Залата на "Сделка или Не"

Водещият вече остана безмълвен. Нима можеше да отхвърли толкова голяма сума с лека ръка и след дългите си теории, които бяха всеизвестни на всеки да каже "Няма сделка". Какво можеше да направи той сега?!
- А, мислиш ли, че компанията, с която ще си тръгнеш от тук ще бъде добра? Мислиш ли, че тази награда ще ти осигури това, което искаш и не са ли парите по-добрия вариант, нищо, че ги имаш в излишък?
Водещият отново замълча.
- И все пак в света, в който живеем днес парите управляват всичко. Вземи ги и дари някой с усмивка на лице, дари го с по-добър живот без дори да мислиш повече за тях.

Току що му предложиха 300 000 лева и той дори не се замисли да откаже офертата!С тези пари можеше да устрои не само своя,но и живота на внуците си.Но вече нямаше връщане назад.Бе избрал момичето.
-Е,поздравления,Александър!Устоя на солидните оферти на банкера и сега ще трябва да отвориш кутията си,за да разберем коя млада девойка ще си тръгне под ръка с теб тази вечер!Моля!
Подкани го като се усмихваше доволно.
"Рокси Холт"
Бе изписано от вътрешната страна на капака на кутията.
-Аплодисменти за Рокси!Нека тя да заповяда!
Започна да аплодира водещият,а публиката след него.

Усмивката ми не слизаше от лицето като прекрачих входа на студиото. Защо се бях записала на тази игра не знаех. Може би просто ми се стори интересна, а и очакванията ми се оправдаха до известна степен.
Погледа ми се плъзна към участника, който ме беше спечелил. С Александър се знаехме от известно време и бяхме тъй да се каже дружки на повикване. Не се учудих, че отхвърли всички оферти на банката. Нямаше да е в негов стил да предпочете парите пред компанията. Познавах го достатъчно добре, за да  знаех това.
Беше ми интересна реакцията, която ще се изпише на лицето му. Може би очакваше някоя неземно красива непозната,а вместо това получаваше мен- момиче, което познава от доста години. Не би трябвало да е недоволен от случилото се, защото поне знаеше какво да очаква тази вечер. Все пак доста пъти се бяхме забавлявали заедно.
Пристъпих към Александър и му отправих една чаровна усмивка.
- Надявам се да не си разочарован от късмета си - изгуках аз, преди да го хвана за ръка и да го поведа към изхода.

-Благодарим за интересната игра,Александър!Приятна вечер,надяваме се да си доволен!
Каза водещия и пое дълбоко въздух.Трябваше да повика и следващия участник.Погледна към сценария си.Името му бе Деймън.Без да губи повече от ценното си време каза на висок тон.
-Нека Деймън Салватор да заповяда!Моля,аплодирайте Деймън!

Тези мъже от непоколебими по-непоколебими ставаха!Какво бе сбъркано с този народ?Но сега нямаше време за глупавите въпроси,които си задаваше водещия.
-Изглеждаш твърдо решен да играеш до края,Деймън!Но нека да видим какво ще каже банкерът.

-Е,да видим какво ти е подготвил банкерът този път!
Каза водещият като въздъхна и прокара длан по тила си и леко разхлаби вратовръзката си.

-Нека да чуем и последната оферта на банкера,въпреки че се съмнявам да я приемеш.Ставате от упорити по-упорити!
Засмя се водещият и зачака обаждането на банкерът.

-Тогава нека да отворим кутията ти и да видим кое момиче се крие там!
Започна с аплодисментите водещият,подкрепен от публиката.
-Елеонора!Какво красиво име!Нека момичето да заповяда!

Докато всичко прожектори бяха насочени към нея и имаха за цел да я изпържат жива, Елеонора си припомняше всички моменти, преди да се превърне във фурнаджийска лопата, за да върши работата си. А сега... сега тя участваше в тъпи предавания, които връщаха назад времето с векове, поставяйки имената на жени в кутии, които трябва да бъдат спечелени от мъже. Доблестни, преди всичко, смели, умни. На Елеонора трябваше да ѝ се напомни кой умен и смел мъж щеше да седне на стола пред хиляди души и да отказва големи суми пари, за да може накрая да си тръгне с момиче с къса пола под ръка.
Защото това се бе случило вече трети път.
И Нора продължаваше мислено да си блъска главата, защо по дяволите трябваше да се записва в това шоу, когато двуцевката ѝ беше в багажника, зарадена с дървени куршуми. Но не, тя трябваше да облече най-хубавата си рокля, да се нацапоти с най-скъпия грим, който успя да намери и да се довлече тук на високите си токове, просто за да "съблазни" някой не-човек до смъртта му. И на това ако не му се викаше femme fatale!
- Елеонора! Какво красиво име! - възкликна с престорена любезност и възторг водещия. - Нека момичето да заповяда!
Той протегна ръка към излизащата от публиката Нора и се усмихна още по-широко и Нора бе сигурна, че можеше да преброи всички негови зъби, тъкмо в комплект с пломбите и коронките му. Тя пое нежно ръката му и се усмихна, кимвайки учтиво на водещия и огледа Деймън. Несъмнено се беше издокарал. Беше облякъл небрежен костюм с памучна тениска отдолу, която сякаш още повече акцентираше на коремните му мускули.
Е, жалко, че нямаше да спи с нея. Елеонора не следваше много правила, но пък си имаше един простичък и емпъл кодекс - не спи с врага. Това май и Сун Дзъ го беше казал, нали?
Водещия ѝ подаде микрофона, сякаш надуши, че тя иска да каже нещо; да се изрепчи сякаш бе по-правилно. Бе дошла тук в много духовито настроение и имаше намерение максимално а се вълползва от хладнокръвието, което циркулираше из вените ѝ.
- Е, по-скъпа ли съм от триста и двайсет бона, Деймън? - попита игриво тя и пусна ръката на водещия. Тя се приближи до Деймън, хвана го под ръка и излезе от студиото със сякаш танцувална стъпка.

Трима минаха,още 4.Водещият бе до краен предел отегчен,но нямаше как да си позволи дори и за секунда да го покаже,защото в такъв случай щеше да бъде изритан от работното си място.Погледна отново към сценария си,след като изпрати Деймън и Елеонора и каза възторжено.
-Нека Томас да заповяда!Моля,аплодирайте го!