Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 0 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 0 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

there no such things like love, care or anything like that

Go down

there no such things like love, care or anything like that

Писане by Clara Oswin Oswald. on Пон Апр 01, 2013 5:20 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
Отново слънчев ден в Мистик Фолс. Времето напоследък не само беше топло, но и все едно се повтаряше с машина на времето. Всеки ден напълно едно и също. Какво беше това сега? Да не би да участваше в нещо като онзи филм, в който всеки ден главният герой изживяваше едно и също или пък просто живота и се повтаряше като в "source code", кой знае. Колкото и да живееше в града на мистериите и интересните преживявания, това вече щеше да е прекалено. Затова просто беше изключено.
Трябваше да се разнообрази с нещо. Да отиде на място, където не е подходящо да ходи или поне не се очаква да ходи момиче като нея. Да излезе с някой, от хората, които мрази, които бяха почти всички. Чакай малко, изобщо имаше ли някой, който да обича освен себе си?... ами да най-добрата си приятелка, която не беше виждала от "векове", кой друг. Тя се броеше. Но освен нея никой друг, не означаваше нещо за малката русокоска. Другите бяха прекалено досадни и скучни за госпожица "аз съм номер 1 и принцесата на света". Това означаваше, че тази възможност беше напълно невъзможна. Дали просто да не отиде на пазар? Щеше да е най-лесното решение, но и нищо различно. Какво беше това сега? Момиче да отказва да отиде на пазар?! Това възможно ли беше?! Още повече, ако това момиче е самовлюбена мажоретка. Явно света наистина не отиваше на добре. Момиче, което е шопинг маниачка и обожава дрехите, да се е оттегчила до такава степен от всичко, че дори да се отказва от хобито. Този ден трябваше да се запише някъде. Или пък просто можеше да си остане вкъщи и да гледа поредната сапунка по телевизията с пуканки в ръка, което щеше да я накара да се почувства още по-зле от сега.
Защо просто Мистик Фолс се беше превърнал в такова място? Все пак тук имаше всички възможни видове свръхестествени същества, а те вместо да правеха нещо интересно, до толкова се бяха слели с хората, че все едно бяха забравили истинската си природа и не правеха нищо. Едно голямо нищо. Бяха станали напълно еднакви с обикновените хора, които трябваше да използват за забавление, а не да се превръщат в тях, както правеха всички тук напоследък.
След като всички възможни варианти бяха изключени, оставаше само вариант номер едно. Да отиде на някое ново място. Така или не беше ходила навсякъде, въпреки че беше тук от толкова много време. Досега не беше ходила на толкова много места. Явно днес беше денят да ги открие.
Денят за изследване на нови места започваше. Ще кажеш, че беше Инидана Джоунс, само че в местен вариант, колкото и странно да звучеше. След като реши най-после какво ще прави в остатъка от скучния си ден и с какво ще го направи по-интересн беше времето така наречената и обиколка да започне.
Реши да следва късмета си и да му се довери изцяло. Поне досега никога не я беше разочаровал, така че не мислеше че, това ще се случи и днес. Излезе от тях и тръгна по пътя. А след малко и по първата пресечка, която видя. След дълго вървене без никаква цел и посока, накрая се озова в гората. Но на един напълно непознат за нея път. Беше идвала в тази гора милиони пъти, особено когато си търсеше лесна плячка, или просто играчка за забавление, но никога не беше минавала по този път. В далечината видя една статуя, изолирана от всичко, накрая на града. Все едно беше изгонена от всички и се беше скрила тук. Клара нямаше, как да я подмине, затова се приближи до нея. Статуята беше на плачещ ангел. Може би страдаше от изолацията, в която се намираше? Клара се вгледа в нея и до толкова се беше загледала в нея, че дори не забелязваше нищо около себе си.


____________________________

allons-y!
'Cause baby girl's a queen But the queen is just a pawn with a bunch of fancy moves And she's made me a fiend I'm going through withdrawals 'cause I got nothing to lose Oh no,She's at the bottom of that bottle
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Clara Oswin Oswald.
Богиня.
Богиня.

Posts : 602
Пари : 25312
Reputation : 10
Join date : 20.03.2013

Върнете се в началото Go down

Re: there no such things like love, care or anything like that

Писане by Shane Foster. on Пон Апр 01, 2013 6:08 pm


Ако някой ви е казвал, че зимата в малко американско градче като Мистик Фолс е величествена, от сега мога да твърдя, че този човек е безсрамен лъжец при положение, че ничие човешко око не би могло да забележи това, което аз съсзерцавам вглеждайки се в малките детайли. В едва толкова ранен час температурите са паднали толкова ниско, че топлия въздух излизащ от устните ми докато дишам едва не замръзва. Снега не намира място във времето, ала градусите са толкова под нулата, че само едва няколко смелчаги като мен се разхождат насам - натам.
Иначе целогоднишно калните улици са пристегнати в стегнат корсет от солиден лед. Аз като привидно чистокръвен вампир не би трябвало да изпитвам какъвто и да е дискомфорт от времето и всъщност е така. Впрочем истински се наслаждавам на усещането, че сякаш смъртта броди по улиците на града, толкова е ...зареждащо и вдъхновяващо за нови мои изпълнения. Зловещите голи клони на дърветата наоколо се вият злобно един около друг, заради подлия вятър появил се преди не повече около двадесет и две минути.
Вдишвам дълбоко през носа от мразовития кислород, а той пълне гърдите ми с трепет за убийство. За алена капка кръв паднала в девствения сняг. За насилие или прецизност в някое пагубно мое деяние. Мисля да си харесам някой и да впия алчно зъби в хладната му шия, но винтерес на истината от половин час, или с други думи от както напуснах малкия апартамент под наем малко по надолу по улицата, единственото, на което сините ми ириси се натъкват са пълни издънки. Най - нисшите слоеве на обществото. Избора ми е болезнено ограничен до няколко нещастника бързащи за домовете си където капризните им съпруги ще ги нахокат отново заради някаква глупост. Жалка гледка, трагедия без нито капка комедия в себе си за съжеление.
Решавам да си направя кратка почивка за една цигара и се спирам кротко под нечия тераса. Изваждам черна табакера от вътрешния джоб на палтото си и паля едно тютюново изделие. Тръгнах без никаква цел и посока из гората. Е, ако трябва да бъдем честни имах причина - търсех някоя заблудена млада девойка, с която да се позабавлявам малко. Така спокойно дърпайки си от фаса забелязвам как на почти два метра и половина младо момиче се беше загледала в някаква тъжна и отчаяна статуя, намиращасе по средата на нищото на една малка закътана полянка в гората.
-Какво търси момиче като Вас на такаво място. Сигурно не е за забавление. Още повече щом така внимателно гледате тъжната статуя? - предлагам вежливо, усмихвайки се дружелюбно



tag: words » 000 words » notes: notes hurr

[You must be registered and logged in to see this link.]

____________________________

RADIOACTIVE
I'm waking up, I feel it in my bones
Enough to make my systems blow
Welcome to the new age, to the new age: [color:9222=e01f6c]--------------
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Shane Foster.
Вампир.
Вампир.

Posts : 28
Пари : 21200
Reputation : 0
Join date : 01.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: there no such things like love, care or anything like that

Писане by Blair Waldorf. on Вто Апр 02, 2013 3:17 am

След дълго бавно и мъчително търсене, ровене, контакти с различни други вещици и какво ли оше не, най-после бях намерила магията, от която се нуждаех дори повече от глътка въздух бях напълно готова. Бях готова да завърша всичко, което бяхзапочнала преди няколко месеца. Най-после щях да завърша мисията, която си бях поставила и да убия русото изцадие отнело брат ми и което ме превърна в чудовище. Същото чудовище като нея. А най-лошото в случея беше, че дори и бях подчинена и трябваше да изпълнявам всичките прищевки на това разглезено, самодоволно същество, интересуващо се само от себе си. Но сега, сега щях да сложа край на мъките си. Е, поне на част от тях. Бях се отървала напълно от въздействието и сега щях да имам поне малко по-нормален живот, макар и като половин вампир. Но щях да намеря начин да се отърва и от това. За всичко имаше обратна магия, просто трябваше да я открия. Независимо какво ще ми отнеме, щях да го направя.
За тези няколко месеца, които бяха най-ужасните през живота ми и през които трябваше да изпълнявам всички глупости на които бях подложена поне я опознах. Сега нямаше да има с какво да ме идненада. Можех да я разгадая перфектно. А това само щеше да улесни в изпълнението на целта ми. Въпреки че, се имаше за уникална и невероятна, изобщо не беше такава. Беше си едно малко разглезено и наивно момиче, объркано от света и незнаещо, какво иска в действителност. В Англия беше пълно с такива, особено в Лондон, откъдето бях аз. Дори повечето от приятелките ми тогава бяха почти същите като нея. Така че, имах опит с такива момичета.
И сега само трябваше да я открия. Напоследък не беше искала нищо от мен, затова имаше няколко варианта или да е извън Мистик Фолс по някакъв повод, или някой вече беше свършил, това което аз исках, която щеше да бъде сбъдната мечта, но щеше да ме лиши от удоволствието да го направя, или просто отново се беше депресирала от "перфектния си живот". Колкото и да ми се искаше да е вторият вариант, трябваше да заложа на някой от дригите два. И най-вече на последният.
Затова отидох до тях, но нея я нямаше. Явно се скиташе из града. Но къде? Колкото и малък град да беше Мистик Фолс, не беше особено лесно да намериш някого в него. Започнах да обикалям насам-натам, дори се наложи да питам няколко случайни минувачи. Както си вървях в търсене на моята жертва, най-безцеремонтно получих смс от нея
"Отидох за уикенда в Чикаго. Когато се върна, трябва да си изплънила всичките си задачи"
Това ме вбеси. Можех да счупя цяла стена, ако имаше такава пред мен в момента. Така и така бях излязала и имах нужда от...разходка. Тръгнах по една мрачна пътечка навътре в гората. Точно на нея намерих някакво момиче, което беше с едно момче, но отдалече си личеше, че не бяха заедно. Чувството на обърканост, премесено ескалира до такава степен в мен, че вместо да започна с типичното "здравейте", добавих съвсем побърканото
-Хей, вие двамата, ще ви задам една загадка, на която със сигурност няма да отговорите, но ако все пак го направите ще изпълня едно ваше желание, но ако не успеете, което е много вероятно ще направите това което ви кажа.
Определено се бях побъркала. Момичето, което ме "притежаваше" ме беше превърнала в пълна откачалка, не можеща по никакъв начин да общува с хората. Но въпреки това, единственото, което исках е малко забавление и поне за една минута да забарвя за жалкото си съществуване като нечия "робиня" и да се забавлявам наволя с напълно непознати като тези пред мен

____________________________


[You must be registered and logged in to see this image.]
All my heart, it breaks every step that I take.
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Blair Waldorf.
Демон.
Демон.

Posts : 54
Пари : 22778
Reputation : 0
Join date : 28.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: there no such things like love, care or anything like that

Писане by Clara Oswin Oswald. on Вто Апр 02, 2013 11:59 am

Тишина... толкова спокойна и отпускаща, че чак беше плашещо. Как можеше да съществува толкова спокйно място тук? Как досега не го беше откривала след като това и беше третият път, в който живее в този малък и не много известен град? Какво ли толкова намилаше в него? Ох, толкова много въпроси, без отговор. Колкото и да се опитваше да разбере, нямаше как да го направи. Въпреки че, беше живяла толкова векове, все още не можеше да разбира собствените си чувства понякога. Особено за нещата, които харесва.
Спокойствието и тишината бяха толкова пленяващи. Дори и падналият ангел, плачейки тъжно и криещ лицето си, колкото и мрачен да е, имаше своя малък чар и правеше това място по-хубаво. Правеше го по някакъв начин вълшебно и невероятно.
Но всичко хубаво си има своя край, нали така? Точно това се случи и с тишината. Беше прекъсната от стъпките на едно момче. Тогава на лицето и беше изписано учудване. Дори не предполагаше, че ще се намериоще някой ненормален като нея, който по това време да обикаля на такова пусто и неизвестно място в гората. Ощ повече някой познат. Клара погледна момчето намираще се срещу нея. Още от началото усети, че не е човек. Което означаваше, че явно и той беше свръхестествено същество. Всъщност в този град май те бяха мнозинството. И изобщо намираха ли се още обикновени хорица?!. Учудената физиономия не слизаше от лицето и.
Отново тишина, която чакаше Клара да я разбуди и да я накара да изчезне, но това и така не се случваше за сега. Тъкмо, когато щеше да стане още по-неловко, отколкото беше, защото все пак след 3-тата секунда мълчанието ставаше неловко.
Всъщност истината беше, че не и се занимаваше с абсолютно нищо, още по-малко със запознанства.
-Кой е казал, че не мога да се забавлявам и така?
Преди непознатият да успее да и отговори каквото и да било се появи някаква пълна откачалка, която им предлагаше някакви глупости.
Клара насочи погледа си изцяло върху нея и я погледна изненадано.
-Да не си избягала току що от лудницата?
Момичето беше хубаво по лице, но определено нямаше никакъв стил. Иначе нямаше да бъде толкова ужасно облечена.
Клара се замисли за части от секундата и още преди да се усети добави
-Знаеш ли, какво ще участвам.
Спомнатност и прибързаност - две от лошите и качества, които почти никога не и носеха нищо добро. Но пък от друга страна нали искаше да победи скуката, която я беше налегнала толкова силно, какъв по-лесен начин от това да се занимаваш с луди
-Е, откачалке, каква е великата ти загадка?
Прикани я набъзо, а след това погледна все още непознатото момче, а в очите и се четеше "ще участваш и ти нали?". Дори нямаше нужда да го изрича на глас.

____________________________

allons-y!
'Cause baby girl's a queen But the queen is just a pawn with a bunch of fancy moves And she's made me a fiend I'm going through withdrawals 'cause I got nothing to lose Oh no,She's at the bottom of that bottle
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Clara Oswin Oswald.
Богиня.
Богиня.

Posts : 602
Пари : 25312
Reputation : 10
Join date : 20.03.2013

Върнете се в началото Go down

Re: there no such things like love, care or anything like that

Писане by Shane Foster. on Сря Апр 03, 2013 4:49 pm


Видимо скъпият и не чак толкова натрапчиво сладникъв парфюм ме връхлетява още в момента в който непозната ми показва, че видимо тя не е като другите момичета на нейната възраст. На лицето й веднага щеше да се появи срамежлива червенина. Обаче противно на всички мои очаквания въпросната тъмнокоската проявява силно чувство за гордост и някакъв вид инат, който беше доста засилен. На красивото лице на тъмоокото момиче се появяват няколко несъвършенства предизвикани от мръщането от сполетялата я съдба. Тази подробност обаче бързо се поправя щом тя едва - едва загагатвайки за омайната си усмихва отразява ненужното очевидно на никой зададени от мен въпроси. Държанието на човешкото същество ме развеселява и това добре си проличава когато закачлива гримаса покорява лицето ми.
Повдигам лениво лявата си ръка измежду чиито пръсти държа наполовина изгорялата цигара и точно в този момент толкова заученото продължение следва. Устните ми поемат потъмнелия вече от предишните ми дръпки филтър, а белите ми дробове се подготвят за поредната кратка доза опиат. Поради не чак толкова голямата дистанция между мен и момичето сивкавия дим нахално успява да достигне чак до нея. Очаквам събеседничката ми да се закашля, ала тя отново успява да ме учуди. Не трепва дори от неприятния вероятно за нея мирис на изгорял тютюн.
Дяволита искра пламва тихо в погледа ми принуждавайки също толкова заговорническа усмива да се роди. По някога в ден като този щом сутрешния мраз се появеше ми се струваше, че няма да ми върви кой знае колко, ала кой знае, може би всъщност сега съм напът да се запозня с личност за която си струва да обърна по - специфично внимание. А и да не се лъжем способен съм да подуша хубавата й и разглезена кръвчица бушуваща в ревнив пламък у нея от километри
И още преди да съм могъл да и кажа отново, каквото и да е било, се появи още едно момиче. Също тъмнооко, също кестеняво, също наперено. В дни като този си мислех, че ми върви все на странни момичета. Погледът ми се върна отново на първата ми събеседничка, която ме подканяше игриво и аз да се включа в тази неизвестна и глупава игра.
-Само ще съжаляваш, че се опитваш да си играеш с нас, малка госпожичке
Обърнах се към втората брюнетка, но всъщност така едновременно отговарях и на двете момичета.




tag: words » 000 words » notes: notes hurr

[You must be registered and logged in to see this link.]

____________________________

RADIOACTIVE
I'm waking up, I feel it in my bones
Enough to make my systems blow
Welcome to the new age, to the new age: [color:9222=e01f6c]--------------
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Shane Foster.
Вампир.
Вампир.

Posts : 28
Пари : 21200
Reputation : 0
Join date : 01.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: there no such things like love, care or anything like that

Писане by Blair Waldorf. on Чет Апр 04, 2013 3:00 pm

Вече бях напълно привлякла вниманието им, което беше още по-добре за мен. Нямаше да се бавя с глупости, а направо щях да мина към важната и съществена част. Щях да се забавлявам толкова с тях, че дълго щяха да ме помнят. Но чайкай, те още дори не знаеха името ми.
-Аз съм Блеър Уолдорф
Наблегнах достатъчно върху и двете си имена. Трябваше да знаят с кого си имат работа, защото загадката, която щях да им задам наистина нямаше решение. Помня първият път, когато попаднах в същият капан и естествено както и тях след малко, отговорих грешно. Но последствията за мен бяха много по-жестоки от тези, с които двамата непознати щяха да се сблъскат. Трябваше да убия мъжа на живота си. Толкова тъга и болка и то само заради един грешен отговор.
Но не исках същото за тях. Дори и да бях демон, това не ме правеше коворъсърдечна кучка, напратив и аз като всички останали имах чувства и страдах колкото тях. Бях ранима точно както всеки един обикновен човек.
-Хей ти блондито, ти ще трябва да се целунеш с първото момче, подчартавам отново момче, което се изпречи на пътя ни днес
Знаех, че нямаше да му хареса, но поне частта, която непознатото момиче щеше да получи определено щеше да му се понрави, е на нея не, но вече се беше съгласила и нямаше как да си върне думите назад
-А ти красавице, ще трябва да ни разгорещиш малко и да ни покажеш ккаво можеш, като ни направиш стрийптиз.
Погледнах я закачливо и я огледах добре. Не знаех срещу какви хора се изправям, но това не ми пречеше изобщо
-И преди да си помислите да ме убивате, само да ви кажа, че една от малкото ми дарби е, че нищо на този свят не може да ме убие
Засмях се толкова зловещо, все едно пред тях стоеше самият Дявол. Дори и досега да не ме мислеха за луда сега вече щяха.
-Ето я и така дългооачкваната от вас загадка. Какво е М-теорията?

*съжелявам че е толкова кратко и тъпо, но нямам муза*

____________________________


[You must be registered and logged in to see this image.]
All my heart, it breaks every step that I take.
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Blair Waldorf.
Демон.
Демон.

Posts : 54
Пари : 22778
Reputation : 0
Join date : 28.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: there no such things like love, care or anything like that

Писане by Clara Oswin Oswald. on Чет Апр 04, 2013 6:52 pm


Явно сега щеше да започне играта, ако изобщо можехме да я наречем така. Още докато разбра, че непознатото момче, също се съгласи да участва, Клара се замисли в какво изобщо се забъркват. Не че, не и се бяха случвали какви ли не странни работи, особено, когато имаш дарба като нея, но чакай всъщност никой друг нямаше как да го знае, защото брюнетката притежаваше уникална дарба. Само и единствено за нея.
Но сега всичко беше прекалено неизвестно.
В моментът, в който г-жаца Осуалд чу какво трябва да направи, ако не позноят, в погледа и можеше да се прочете само едно - "КАКВО?!" и да определено това беше единственото, за което си мислеше.
И докато си повтаряше "защо изобщо ми трябваше да приемам", още повече когато нямаше как ако случайно не познаят да убият дразнещата особа, намираща се на не повече от метър от тях и която в момента се смееше като истински демон. Но всъщност можеше и наистина да е такава. В градче като този, човек не можеше да бъде сигурен в нищо. Още по-малко с какъв индивид разговаря в момента.
"М-Теория"
Какво по дяволите е това?! Да, точно така. Нямаше никаква идея какво е това, а сега трябваше да го обясни. Защото иначе трябваше да изпълни това глупаво "нещо", с което се беше съгласила. Защо ли и зобщо и трябваше да идва тук? Защо ли изобщо трябваше да гледа тази статуя толкова дълго? Защо беше всичко това сега?
Тези въпроси се въртяха в главата и не спираха да се появяват отново и с все по-голяма сила. Но можеше да промени времето, нали? Дори и да загуби сега и да направи тази глупост, след това щеше да се върне назад и да каже истинстия и верен отговор и щеше да излезе така, че все едно никога не го е правила. Хм, какво по-хубаво от това, да можеш да променяш грешките си.....
Но пък кой знае можеше и да и хареса. А и защо пък да ги кара да забравят, при положение, че наистина нямаше никакъв спор, че "шоуто" и щеше да им хареса.
Но да се върнем отново върху тази велика теория. Сто процента беше научно и може би физично или астрономично, но те там имаха прекалено много теории и глупости, и ако не се интересуваш от тях определено нямаше как да ги знаеш. Точно като, за която говорихме сега, точно в този момент, точно пред тази тъжна статуя
- Нямам никаква идея, но според мен е свързано с физиката. Нали все пак е теория, и може би е свързана с теорията за привличане
Погледвах момчето до нея, което изглеждаше също толкова объркано колкото и Клара. Явно това не беше стихията и на двамата
-Клара Осуин Осуалд....
Направи кратка пауза, през която му се усмихна, особено след като си ги представи как наистина правят тези неща
-....като участваме заедно в тази лудост поне трябва да знаеш името ми
След това погледът и се отдели от него и се спряв върху виновницата за всичко в момента.

____________________________

allons-y!
'Cause baby girl's a queen But the queen is just a pawn with a bunch of fancy moves And she's made me a fiend I'm going through withdrawals 'cause I got nothing to lose Oh no,She's at the bottom of that bottle
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Clara Oswin Oswald.
Богиня.
Богиня.

Posts : 602
Пари : 25312
Reputation : 10
Join date : 20.03.2013

Върнете се в началото Go down

Re: there no such things like love, care or anything like that

Писане by Shane Foster. on Съб Апр 06, 2013 8:07 pm


По челото ми се появят като от магия няколко дълбоки гънки породени от несъгласието зараждащо се на върха на езика ми. В интерес на истината винаги съм бил такъв - в пълна бойна готовност за спор. И не е никаква тайна, че мога безпроблемно дори да защитавам мнение на което попринцип не съм подръжник. А всичко това единствено в името на хубавата война в която думите служит за оръжия, а метафорите са скритите карти в ръкава. Ала преди да започна с моята скрита едва ли не атака, разбрах имената и на двете си красиви дружки.
-Не съм възхитун особено от идеята, но щом се съгласих да участвам, ще го напряв
Клатя отрицателно глава и без да си давам зор да продължавам си дръпвам блаженно от цигарата. Издишвайки дима си довършвам както винаги една от гениалните ми мисли - Защото наименуванието на едно същество не е просто не чак толкова важен детайл в неговото същестуване, то е всичко. Хора умират, но имената им остават в историята завинаги, не съм ли прав.
-Аз съм Шейн
Шах. Не й давам възможност да ми отговори и нахално продължавам да редя броеницата си от звуци - По мое скромно мнение е точно обратното. Името е всичко, разбирате ли? - хвърлям обгорелия почти нацяло фас и спускам разсеян поглед настрани към събеседничката ми. Твърде обсебен съм от мислите си в момента за по - обстойно оглеждане. Името е това, което остава като подпис на достъпките ти.
-Това е теоритичното име на теорията за конспирацията
Заключвам накрая сигурно сякаш това, което току що казах е най - истинската истина същестувала някога. А дали това е Мат? Хубавото е че ще си проличи съвсем скоро. В устната ми кухина е останало от онзи вкус на преди малко изпушена цигара и щом той започва да изчезва, чувството как дима влиза в очите ми докато си дърпам направо започва да ми липсва. Въздържам се да запаля новата доза тютюн, но само за сега.
-Е, и някой от нас позна ли?
После едва се стърпявам да не я погледна по онзи хищнически начин предвещаващ лов. За да се разсея от издайническото чувство вадя табакерата, след това цигарата от там и палейки я започвам да чакам мирно, за да разбера какво всъщност щеше да се случи.



tag: words » 000 words » notes: notes hurr

[You must be registered and logged in to see this link.]

____________________________

RADIOACTIVE
I'm waking up, I feel it in my bones
Enough to make my systems blow
Welcome to the new age, to the new age: [color:9222=e01f6c]--------------
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Shane Foster.
Вампир.
Вампир.

Posts : 28
Пари : 21200
Reputation : 0
Join date : 01.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: there no such things like love, care or anything like that

Писане by Blair Waldorf. on Нед Апр 07, 2013 4:48 am

Бяха изминали няколко дена от срещата ми с единствения човек, който имаше значение за мен, която не завърши както тя желаеше. От тогава до днес стоях заключена в стаята си, недопускайки никой да ме види. Давех се в собствената си мъката, криеща нараненото си сърце. Наясно бях, че ако той ме видеше в това ми състояние, щеше да започне да ме разпитва, а аз не бях готова за това. Може би щях да го убия, но нямаше да му кажа и думичка. Защото болката, която изпитвах ме правеше опастна, за всеки който се опитваше да ме подразни, опитвайки се да разбере какво ме тормози. Изглеждах отвратително размазания грим, разчорлената коса, обеклото. “Жалка гледка си Блеър Уолдорф”- прокънтя в главата ми. От своя страна тя ме тръсна и продължи по пътя, който беше поела.
Подпрях се на лактите си, затворила очи, потънах в спомени за щастливото минало с възлюбения. Спомних си колко бях щастлива с него, как ме караше да се усмихва, повтаряйки ми, че съм единствена. А сега какво ме караше да изпитвам това - тази болка. Болка от това че бях твърдоглава и наивна, момиче, коуто не знаеше какво иска. На свой ред и аз щях да прибегна до тютюна.
Запалих поредната цигара, набавайки си нужната доза никотин. Спираше за секунди, поемайки нова доза. Колието, с малките сини камъчета, започна да се затопля, нж не усетих нищо повече от дразнешо усещаше. Пръстите мш се увиха около него, опитвайки се да се отърват от загрелия накит. Какво се случваше?
Думи се изръсиха върху мен, карайки ме да се свестя и да пропълза обратно в реалния свят, тъй като до сега бях невероятно много средоточен върху вътрешния ми свят ограничен с тук - там няколко мисли и още толкова предположения, сплетени на едно в хаотична система, която само аз имах таланта да разбера.
Мрак. Студ.
Тези чуства преобладаваха в душата ми, и може би никога нямаше да я напуснат. Сега бях поредната захвърлила с лека ръка миналото, бъдещето и настоящето си. Но дали това беше истинската болка което изпитвах? Дали наистина изпитвах болка от загубата на всичко което някога съм имала? Не. Губеше много повече. Губеше собствения си живит. Губех разсъдака си. И всичко беше само заради един човек. Само заради един човек, който ми бееше отнел живота и мечтите, и всичко, на което някога съм държала.
Всичката болка и отчаяние които изпитвах се бяха примесили с чуството за власт и надмощие. Сега когато тънех в агония, сега когато нямах абсолютно никаква надежда ,сега когато връхна точка заеха емоциите ми.
Но исках да се оттърва от цялата болка, обкванала като в тъмен облак сърцето ми. Исках поне за няколко минути и аз да се почувствам щастлива и да изпитам някакво удоволствие. И това щеше да стане сега. Точно сега. Защото предположенията на събеседниците ми бяха от грешни, по-грешни
-Шейн, ти май по рождения си рус. Не бях чувала по-тъпо предположение досега. Но както казват хората за всичко си има първи път
Нотката на ирония се усещаше не само в погледа и гласа ми, но и във всяка малка частичка от тялото ми.
-М-теорията се явява основна теория, обединяваща петте теории на струните (теория на струните и теории на суперструните) бележещи последователни етапи в развитието на теоретичната физика
Звучах като сто-годишен професор преподаващ лекция на студентите си от първи курс, които си нямат абсолютно никаква представа за какво говорим и за какво въобще става въпрос.
-Хайде, Кларита, ти си на ход
Подканих набързо брюнетката. Материализирах телефона си в ръката. Не, че не можех просто да го извадя от чантата си, но защо да си правя толкова усилия, когато имаше много по-лесен начин. Натиснах едно копче и започна да звучи една доста секси песен.

*братовчедке, сори че поста ми от шейнчо е толкова смотан, ама нещо още не мога да му свикна ;d ама поне този ми се получи добре*

____________________________


[You must be registered and logged in to see this image.]
All my heart, it breaks every step that I take.
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Blair Waldorf.
Демон.
Демон.

Posts : 54
Пари : 22778
Reputation : 0
Join date : 28.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: there no such things like love, care or anything like that

Писане by Clara Oswin Oswald. on Нед Апр 07, 2013 5:31 pm

И ето, че пак срещаме госпожица Осуалд в гората. Вече имам чувството, че ѝ е като втори дом. Всеки път щом ми се наложи да разкажа част от историята ѝ, тя винаги е сред тези толкова досадни дървета и тревички, които... имах чувството, че я радваха повече от всичко.
Кой знае.
Но този път не само беше в гората, както обикновенно, но този път си беше намирила много лоша компания, или пък тя нея?! За това кой кого откри, нямаше как да бъдем много сигурни.
Все пак това беше Клара. Нея или всичко я дразнеше, или всичко я радваше. Беше странен човек.. такова де.. същество. Всъщност има ли значение, нека кажем просто личност. Личност, която беше едновременно сладка, наивна, лекомислена и злобна, нахална, кучка. Каква перфектна комбинация. Може би дори щеше да се окаже, че страда от развоение на личността или шизофрения, но сто процента беше ясно, че и има нещо.
Та, нека оставим тази, не толкова интересна, подробност и се прехвърлим на причината, поради която, госпожица Осуалд, отново посещаваше гората.
Но първо...
Бе хванала косата си в небрежна опашка, който беше повдигнала доста, а няколко кичура от бретона и падаха свободно, почти пред очите и. Беше облякла светло синя рокля, която се спускаше до коленете и а обувките, които бе избрала, се връзваха перфектно с... целия и тоалет. Не, описанието, което ви дадох не трябва да ви звучи твърде официално, напротив. Момичето изглеждаше толкова нормално, че някой би я сбъркал с невинна ученичка. Изглеждаше едновременно небрежно, и също така облечена със стил, който само тя си имаше. А обувките, които споменах преди малко, всъщност бяха светло сини пантофки, с равни подметки.
Наистина, изглеждаше толкова сладко, че ако я видите определено ще се усъмните, дали е онази луда брюнетка, която се проявяваше преди време.
Все още не се бе отказала от желанието да причинява болка у другите, но.. като, че ли и то се бе притъпило малко или много.
Точно този малък факт, понякога успяваше да прекъсне, 'малкото' ѝ уравновесяване и да я изкара извън релси. Правеше я по-луда и от нормалното за нея. По-инатлива. По-жестока.
Но не и стигаха честите промени в настроенията и проблемите, които имаше, ами сега и се оказа в сутиация, от която нямаше как да се измъкне и трябваше да "изпълни" желанието на "ужасното" същество, намиращо се срещу нея и наричащо себе си Блеър
Кошмар.
И какво беше това "Кларита"? Да не е някоя учителка или камериерка, че да се обръщат към нея така.
Най-глупавото във всичко това беше, че сама се беше поставила в тази неизгодна позиция. Толкова ли не можа да каже "не"? Толкова ли не можа да не се отдава на изкушението от разрешаванего на загадката? Наистина ли познанията и изиграха толкова лоша шега? Как изобщо, за всичките тези векове не бях чувала нищо за тази "прословута и проклета" теория? Ако малката госпожица си водеше дневник, за този ден щеше да напише само едно - това определено не беше моя ден. Всякаква липса на късмет.
И ето дойде и времето, в което трябваше да се "разададе пред публиката". Добре, че поне се намираха на толкова забутано и неугледно място, в което никога никой не идва. Е, освен те тримата днес. Но това беше друго. Важното е, че щеше да има само двама свидетели. Всъщност можеше да се окаже, че има късмет. Ами ако същото нещо и се беше случило на центъра или в някое още по-оживено място. Е, тогава сигурно щеше да стане голяма сензация.
Поне песента беше хубава. Все пак беше Madonna - Justify My Love. Една от най-подходящите за такъв момент песни.
Шоуто на Клара Осуалд започва точно сега.
Клара започна бавно и страстно да движи крехкото си тяло под звуците на песента. Вкара пръсти в косата си, и развали опашката си, което пусна свобосно красивата и и мека коса. Сега тя беше изпълнена със сверичност и ефирност, които правеха малката брянетка още по-сексапилна. Госпожица Осуалд днес за късмет се беше облякла само с една рокля, което щеше да и позволи всичко това да свърши бързо. Брюнетката сложи елегантния си крак на едно от близките, ако мога да ги нарека пънчета, и прокара бавно ръката си по дължината на крака си и бавно махна ниските си обувски. Ако беше с токчета целият този номер щеше да изглежда много по-добре. Но не се беше подготвила за "случея". Все пак ако знаеше, какви ще ги върши по-късно щеше да се облече много по-предизвикателно. Но какво да се прави. Лош късмет. След това повтори същото и с другия си крак, като захвърли обувките си настрани. Момичето бавно надигна роклята си, чак до кръста, а след това отново я спусна надолу. Свали едната презрамка на роклята си, което доведе до това да се види част от сутиена и. След това повтори същото и с другата, което доведе до това малката и синя рокличка да се преплъзне по тялото и, и да се озове на земята. Сега беше останала само по бельо насред гората пред двама, с които се беше запознала преди минути. Бавно се приближи до русолявото момче като в погледа и се четеше "желание". Дори леко прекаха долната си устна. Загледа се страстно в очите му, и докато той се усети тя го бутна до едно близките дървета. Беше попаднал в хватка, от която нямаше как да се измъкне, но си личеше и че не искаше да го прави. Клара се завъртя и сега беше с гръв към него, но беше хванала ръцете му и ги движеше по тялото си. За части от секундата погледът и се спря върху Блеър, виновницата, за положението, в което се намираше в момента, но въпреки всичко, на лицето и имаше една закачлива усмивка. След това очите и отново се върнаха върху момчето. Приближи се до него. Бяха точно на един дъх разстояние, все едно всеки един момент щеше да го целуне, но вместо това прошепна в ухото му
-Ти си на ред, скъпи.
Веднага след като го каза се одръпна от него и се обърна към Блеър, която ако можеше щеше да разкъса на малки парченца, които после да изхвърли в някое дере. Но за жалост глупавата дарба на този дразнител не и го позволяваше.
Брюнетката взе отново роклята си, като само с едно движение и тя отново беше върху нея, а след това и обувките. Все едно никога не беше правила нищо.

____________________________

allons-y!
'Cause baby girl's a queen But the queen is just a pawn with a bunch of fancy moves And she's made me a fiend I'm going through withdrawals 'cause I got nothing to lose Oh no,She's at the bottom of that bottle
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Clara Oswin Oswald.
Богиня.
Богиня.

Posts : 602
Пари : 25312
Reputation : 10
Join date : 20.03.2013

Върнете се в началото Go down

Re: there no such things like love, care or anything like that

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите