Залата на "Сделка или Не"

Единствено в родния си град Хенри си позволяваше да бъде себе си,да не използва фалшиви лични и кредитни карти, да бъде Хенри Флеминг, а не който и да е друг мъж по света.Но,о,от колко отдавна не бе усещал това чувство да стъпва на родна земя,да се чувства освободен и спокоен,въпреки че с времето Хенри без изучил нервите си,умееше да ги контролира във всяка една ситуация.Но в града се завръщаше по две причини: бе разбрал,че има слухове,че брат му Александър е тук,а втората: нуждаеше се от документи,паспорт,лична карта,които да му послужат във Франция,при пътуването до там, което щеше да направи съвсем скоро.Хенри винаги намираше различни хора,които да му правят тези"услуги", не искаше да се забърква с никого на сериозно, а ето,че бе проучил едно момиче,един ловец.Името й бе Елеонора.Носеше й се слава,че освен добър ловец,е и един от най-добрите фалшификатори.Както се казва с един куршум-два заека.А тази поговорка влизаше в сила още повече,когато разбра,че Александър и Елеонора ще се намират на едно и също място в една и съща вечер.Без да се поколебае, Хенри се записа в глупавата игра, в която участваха брат му и госпожицата.
Бяха минали едва няколко часа и вече трябваше да тръгва към залата, в която се състоеше шоуто.Ще ви излъжа,ако кажа, че изпитваше огромен ентусиазъм от това,че ще участва в тази продукция,ентусиазмът му бе провокиран от срещата с брат му.Хенри бе избрал небрежния стил на обличане, тъмносини дънки и бяла тениска идеално се вписваха на вида му.Взе ключовете от мотора си и отпраши към мястото.
След десетина минути вече бе там,оставаше половин час до началото,а всички ги бяха разпределили в отделни стаи,така че нямаше как да види дали брат му е там,но съвсем скоро щеше да се убеди.
3,2,1,камера!Чуха се думите на оператора и прожекторите заблестяха право в очите му.Щом чу името на брат си се подсмихна леко и запази самообладание.За щастие той бе първият избран,който да играе.Искаше този панаир да свършва по-бързо.Водещият го приветства и Хенри се настани удобно на стола.
-Да видим какво ще предложи банкерът,нали така?
Усмихна се и погледна към водещия.

Офертата на банката е 20 000.

Изведнъж телефонът пред Хенри зазвъня с един ужасяващ звук,който не бе песен за слуха му.Водещият вдигна слушалката на телефона и в цялото помещение се чу сумата,която бе предложена.
Хенри едвам се стърпя да не се разсмее.Имайки предвид това,с което той се занимаваше тези пари бяха джобните му за ден.
-Няма сделка.
Отсече и си пое дълбоко въздух.

Хенри се намести по-удобно на стола си и постави ръцете си на масичката пред себе си, преплитайки пръсти. В главата му се въртяха най-различни мисли.
Въпросите, които му задаваше водещия му се сториха някак ненужни и дразнещи. Не можеше ли просто да си изиграе играта без различни отклонения? Не, разбира се! Все пак целта бе и да направим играта интересна и за зрителите, които тръпнеха в очакване да видят как ще приключи моята игра и какви решения ще взема, за да стигна до самия й финал.
Хенри започна да се чуди дали водещия ще престане да го затрупва с въпроси, но точно тогава се чу онзи така познат "звън".
Нещо му подсказваше, че накрая ще си тръгне с главоболие.
Той просто се усмихна леко щом водещия доближи слушалката до ухото си, не отделяйки очи от неговите. Явно се опитваше допълнително да го изнерви, но гостът запази самообладание.
- Е, какво ми е подготвил банкерът този път?

Офертата на банката е 50 000.

Дори не разбираха,че и един милион да му предложат Хенри нямаше да приеме.Не,не защото което и да е момиче,бе по-скъпо,просто и без това ги имаше в излишък.А и все пак бе по-добре да си тръгне с някоя красавица,отколкото да вземе пачка пари и дори да не ги усети.
-Няма сделка.
Отсече Хенри и се усмихна предоволно.

Офертата на банката е 120 000.

Хенри усещаше как всички погледи на публиката са се впили в него и очакваха реакцията му.Чуха се какви ли не възклицания щом банкерът произнесе сумата.Е,наистина бяха много,много пари,но Хенри не бе дошъл тук за пари,не бе дошъл и за момиче,но вариантът с непознатата му изглеждаше по-интересен.
Направи се на замислен,погледна надолу,погледна към водещия уж разколебано и каза:
-Банкерът може би ще пирува?Няма сделка.

Офертата на банката е 200 000.

Банкерът не си играеше,трябваше да си луд да дадеш толкова пари на някакъв неблагодарник,който не оценява стойността на парите,които притежава,а камо ли на тези,които му дават.Но бе факт.Ако кажеше,че има сделка щеше да си тръгне една идея по-богат, но дори се чудеше какво ще прави с тези пари.Щеше да плати фалшивите си документи?Да ги пръсне в някой бар..обикновеното. Сега го интересуваха много по-важни неща от сумата,която му бе предложена.Искаше да се срещне с брат си,да се срещне с Елеонора.Прословутата Елеонора.
-Има..
Каза,за да заблуди така или иначе заблудената публика.
-Има ли време да благодаря за офертата или направо да отворя кутията и да си взема момичето?
Ухили се самодоволно.

-Човече!Дано момичето да си заслужава,изпусна голяма сума,но поздравления за този човек,който уважава женското достойнство!
Започна да пляска с ръце водещият,а в крак с него и публиката.
-Моля,отвори кутията си.
Помоли го учтиво да отвори кутията си.Всички тръпнеха в очакване.
"Амелия Шепърд" бе изписано от вътрешната страна на капака на кутията.
-Моля,Амелия да заповяда!
Каза на висок тон костюмирания мъж,светлините се проглушиха и момичето влезе в залата.
-Амелия,моля представи се с няколко думи!Как ще спечелиш нашия храбрец?

Банкерът не изчака водещият дори да каже нещо.
-Офертата на банката е 30 000.

-Офертата на банката е 66 000.