there no such things like love, care or anything like that

Ако някой ви е казвал, че зимата в малко американско градче като Мистик Фолс е величествена, от сега мога да твърдя, че този човек е безсрамен лъжец при положение, че ничие човешко око не би могло да забележи това, което аз съсзерцавам вглеждайки се в малките детайли. В едва толкова ранен час температурите са паднали толкова ниско, че топлия въздух излизащ от устните ми докато дишам едва не замръзва. Снега не намира място във времето, ала градусите са толкова под нулата, че само едва няколко смелчаги като мен се разхождат насам - натам.
Иначе целогоднишно калните улици са пристегнати в стегнат корсет от солиден лед. Аз като привидно чистокръвен вампир не би трябвало да изпитвам какъвто и да е дискомфорт от времето и всъщност е така. Впрочем истински се наслаждавам на усещането, че сякаш смъртта броди по улиците на града, толкова е ...зареждащо и вдъхновяващо за нови мои изпълнения. Зловещите голи клони на дърветата наоколо се вият злобно един около друг, заради подлия вятър появил се преди не повече около двадесет и две минути.
Вдишвам дълбоко през носа от мразовития кислород, а той пълне гърдите ми с трепет за убийство. За алена капка кръв паднала в девствения сняг. За насилие или прецизност в някое пагубно мое деяние. Мисля да си харесам някой и да впия алчно зъби в хладната му шия, но винтерес на истината от половин час, или с други думи от както напуснах малкия апартамент под наем малко по надолу по улицата, единственото, на което сините ми ириси се натъкват са пълни издънки. Най - нисшите слоеве на обществото. Избора ми е болезнено ограничен до няколко нещастника бързащи за домовете си където капризните им съпруги ще ги нахокат отново заради някаква глупост. Жалка гледка, трагедия без нито капка комедия в себе си за съжеление.
Решавам да си направя кратка почивка за една цигара и се спирам кротко под нечия тераса. Изваждам черна табакера от вътрешния джоб на палтото си и паля едно тютюново изделие. Тръгнах без никаква цел и посока из гората. Е, ако трябва да бъдем честни имах причина - търсех някоя заблудена млада девойка, с която да се позабавлявам малко. Така спокойно дърпайки си от фаса забелязвам как на почти два метра и половина младо момиче се беше загледала в някаква тъжна и отчаяна статуя, намиращасе по средата на нищото на една малка закътана полянка в гората.
-Какво търси момиче като Вас на такаво място. Сигурно не е за забавление. Още повече щом така внимателно гледате тъжната статуя? - предлагам вежливо, усмихвайки се дружелюбно

Видимо скъпият и не чак толкова натрапчиво сладникъв парфюм ме връхлетява още в момента в който непозната ми показва, че видимо тя не е като другите момичета на нейната възраст. На лицето й веднага щеше да се появи срамежлива червенина. Обаче противно на всички мои очаквания въпросната тъмнокоската проявява силно чувство за гордост и някакъв вид инат, който беше доста засилен. На красивото лице на тъмоокото момиче се появяват няколко несъвършенства предизвикани от мръщането от сполетялата я съдба. Тази подробност обаче бързо се поправя щом тя едва - едва загагатвайки за омайната си усмихва отразява ненужното очевидно на никой зададени от мен въпроси. Държанието на човешкото същество ме развеселява и това добре си проличава когато закачлива гримаса покорява лицето ми.
Повдигам лениво лявата си ръка измежду чиито пръсти държа наполовина изгорялата цигара и точно в този момент толкова заученото продължение следва. Устните ми поемат потъмнелия вече от предишните ми дръпки филтър, а белите ми дробове се подготвят за поредната кратка доза опиат. Поради не чак толкова голямата дистанция между мен и момичето сивкавия дим нахално успява да достигне чак до нея. Очаквам събеседничката ми да се закашля, ала тя отново успява да ме учуди. Не трепва дори от неприятния вероятно за нея мирис на изгорял тютюн.
Дяволита искра пламва тихо в погледа ми принуждавайки също толкова заговорническа усмива да се роди. По някога в ден като този щом сутрешния мраз се появеше ми се струваше, че няма да ми върви кой знае колко, ала кой знае, може би всъщност сега съм напът да се запозня с личност за която си струва да обърна по - специфично внимание. А и да не се лъжем способен съм да подуша хубавата й и разглезена кръвчица бушуваща в ревнив пламък у нея от километри
И още преди да съм могъл да и кажа отново, каквото и да е било, се появи още едно момиче. Също тъмнооко, също кестеняво, също наперено. В дни като този си мислех, че ми върви все на странни момичета. Погледът ми се върна отново на първата ми събеседничка, която ме подканяше игриво и аз да се включа в тази неизвестна и глупава игра.
-Само ще съжаляваш, че се опитваш да си играеш с нас, малка госпожичке
Обърнах се към втората брюнетка, но всъщност така едновременно отговарях и на двете момичета.

По челото ми се появят като от магия няколко дълбоки гънки породени от несъгласието зараждащо се на върха на езика ми. В интерес на истината винаги съм бил такъв - в пълна бойна готовност за спор. И не е никаква тайна, че мога безпроблемно дори да защитавам мнение на което попринцип не съм подръжник. А всичко това единствено в името на хубавата война в която думите служит за оръжия, а метафорите са скритите карти в ръкава. Ала преди да започна с моята скрита едва ли не атака, разбрах имената и на двете си красиви дружки.
-Не съм възхитун особено от идеята, но щом се съгласих да участвам, ще го напряв
Клатя отрицателно глава и без да си давам зор да продължавам си дръпвам блаженно от цигарата. Издишвайки дима си довършвам както винаги една от гениалните ми мисли - Защото наименуванието на едно същество не е просто не чак толкова важен детайл в неговото същестуване, то е всичко. Хора умират, но имената им остават в историята завинаги, не съм ли прав.
-Аз съм Шейн
Шах. Не й давам възможност да ми отговори и нахално продължавам да редя броеницата си от звуци - По мое скромно мнение е точно обратното. Името е всичко, разбирате ли? - хвърлям обгорелия почти нацяло фас и спускам разсеян поглед настрани към събеседничката ми. Твърде обсебен съм от мислите си в момента за по - обстойно оглеждане. Името е това, което остава като подпис на достъпките ти.
-Това е теоритичното име на теорията за конспирацията
Заключвам накрая сигурно сякаш това, което току що казах е най - истинската истина същестувала някога. А дали това е Мат? Хубавото е че ще си проличи съвсем скоро. В устната ми кухина е останало от онзи вкус на преди малко изпушена цигара и щом той започва да изчезва, чувството как дима влиза в очите ми докато си дърпам направо започва да ми липсва. Въздържам се да запаля новата доза тютюн, но само за сега.
-Е, и някой от нас позна ли?
После едва се стърпявам да не я погледна по онзи хищнически начин предвещаващ лов. За да се разсея от издайническото чувство вадя табакерата, след това цигарата от там и палейки я започвам да чакам мирно, за да разбера какво всъщност щеше да се случи.