах се някак..фалшиво срещу огледлото,погледнахс е за още един път и се уверих,че всичко по външния ми вид беше наред.Погледнах към часовника си,оставаше една минута.Тъкмо щях да сляза до долу и да облека палтото си,защото наистина навън беше адски студ и не можеше да се диша дори.Така и направих.
На вратата се почука.
-Идвам!-извиках,обувайки другата си обувка.Изтупах палтото си и ръката ми натисна дръжката на вратата,отваряйки я.
-Деймън!
Възкликнах и се усмихнах,застивайки на едно място.

by **Damon Salvatore** Чет Ное 01, 2012 2:00 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

But there's something in the air...
They share a look in silence and everything is understood.

Глупавото празненство по случай Хелоуин щеше да започне съвсем скоро, а аз все още се намирах в дома си. Пръстите ми се плъзгаха по копринения плат на вратовръзката, правейки онзи сложен за някои възел, а очите ми бяха залепени за огледалото. Можех да видя намръщеното си лице, което издаваше нежеланието ми да прекарам вечерта си сред група маскирани глупаци, правейки се на един от тях. Но нямах друг избор. Не можех да оставя Елена да отиде сама там, давайки възможност на всички, които искат да я наранят, да го сторят. Сигурността и безопасността й бяха на по-преден план от това да прекарам нощта в поредното търсене на Стефан, който един Бог знаеше къде се намира. Не знаех кои ще идват на партито, но поне можех да се опитам да превърна скучната вечер в мъничко забавна и не толкова отегчаваща.
Щом приключих с обличането си, хвърлих последен поглед в огледалото и излязох от къщата, а пред нея ме чакаше моята така любима черна кола. Заех шофьорското място и тръгнах с малко по-висока от нормалната скорост към дома на Елена. Оставаха две минути от уречения час, а аз определено не исках да закъснявам.
Пристигнал точно навреме, излязох от колата си и пристъпих към входната врата. Спрях пред нея, а ръката ми се сви на юмрук и почуках. След по-малко от минута вратата се отвори, а срещу мен седеше Елена с целия си блясък.
- Елена...
Изрекох името й в захлас, а устните ми се разтвориха. Топлият ми дъх пропълзяваше между тях, отделяйки подобие на цигарен дим, който се смесваше със студения въздух.
- Изглеждаш прекрасно.
Заявих искрено, усмихвайки се едва-едва. Беше ми трудно да отделя погледа си от нея, имайки предвид цялата красота и невинност, която излъчваха шоколадовите й очи.
- Трябва да тръгваме.
Чух се как изричам думите, но сякаш някой друг ги казваше вместо мен.
„Спри да я гледаш по този начин, Деймън” – обвинителното гласче прокънтя в главата ми, подсказвайки ми, че сега не е най-удобния момент да изразявам слабостта си към нея. Тя ме последва до колата и двамата се качихме, заемайки предните седалки.
Следващите няколко минути, докато пътувахме към партито преминаха в неловка тишина, която никой от нас не смееше да наруши. Сякаш и двамата се страхувахме да не кажем нещо грешно, за което ще съжаляваме. Паркирах колата си и влязохме в лабиринта, който бе наситен с мрак и тъмнина. Личеше си, че този, който го организира обича игричките и е решил да се позабавлява на наш гръб. Взех една от горящите факли в ръка и кимнах на Елена да върви до мен.

by **Rebekah Mikaelson** Чет Ное 01, 2012 6:26 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
***
Искам да чувам гласа ти,да усещам нежния ти допир,да усещам устните ти..иска ми се да ти принадлежах..-мислите ми не спираха да се въртят в главата ми..но...защо,защо изобщо смеех да си помислям тези неща?Защо при присъствието на Деймън цялата бях напрегната,дланите ми се потяха,а аз най-често проявявах изнервеността си като..просто се заяждах с него или се държах като малко момиченце.Кафявите ми очи се впиха в него и от устните ми се откъсна едно тихо и мило"Благодаря".
Просто..срамувах се,срамувах се да го погледна особено след съня,след като той..знаеше за него.Какво се очакваше от мен да направя,да кажа?Предпочитах да не повдигам темата,защото щеше да стане още по-неловко, отколкото беше.Двамата бяхме в колата и никой не обели нито дума.Двамата бяхме вперили погледите си напред,а пръстите ми нервно се разхождаха по колената ми,свивайки се."Успокой се,Елена!" Не спирах да си повтарям,но изобщо не се получаваше,а при мисълта,че той може да се рови в главата ми съвсем."Остани само миг,още миг остани така и не ме поглеждай.." мислех си, докато несъзнателно бях впила погледа си в него и изучавах всяка черта по лицето му.Една нелепа и доволна усмивка се бе разтеглила по лицето ми,а погледът ми беше от замечтан по- замечтан..за един миг не мислех за нищо друго,освен за него и за чувството,което създаваше у мен.Предизвикваше любопитството ми,можеше да ме разгневи и същевременно да ме накара да се смея от сърце. Любопитство за това..какво щеше да стане,ако с него се бях срещнала първа?Ако той бе спасил живота ми,ако той бе на мястото на Стефан.Какво щеше да е ако..ако просто си позволях да го..обикна така,както обичах Стефан?Може би знаех отговора,може би знаех,че това щеше да е най-голямата грешка в живота ми,но вече бях съвсем объркана.Имах чувството,че главата ми ще изпуши още малко.Взирах се в него и сякаш..му се възхищавах.Беше красив,беше..необикновено красив.Външността му можеше да издаде колко много бе нараняван,леденият му поглед да издаде колко много той е наранявал.Но въпреки всичко аз знаех,знаех че вътре в него той крие нещо толкова истинско и красиво,а именно човечността си, въпреки да не я показваше.
Ето,че колата вече бе паркирана,а ние с Деймън слязохме,той взе една горяща факла и двамата влязохме в лабиринта.На входа имаше някакви..странни и определено плашещи същества,които накараха физиономията ми да се смръщи.Всичко беше доста ефектно.Истината бе,че всъщност определено се страхувах като малко дете и щом се приближих до Деймън просто го хванах под ръка.
-Може ли..
Попитах и се засмях тихичко,поглеждайки го и отново потънах в очите му,които ме погълнаха като океана.Бях като..една капка е неговите очи.Можех да видя очите си,взиращи се в неговите.За миг погледът ми трепна и отклоних главата си напред,въздишайки тежко.
-Малко е тъмно и...страшничко.-засмях се неловко и отново го погледнах.

by **Damon Salvatore** Чет Ное 01, 2012 7:25 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

'Cuz i can still feel it in the air, see your pretty face, run my fingers through her hair.
She was so easy to love.
But wait, i guess that love wasn't enough.

Усещах погледа й върху себе си, усещах напрегнатото й настроение и не спирах да се чудя защо по дяволите се държеше по този начин. Бях безкрайно любопитен да разбера какво се върти в главата й този път, но успявах да сдържа желанието си да проникна в мислите й. Беше ме страх какво ще открия там. Мислех си... мислех си, че може би е нервна, защото е получила някакво известие от Стефан и сега се надява, че ще го срещне там. Че изгаря от нетърпение да го докосне отново след толкова дълго време. Не смеех да си помисля за нещо друго. Не смеех, защото бе твърде болезнено, а не исках да се самозалъгвам, слагайки още сол в раната. Но вътрешно.. вътрешно изгарях като въглен, обсебен от мисълта за нея.
- Разбира се.
Отвърнах на плахия й въпрос, докато хващаше ръката ми. Усмихнах се, а зъбите ми се настаниха върху долната ми устна, прехапвайки я. Беше толкова очарователна във всяка една секунда, макар да не го осъзнаваше. Погледът ми срещна нейния, а зениците ми се разшириха от топлата вълна, която премина по цялото ми тяло.
- Единственото, от което трябва да се страхуваш тук съм аз, Елена. Аз съм големият страшен вампир тук.
Размахах зловещо с ръце пред лицето й, а след миг очарователна усмивка заблестя на лицето ми. Всъщност нямаше нищо страшно, а тя можеше да се чувства в пълна безопасност с мен. Добре знаеше, че безопасността й бе на първо място за мен и че нямаше да позволя да й се случи нищо лошо. Отново хванах ръката й, сякаш за да й докажа, че съм точно тук, до нея и че можеше да е напълно спокойна. Но въпреки това нервното й поведение не спираше. Сърцето й продължаваше да бие с луда скорост, сякаш всеки момент щеше да пробие гръдния й кош и да изскочи.
- Виж, Елена... няма защо да се притесняваш за снощи. Нека просто го оставим в миналото, окей?
Спрях на място, а единственото, което осветяваше лицата ни и то на половина, бе горящата факла. Не исках да се чувства виновна, че предната нощ бе позволила да видя колко слаба е всъщност, плачейки в ръцете ми заради глупостите, които вършеше Стефан. Трябваше да го открия час по-скоро, за да мога да видя отново лицето й лъчезарно, а тя да е щастлива.

by **Rebekah Mikaelson** Чет Ное 01, 2012 9:05 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
Сърцето ми биеше като лудо и не спираше.Кръвта в тялото ми пулсираше и изпълваше главата ми.Навън сигурно беше 10 градуса,а аз завирах.
В последните месеци Деймън ми помагаше изключително много..беше като мой отдушник,мой приятел..човек,на когото можех да разчитам,въпреки постоянните ни дразги и шеги.Неусетно го бях допуснала толкова близо до себе си,че не бях осъзнала кога вече бе преминал онази граница на "просто приятел" и онова разяждащочувство ме изгаряше отвътре.Може би никога нямаше да разбера какво е наистина да бъдеш вампир,поне се надявах да не разбера,мжое би никога нямаше да мога да го разбера напълно,но ми се искаше.Искаше ми се да видя и онази негова страна,която бе толкова уязвима и истинска.Да,определено му отиваше маската ан големият лош вампир,но..би бил много по-очарователен,ако показваше дори частица от себе си.Никой и нищо не можеше да ме убеди,че Деймън е изцяло едно безучвствено чудовище,което не знае как да обича и да чувства,напротив.Това и бе надеждата ми,надежда,че еидн ден ще ми позволи да видя ситинската му същнос, от което всъщност и се опасявах.Опасявах се,че..видя ли това,което очаквах в главата ми щеше да анстъпи още по-голям хаос и..можех да направя някоя глупост.Деймън беше едно голямо...изкушение за мен, ако трябваше да бъда честна.Може би дори и страната му на лошо момче допринасяше за този смут, който внасяше в ума и организма ми.Той винаги знаеше как да се забавлява и винаги знаеше какво да направи,въпреки че понякога не ме сотавяше да реша,да направя собствения си избор, му бях благодарна.Знаех,че за него безопасността ми беше на първо място и му бях адски задължена.Както някои обичаха да го наричат,той беше моят "бодигард",но аз нямах нищо против това.Дори ми харесваше и ме караше да се смея.
-Ау,умирам от страх,господин Салваторе!-засмях се и го сръчках леко,а при следващите му думи сякаш краката ми се подкосиха.Ама разбира се!Нмяаше начин да пропусне да намекне,че знае за тъпият ми сън,за пореден път се бе ровил в главата ми.Щях да..да го убия!
-Някой май пак се е ровил в главата ми,еъпреки че знаеш,че не ми харесва...-казах намръщено,спях се и застанах пред него като с доста усилия го погледнах в очите.
-Виж..сънят...той..беше просто сън,окей?Плод на..-щях да кажа въображението ми,но щях да влоша още повече работата така че не довърших изречението си,а междувременно всички акртини от съня изплуваха в съзнанието ми,карайки ем да се подмсихвам.Боже..какво ми ставаше?Смеех се..аз се смеех и..не мжоех да спра.Гледах го и се смеех..а колко нервна бях,не може дори да се опише.Смеех се като някоя луда и гог ледах,но съвсем скоро смехът ми се отиде и физиономията ми стана доста...притеснена.Погледнах го виновно и прехапах долната си устна.

by **Katherine Pierce** Пет Ное 02, 2012 6:18 pm

Михайл написа:Майк се засмя и прокара ръка около талията й.
-Имаш ли нещо в предвид?-той се наведе доста към нея и отново огледа хората.
Забеляза Мелани и се подсмихна .Тя отново не го виждаше.
Каква ирония наистина.
Михайл потърси с поглед място от което би могъл да се сдобия с напитка.
Зърна бара и после отново се обърна към Катрин.
-Какво ти се пие?Водка?Уиски?Джин с тоник?-засмя се при последните си думи и я изчака да тръгне с него.
Докато минаваше покрай хората се заглеждаше в костюмите им.Ако не беше свикнал би казал,че момичетата не целят да бъдат страшни,а секси.Не че имаше нещо лошо,нали самият той не бе спазил кодекса и бе с обикновена войнишка униформа.
Не точно обикновена,а останалото от неговата след войната в Казахстан.Доста е запазена нали?
Не,че имаше някакво значение.В крайна сметка костюмът не бе от особено значение ако си мъж.Е освен ако нямаш намерение да сваляш момичета,но Майк някак си не искаше да се отделя от Катрин..Поне не и за момента.

-Какво ти се пие?Водка?Уиски?Джин с тоник?
-Хмм...може би малко водка .
Насчочихме се към балната зала , която бе украсена точно като за празника . Имаше някакъв пунш , който трябваше да мине за нещо като кръв с този цвят , но аз определено знаех разликата ... и мисля , че имах нужда от истинска кръв , а наоколо имаше доста питиета ... така де - хора . Но може би щях да мина и без това ... все пак имах по - приятна компания .
Погледнах го предизвикателно и потах :
- Хей имаш ли идея как да се позабавляваме , засега ми е скучно . - и се подсмихнах .
Вечерта вървеше много бавно и определено ни трябваше някакво раздвижване . Само се надявах някой да не сбърка с Елена , но тогава пък , представяйки се за нея , също можеше да стане нещо забавно . Но определено повече се харесвах като себе си ... все пак тя едва ли би облякла нещо подобно . Виждах доста познати лица , но това не бе важно сега . Замълчах и изчаках предложенията на Майк .

by **Damon Salvatore** Пет Ное 02, 2012 11:23 pm

Spoiler:

Засмях се, когато усетих лекото й сръчкване в ребрата. За мен бе по-скоро като гъделичкане, а не някакъв вид слаба болка. Обичах това чувство в Елена, че винаги успяваше да ме разсмее, още повече като се държеше като малко момиченце. Изведнъж изражението на лицето й се промени, а заедно с него стихна и смеха ми. След думите й останах като вцепенен на място. За какво говореше тя?! Бях смаян от казаното от нея и гледах с изненада, ококорил очите си, които се впиваха като пиявици в нейните.
- Чакай малко, Елена... - казах объркан, присвил вежди. - За какво говориш?! Какъв сън? Никога не съм се ровил в главата ти.. никога.
Казах искрено, продължавайки да я гледам с изненада. Беше ми станало интересно какво бе сънувала. Определено бях присъствал в съня й, имайки предвид притесненото личице на двойничката.
- Хайде, нека се забавляваме.
Казах по-весело, тръгвайки да я гоня из лабиринта, като се надявах все някога да открием правилния път и да се измъкнем от тук. Изчаках я да се отдалечи, а след това използвах вампирските си способности, за да я открия и достигна по-бързо. Щом застанах на крачка зад нея, протегнах ръце, увивайки ги около кръста й и я завъртях с лице към себе си. Повдигнах я високо във въздуха, а на лицето ми имаше щастлива усмивка, която доста рядко присъстваше върху устните ми.
- Казах ти, че ще те хвана.
Засмях се, пускайки я обратно на земята, а ръцете ми продължаваха да се намират на талията й.

by **Rebekah Mikaelson** Пет Ное 02, 2012 11:35 pm

Глупачка!Ти си пълна глупачка,Елена!Сериозно ли се случваше?!Издадох се сама,прецаках се сама...О по дяволите!Как мжоех да съмт олкова глупава,но..аз..мислех,че говори за съня..явно идеята толкова бе обзела съзнанието ми,че всяка една негова дума свързвах с това.Ужас..и аккво..сега как щях да му отговоря?
-Ахахах...-изсмях се с някаква разкривена усмивка на лицето си и само се надявах да ми повярва въшреки че шанса беше едно на милион..-Това беше шега,Деймън!Знам,че съм добра актриса..-казах с кикот,но очите ми ме издаваха и можех да го усетя.
-Както и да е...-измърморих под носа си и веднага побягнах напред,щомт ой каза да се забавляваме.Беше ми адски трудно да бягам с тези високи токове,затова просто ги събух и хванах в ръцете си.Не зная дали сега това бе представата ми за забавление,или по-скоро начинът да избегна неудобния въпрос със съня.Ако си държах езика зад зъбите сега той нямаше да знае,ама..рабзира се!Разбира се,че щях да се изпусна...
В следващия миг усетих как Деймън буквално ме завъртя с лице към него и ме понесе високо във въздуха.На лицето ми грейна една искрена усмивка,а звънливия ми смях се азнесе из иначе тъмния лабиринт.Щом се оказах толкова близо до тялото му,в ръцете му пред очите ми за миг мина една сцена от съня ми..как горещото ми тяло се извиваше под неговите,а ръцет ему шареха по крехкото ми тяло..За миг изглеждах толквоа замечтана,че просто седях и се взирах в очите му с нестихваща усмивка.Пуснах обувките си на земята,обвивайки ръцете си около врата му.
-Играеш нечестно..
Подсмихнах се,дадох му една бърза и закачлива целувка по бузата,грабнах обувките си в ръка и заприпках отново напред,обръщайки се назад за да видя къде е.
-Хайде голям,лош вампире!Хвани ме!-засмях се.

by **Melissa Davis** Нед Ное 04, 2012 11:03 pm

Dean Winchester написа:
Жлъчните коментари бяха застинали на езика му, готови да излетят срещу дразнещатата вампирка, но Дийн продължаваше да стиска зъби и да не позволява на нито един да излезе. Защо проявяваше това чувство на търпимост спрямо Анастасия? Отговорът беше много прост - ако наистина го очакваше цяла нощ с нея, то сега бе по-добре да пести силите си, защото доколкото я познаваше, Алексеевич щеше да се погрижи да направи живота му черен... буквално. Бе готов да прекара една забавна вечер, да се отпусне и просто да се остави на момента, но ако вампирката не смяташе да го остави намира, желанието му си оставаше обречено на провал.
Силно се съмняваше дори музиката да е в състояние да подобри атмосферата, която двамата създаваха. А тя наистина бе напрегната. Въздухът бе нажежен, за всеки страничен наблюдател би било очевидно какви чувства изпитват един към друг. Но освен омразата (ако това бе точното определение), ясно осезаема бе и страстта, която гореше и в двамата. Всеки поглед, всеки случаен допир, дори всеки коментар възбуждаше вампира и в главата му бавно започнаха да се прокрадват мисли, свързани с далеч по-забавните неща, които можеше да стори с Анастасия.
И точно тогава, без каквото и да било предупреждение, че нещо такова ще последва, Дийн хвана брадичката на брюнетката, обръщайки лицето й към неговото. В погледа й се четеше изненада. Но мислите й не описваха дори бегло това, което бе решил да направи вампира. Натисна педала на газта до долу, а заедно с това усните му се впиха в тези на Анастасия. Колата летеше с бясна скорост, докато езика му умело дразнеше нейният. И точно преди любимата му Импала да излети от пътя, изхвърлена от острия завой, в който навлизаха, Уинчестър се отдръпна и зави, увладявайки автомобила.
- Не... - поклати глава, облизвайки устните си. - Това не си струва да те търпя цяла вечер. Изглежда си изгубила тренинг през годините. В спомените ми беше една идея по-добра. - обърна се към нея и й намигна.

Дръж се Анастасиямдръж се..-не спирах да си повтарям,понасяйки думите от острия език на Уинчестър.Този език..искаше ми се да го откъсна на моменти,просто да спре да говори..всяка дума,която излизаше от устните му надигаше градуса в мен и сякаш кръвта ми започваше да кипи.
И ето,,дойде моментът на изненадите,които винаги присъстваха в нашите..съвместни преживявания.Дийн натисна педала,а колата полетя буквално по пътя,инстинктивно се хванах здраво се седалката,а в следващия момент устните му се намериха върху моите,открадвайки си една силна и..нахална целувка.Езиците ни се боричкаха,а съзнанието ми крещеше "Не!",но тялото казваше друго.Можех да усетя адреналина,наближаващата опасност,горещите му устни,които ме караха да искам още и още от тях.Бях наистина..изненадана.Не го очаквах.Отпуснах ръцете си от седалката и здраво ги обвих около врата му,правейки целувката още по силна.За миг дори..забравих, че се намирах в неуправляема кола,но не се и притеснявах.Дийн беше повече от добър шофьор,това можеше да му се признае.Малко преди сладострастната целувка да приключи лекичко захапах долната му устна,а след това езичетата ни отново се подразниха.
След като Уинчестър отдели устните си от моите се усмихнах предоволно и в очите ми заблестяха пламъчета,които подсказваха,че вечерта можеше и да не е толкова лоша.
-Забави се,мили.Очаквах целувката още при прекрасната гледка,която ти се откри,когато почука и отворих вратата.
Усмихнах се и го погледнах.Разбира се, не изпусна възможност да ме подкачи,но не обърнах внимание.
-Спорно е кой е загубил тренинг..съвсем скоро..-приближих устните си към ухото му,а пръстите ми плавно се плъзнаха по врата му..-можем да разберем това.
Прошепнах в ухото му и се усмихнах,връщайки се на мястото си.

by **Dean Winchester** Пон Ное 05, 2012 7:22 pm

Можем да прекараме часове, описвайки всички чувства, които преминаха през вампира, когато усните му докоснаха тези на Анастасия. Но от това няма да има никаква полза, защото привличането между тях бе повече от очевидно. Затова едва ли би представлявало изненада, когато ви кажа, че през тялото му преминаха толкова силни електрични импулси, че единствено невероятният самоконтрол, който притежаваше го накара да се увладее. И двамата трябваше да са благодарни за тези качества на Уинчестър, защото в противен случай в момента щяха да се намират забити в някое крайпътно дърво. Това, разбира се, нямаше да ги убие, но щеше да съсипе скъпоценната кола на Дийн, а от това беше много възможно да пострада и Анастасия.
Нищо в поведението на вампира не подсказваше, че целувката го разтърси...
Страстта, примесена с адреналина изостри възприятията му и го накара да усети всяка част от устните на брюнетката. Долавяше ритама на всяко пулсиращо мускулче в тялото й, а мислите й (колкото и да не му се искаше да го прави) се блъскаха в съзнанието му и предизвикваха онова самодоволно поведение, което със сигурност щеше да вбеси Анастасия още повече.
Да, Дийн бе повече от доволен от влиянието, което все още имаше върху вампирката.
- Не се ласкай, изчакай аз да го направя вместо теб. - усмихна се. - Признавам, че гледката си я биваше, но не е нищо, което не съм виждал досега. Просто поредното сносно изглеждащо момиче, облечено в оскъдни дрешки. Не ме впечатляваш. - сви рамене и продължи да следи пътя с ясно изписано безразличие на лицето. Разбира се, лъжеше, но нямаше нужда Анастасия да разбира това.
Беглият опит да го подразни го накара по-скоро да се разсмее.
- Явно не само с целувките си загубила тренинг. Трябва да се постараеш много повече ако не искаш да ми станеш твърде скучна твърде бързо.
Десетина минути по-късно колата му паркира пред входа на голям лабиринт. Погледа му се спря върху табелата, която обозначаваше правилата на партито. Според написаното, двамата с Анастасия трябваше да преминат през лабиринта и сами да открият имението, където щеше да се състои приема. Това означаваше, че поне ооще няколко минути трябваше да бъде в компанията на вампирката, докато получи шанс да се отърве от нея.
- Хайде да видим колко бързо ще намерим изхода... - усмихна се и излезе от колата.

by **Melissa Davis** Пон Ное 05, 2012 8:49 pm

Меките устни на вампира оставиха един сладък вкус на устните ми,който така приятно облизах с езика си и ме накара за миг отново да се пренеса в онази вихрушка от емоции,които изпитвах само при едно негово докосване,при всеки контакт на парещия му дъх с кожата ми,която сякаш изгаряше бавно и мъчително.Сякаш..всеки един нерв в тялото ми се засягаше и не можех да управлявам тялото си.Усетех ли устните му върху тялото си просто настръхвах.Не разбирах как можех да не го харесвам толкова,да,не го мразех,твърде силно бе това чувство..а и както може би би казала някоя заблудена тийнейджърка"Как бих мразела такова прекрасно същество?"..та,да се върнем на темата.Не знаех как можех да изпитвам такова огромно привличане и удоволствие,при положение,че просто ме вбесяваше и ме изкарваше извън релси.Беше просто..уникално.Досега с никого другиго не ми се бе случвало и се надявах и да не се случи.Спомнях си нощите,в които стенех от удоволствие и то именно заради този господинчо тук.Но може би наистина противоположностите се привличаха,въпреки че с Дийн до една степен бяхме като две капки вода.И двамата бяхме повече от самоуверени и самовлюбени,арогантни и готови на всичко за да достигнат до крайната си цел,с остри езици и добре стъпили на земята..вампири.Не обърнах внимание на тъпите му реплики,защото просто нямаше смисъл,просто загуба на време и енергия,а определено трябваше да си пазя силите за по-нататък,след като се очертаваше да прекарам по-голямата част от вечерта именно с него.
-Да видим колко ти души нослето..
Вметнах,докато затварях вратата на скъпоценната му Имапала,за която би ми откъснал ръчичките,ако само я одрасках или блъснех вратата по-силно.Можех да суетя зоркия му поглед.Обърнах се към него и го хванах под ръка,отметнах дългата си коса назад и едната страна на врата ми се откри.Определено ми беше горещо,въпреки че температурата беше ниска,но не се учудвах. Бях толкова близо до него,че главата ми се завърташе от време на време.Двамата влязохме в лабиринта като не обърнах особено внимание на чучелата, които бяха пред входа на мястото.Бях просто...разсеяна.Чудех се как все още не съм проговорила и не сме се заяли в продължение на цели 2-3 минути.

by **Damon Salvatore** Сря Ное 07, 2012 3:17 pm

Spoiler:

Ситуацията, която се описваше, за миг ме пренесе в миналото. Сякаш Катрин бе на мястото на Елена, но и Стефан се вписваше в картинката. Гонехме я из големия двор на къщата, измежду зелените храсти, а веселият й смях ни заразяваше и омагьосваше. Сякаш съдбата ми удряше силен шамар и отново ме връщаше в реалността, напомняйки ми, че Елена не е Катрин. Излязъл от сладкото си мъчително опиянение, тръгнах след нея и не след дълго отново я достигнах. Ръката ми хвана нейната, карайки я да спре на място, а на лицето ми липсваше онази доволна усмивка.
- Елена, спри. – промълвих тихо, пускайки ръката й. – Наистина трябва да вървим, не е време за игрички.
Тонът ми бе сериозен, а очите ми се спряха на нейните, подканяйки я да продължим из лабиринта, за да стигнем до крайната ни цел – именно партито.
Обърнах се и тръгнах да вървя напред, напълно игнорирайки всяко нещо, което ме подтикваше да продължа да следвам каприза й.
- Е, какъв беше сънят ти?
Попитах любопитно, водейки се от вътрешното гласче, което кънтеше в главата ми. Елена изглеждаше притеснена и изнервена, когато ставаше въпрос за това, но аз исках да знам. Исках да го чуя от нея, а не да използвам някоя от дарбите си, за да разбера сам. Смутеното й лице бе достатъчна причина да продължа да питам докато не получа отговор на въпроса си. Какъвто и да бе той, можех да го приема. Но въпросът бе в това дали тя можеше да го понесе. Изглеждаше наистина изплашена и объркана от него, а това объркваше и самия мен.

by **Rebekah Mikaelson** Сря Ное 07, 2012 3:46 pm

Опитвах се да се разсея,да не мисля за съня,за всичко около нас,защото ако продължавах да се тормозя просто щях да му кажа и тогава..нямах идея как ще реагира,как аз ще реагирам,когато изрека думите на глас?Дали можех да свикна с тази мисъл,че имах един доста...хъх горещ сън с брата на..на Стефан.Вече не можех да го нарека своя половинка,защото..не беше.Нямаше и следа от предишния Стефан,нямаше следа от Самия него.В продължение на година него го нямаше,а аз прекарвах повечето от времето си именно с Деймън. Беше различно..беше опасно, беше нещо,което просто..ме поглъщаше.Нещо,което ме караше да изтръпвам във всеки един момент,щом той ме докоснеше,нещо което явно толкова влияеше на съзнанието ми,че дори го сънувах.Дали..дали това беше началото?Началото на нещо,което вече бе обзело целият ми организъм,бе се разтворило във вените ми..Между нас имаше..приятелство..вяра..надежда..имаше нещо много специално,което не ми даваше възможността да му бъда наистина ядосана,което не ми позволяваше да го мразя,което не ми позволяваше да спра да мисля за него.
След секунди Дей отново ме настигна,но този път бе сериозен,нямаше и помен от усмивката му,единствено кристалните му очи се бяха впили в моите,а аз сякаш инстинктивно хванах колието си с върбинка,неотделяйки поглед от него.За миг бях като хипнотизирана,а след като чу въпросът му погледът ми трепна и го сведох надолу.Направих крачка назад и просто мълчах.Мислите се блъскаха в главата ми.Исках да му кажа,исках..но не можех.Страхувах се..
-Нищо, което да те заинтригува.
Казах безизразно и се опитах да задържа погледа си върху него.Знаех,че няма да ми повярва,знаех,че ще ме измъчва докрай,докато не му кажа.Мразех се..мразех, когато правех така,когато заради глупавите ми страхове наранявах него и карах човечността му да потъва все по-дълбоко в него.Не исках да го наранявам,не исках..
-Да побързаме..ще закъснеем за партито.
Казах,обух обувките си и започнах да вървя плътно до него.Ето..отново от онези неловки моменти..моменти,в които дланите ми се потяха и всичките ми сетива бяха изострени.

by **Damon Salvatore** Сря Ное 07, 2012 4:56 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

What hurts the most?

Was being so close and having so much to say...

And watching you walk away ...

Вървях напред, а студеният вятър се блъскаше в лицето ми, отнемайки ми мечтите. Имаше толкова много неща, които исках да й кажа, но не можех, защото знаех, че не е правилно. Имаше дни, в които просто се преструвах, че всичко е наред, но не това ме побъркваше. Най-жестокото от всичко бе да е близо, да имам толкова неща, които да кажа, но въпреки това да я гледам как се отдалечава. И тя никога нямаше да разбере, че всичко което правех, го посещавах на любовта си към нея. На онази, грешната, разяждащата, опожаряващата цялото ми същество. Трудно бе да се справям с болката от това да я губя навсякъде, където отидем, но го правех. Ставаше все по-трудно да ставам сутрин, да се обличам и да живея с изпепеляващото чувство, но го правех. Може би, защото вярвах, че един ден ще дойде времето, в което ще мога свободно да й кажа какво чувствам в дълбините на сърцето си. Нямаше нищо, което да искам повече, от това да я държа в ръцете си. Да знам, че е моя и ничия друга. Но нещо ми подсказваше, че това никога нямаше да се случи. Винаги щеше да бъде Стефан – героят. Но аз не бях герой и Елена добре знаеше това. Вземах решения вместо нея, отнемах й правото на избор и я карах да ме мрази, но в края на деня ми стигаше, че съм успял да я запазя жива.
Изведнъж спрях рязко и се обърнах към нея. Погледнах я объркано, чудейки се какво щеше да стане ако поне веднъж си позволих да действам по начина, по който исках. Да направя онези грешни неща, с които може би щях да я загубя завинаги. Последната година бе една от най-хубавите, но и най-мъчителните в живота ми. Стефан го нямаше, а аз трябваше да бъда героят, който всичко обичат. Но имаше една разлика... не можех да бъда такъв, какъвто другите искат да бъда. Приближих се и застанах на по-малко от крачка от нея.
- Знаеш ли... Всичко, което правя е да се питам "какво ако". Какво ако целуна Елена, какво ако си позволя да обичам момичето на брат си, какво ако я подържа поне за миг в обятията си. Не спирам да си задавам въпроси, а само мисълта за тях ме кара да се чувствам виновен, макар да не съм направил нищо. Затова, ако ще се чувствам виновен за нещо, нека поне е заради това.
Изстрелях бързо думите си, говорейки с порция гняв в гласа си, а след като казах и последната думичка, ръцете ми мигновено обвиха лицето й и я придърпаха към мен. Устните ми намериха нейните, дарявайки ги с онази греховна, до болка желана целувка, за която толкова дълго бях мечтал. Устните на Елена бяха по-сладки отколкото някога съм си представял, а усещането в този момент бе... нереално. Чувствах се сякаш всичко, което искам е в ръцете ми.
Ето, че най-накрая всичко излезе наяве. Не можех да крия повече онова, което изпитвах към нея, макар да знаех, че ще ми донесе само болка. Тя вече бе направила своя избор. „Винаги ще бъде Стефан” – помнех добре, когато го каза. И го вярвах, дори го исках за нея. Защото Стефан бе всичко онова, което аз не. Той винаги правеше правилните избори, а аз бях лошият герой в цялата картина. Но се бях примирил с това и дори ми харесваше. И причината бе, че когато човек види добро у другия, той очаква да получи добро. Започва да има очаквания спрямо дадения човек, а аз не исках да живея според нечии очаквания.

by **Rebekah Mikaelson** Сря Ное 07, 2012 5:24 pm

Защо болеше толкова? Защо при всяка дума,която му кажех болеше ..сякаш нещо пронизваше сърцето ми и ме караше да се превивам от болка.Защо,когато го погледнех изпитвах тъга..изпитвах копнеж и се чувствах толкова крехка и слаба..защо не можех да устоя на Деймън?Защо исках просто да го прегърна и да остана в обятията му с часове..Защо заспивах с мисълта,че трябва да е Стефан,но с всеки изминал ден Стефан се отдалечаваше все повече от сърцето ми.Заспивах в празното легло,мислейки за изминалия ден,за думите му,за действията му..за Деймън.Защо го чувствах толкова грешно..беше като..като проклятие.Знаех го,знаех че той прави всичко единствено и само заради мен и това ме караше да се чувствам още по-виновна и грешна.Карах го да се чувства толкова ужасно,толкова наранен...а той не го заслужаваше.Не заслужаваше мен,не заслужаваше дори Стефан.Заслужаваше нещо много по-добро.
Какво правиш, Елена?!Какво..защо..просто стоях и го гледах втренчено.Бях останала безмълвна.Думите му...те..те бяха същите,същите,които изрече в съня!И ето сега..сега се почувствах по онзи начин,начинът,който не можех да обясня,очите ми се взираха в него като очи на уплашена сърничка. За един миг всичките ни моменти заедно преминаха в съзнанието ми,от този на запознанството ни,до..до този в момента.До този в който усетих парещите му устни по моите.Един дъх,едно бързо темпо на сърцето,една целувка,толкова жадувана,която ни даде сякаш нов живот.Обвих ръцете си около врата му и притиснах тялото си към неговото.Беше като ангел,ангел,който ми даваше живот,който ме пазеше..който ме обичаше.Беше всичко,което искам и всичко,което нямах.Чувството беше като..една затворена врата,през която не можех да вляза,но също и толкова лесна за отключване.Може би сега щях да намеря отговора на всичките си въпроси..Божичко,чувствах се толкова окрилена,толкова малка и лека в ръцете му.Не исках да отделям устните си от неговите,за нищо на света.И разликата тук беше,че сега беше реално.Устните ни наистина се сляха,наистина бях в ръцете му,наистина можех да усетя цялата тази вихрушка от емоции.Не исках в един миг да бъде мой,а в другия просто да го няма.Може би се превръщах в най-егоистичното същество на тази земя,но по дяволите..сърцето ми забумтя като лудо,а ръцете ми силно пристискаха тялото му към моето.
За миг отделих устните си от неговите,но а съвсем малко разстояние,колкото да мога да намеря погледа му.Усмихнах се едвам едвам,а думите,които ми казваха очите му..погледът,начинът по който ме гледаше,нежният му допир..все едно държеше в себе си принцеса ме накараха да искам още и още.Усетих нещо различно,нещо което със Стефан не бях усещала.Нещо,което караше кръвта в мен да кипи.
-Не е редно но..недей..не ме пускай..
Прошепнах едвам едвам,а дъхът ми сякаш изгори устните му, които отново целунах жадно.

by **Damon Salvatore** Сря Ное 07, 2012 7:38 pm

Бях уморен от болката, от нещастието, което непрестанно ме преследваха като сянка. Бях уморен от борбата със самия себе си, бях уморен да се страхувам във всеки един момент, че Стефан може да се върне, а всичко изживяно с Елена до сега да остане в миналото. Осъзнавах че я бях допуснал твърде близо до себе си, бях я оставил да види онази част от мен, която бе уязвима и лесно ранима. Осъзнавах, че отдавна трябваше да си тръгна, още в първият момент, в който я видях. Но не можех. Чувствах се като заклещен в този град и не можех да избягам.
Ръцете ми се озоваха на талията й, впивайки се жадно в плътта й, а устните ми се сливаха пламенно с нейните. Сърцето ми биеше като лудо, а аз се чувствах като грешник, извършил най-жестокото престъпление. И ми харесваше.
За един кратък миг се отдръпнах назад, затаил дъх, не можещ да повярвам на думите й. Изведнъж плаха усмивка изви устните ми, а в следващия миг устните ми шареха по копринената й кожа, целувайки врата й. Направих крачка напред, а Елена сякаш инстинктивно ме последва и гърба й упря във високата стена на лабиринта. Усещах ръцете й, увити около врата ми, докосвайки чувствено и нежно.
- Елена, спри... при.. моля те, спри...
Отдръпнах се рязко назад и застанах с гръб към нея, а ръцете ми се настаниха на тила ми. Какво за Бога правех? Аз не я заслужавах, не бях този, който трябва да е до нея. Щях да й причиня единствено болка и нещастие, а не можех да понеса да я гледам толкова тъжна и разбита. Имаше прекалено много неща, които я нараняваха, а аз нямаше да бъда част от тях.
- Да вървим, партито ни чака.
Казах все едно нищо не се бе случило и й кимнах да ме последва. Не спирах да мисля за онази бурна стихия от чувства, която се разрази в душата ми, когато устните й се докоснаха в моите. Как не исках никога да я пускам, но трябваше, защото щеше да е по-щастлива без мен.

by **Rebekah Mikaelson** Пет Ное 09, 2012 9:53 am

[You must be registered and logged in to see this image.]
Притисках тялото си в неговото,колкото може по-силно,ръцете ми се бяха обвили силно около врата му.Чувствах,че кръвта нахлува в главата ми,а сякаш по тялото ми минаваше ток,който ме караше да изтръпна цялата.Всичко беше толкова силно и истинско,сърцето ми щеше да изхвръкне от гърдите ми,а кожата ми бе толквоа гореща,че вероятно бихте се опарили,ако ме докоснете.В момента изпитвах такава огромна нужда от него,от устните му,от присъствието му.
За миг отместих леко лавата си назад и хванах лицето му с ръце.Виждах отражението си в очите му и..не можех да позная тази жена.Виждах една друга Елена,.едно момиче,което просто искаше поне един път да не мисли за последствията от действията си и да се отдаде на момента,на желанията си,да бъде егоистична.Исках просто да съм до него..исках да се отдам на глупавия копнеж..на момента,за който после щях да съжалявам.
-Деймън!
Извиках след него с твърд тон.Настигнах го и се изпречих на пътя му.
-Няма да позволя и това да се забрави!Няма да позволя тази вечер да се държим все едно нищо не е било.Дори това да е най-голямата грешка в живота ми искам да я направя!Да,мжое да се държа като пълен егоист,но тази вечер е различна.Аз съм различна..-говорех и дори се оплитах в думите си от бързината и темпото-Това няма да е просто една поредна скучна вечер,ще е вечерта, в която искам да съм именно с теб,не с някого другиго.
След думите си хванах ръцете му и просто отново го целунах.Да,исках дори за един кратък момент да бъда неговото момиче,да бъда момичето на брат му,да се държа точно като Катрин,но с разликата,че обичах и двамата,а тя просто си бе играла с тях.Държах се като една от възможно най-себичните кучки на тази земя,но го исках.Исках Деймън в този момент и никой нямаше да ми го отнеме.Никой нямаше да ми отнеме този момент.
-А сега..можем да отиваме на партито.
Казах с лека усмивка след целувката,гледайки объркания му поглед.

by **Dean Winchester** Съб Ное 10, 2012 3:05 pm

Spoiler:

Уинчестър влагаше всички сили да не обели и дума. Тишината му допадаше, пък и бе много по-добър вариант от това да слуша хапливите коментари на Анастасия. И колкото по-дълго продължаваше това положение, толкова по-малка бе вероятността да й откъсне главата.
За момент си представи картинката. Щеше да е толкова тихо и спокойно без непрестанното мрънкане на брюнетката, нямаше да има кой да изпъва всеки нерв в тялото му го краен предел, поставяйки го на границата на самоконтрола. Наистина добра перспектива, но в същото време щеше да е истинска загуба живота на такова прекрасно създание да бъде отнет. Не можеше да си позволи да я нарани (поне не в този смисъл), без да се почувствам най-малкото гузен след това. Пък и спомените с нея бяха доста и макар не всички да бяха като изкарани от приказка, то връщайки се обратно към общото им минало емоциите му бяха по-скоро положителни.
В началото вървеше безцелно, завиваше в произволно избрани коридори и дори не се замисляше накъде отива. Докато не стигна до задънена улица, вида на която сякаш го върна обратно в действителността.
- Що за нелепа шега е това? - промърмори недоволно. - Писна ми.... - беше на път да продължи изречението си, но самодоволната увмивка, залепена на лицето на Анастасия го разсея. Тя... тя подиграваше ли му се?!
- Млъквай! - нареди през зъби. - Не ми стига тъпия лабиринт, ами и мислите ти ме дразнят. Няма ли да си направиш труда да ги скриеш? Поне мъничко... Знам, че си умираш отново да "стенеш от удоволствие", но трябва ли да го чувам тоооолкова силно в главата ти?! Ставаш твърде лесна като ми даваш кард бланш към мислите си... - поклати недоволно глава.

by **Melissa Davis** Съб Ное 10, 2012 4:20 pm

Вървяхме,просто вървяхме или по-точно се лутахме на всички посоки.Крачките му бяха припряни и не обелваше нито дума.Започнах определено да се отегчавам от безцелното лутане в това място.Вече определено започвах да си мсиля,че идването ми тук беше грешка.И без това не бях в една от най-приятните компании на света.Физиономията ми беше кисела и мноого отегчена.Можех да видя колко бе изнервен при поредния неуспех към намирането на изхода.Да,беше досадно,но мисля,че влагаше прекалено..емоции в това.Ясно,и на двамата ен ни беше добре,че сме един с друг,но нямаше какво да направим освен да се изтърпим поне този път.
-Окей..успокой топката малко!
Казах сериозно и го погледнах в очите.
-Все ще анмерим тъпия изход или другия вариант е да се избием тук.Спри да нервничиш..и двамата знаем,че нито аз,нито ти сме в екстаз от ситуацията,но ако продължаваме така ще скапем още повече вечерта си!
Казах гневно,обърнах се към обратната посока,а погледът ми се бе забил надолу.Ядосваше ме..държеше се по-зле и от две годишно дете..започвах да губя търпението си.Спрях се на едно място и започнах да се оглеждам.Взех една от горящите факли,обърнах се назад към Дийн и го повиках.
-Дръж.
Дадох му факлата и тръгнах напред.Бях сигурна,че все ще анмеря тъпия изход и най0накрая ще се избавя от този ад тук.Обстановката беше непоносима.Не,не защото Дийн беше с мен,а заради киселото му настроение.Честно казано нямах приотив,че той е тук с мен стига да се държеше нормално.
-Ще намерим пътя,окей?Няма къде да избяга..
Обърнах се към него и се усмихнах обнадеждаващо.Да,това бе един от малкото моменти,в които се държах мило с него,но какво ми оставаше..

by Sponsored content

Лабиринтът

Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът

Re: Лабиринтът