Flame's mansion.

Дразнещия шум на алармата иззвъня, припомняйки ми, че часът е точно 6.00 сутринта. Беше лудост да ставам толкова рано, но пък това се случваше от години и вече бях свикнал. Разтърках сънено очите си и се надигнах до седнало положение. Пръстите ми се озоваха върху будилника и спряха дразнещия шум. Мързеливо се насочих към банята, където измих зъбите и очите си. Бях оставил леглото разхвърлено, завивките и чаршафите бяха намачкани, а възглавниците - разхвърлени. Нямах намерение да го оправям, тъй като домашната прислужница щеше да се погрижи. Мда, Лейла, жена на средна възраст, която бях наел и на която плащах щедро, за да се грижи за огромното имение и неговия изряден външен вид.
Облечен единствено в черни къси панталони, слязох в кухнята, където ме очакваше голяма чаша черно кафе, което щеше да ми помогне да се събудя по-бързо. Докато седях в кухнята и пиех мълчаливо кафето си, споменът за Марийс и роклята, която купих предния ден, изникнаха в съзнанието ми. Вчера се бях разколебал дали да й я пратя и да я видя, но съмнението ми бързо изчезна, заменяйки се с неутолимото желание да зърна красивото й лице отново. Чудех се какво ли прави в този момент. Имението не бе същото без нейното присъствие присъствие. Но..отново бях сбъркал и бях разсърдил Марийс с глупавото си детинско държание.
След като приключих с кафето, повиках Лейла и я накарах да изпрати роклята на адреса на любимата ми. Слязох във фитнеса, намиращ се в подземието на имението и започнах да тренирам както всеки ден.
Изминаха няколко часа в тренировки, след което влязох в банята, за да си взема душ. Бе едва 13 часа, затова се излегнах върху дивана и гледах телевизия, като най-неочаквано заспах там.
Гласът на Лейла ме събуди.
- Господин Флейм, събудете се. Госпожица Аутлет всеки момент ще бъде тук.
---
Този спомен нахлу в главата му,докато кракът му натискаше педала на газта и колата се движеше с бясна скорост.Думите на Марийс минаваха покрай него,но сякаш не я чуваше.Беше твърдо решен,че няма да я пусне,че ако трябва отново ще я направи своя заложница,но нямаше да я изгуби отново.Нямаше да позволи това прелестно създание отново да се изплъзне измежду пръстите му.
-Млъкни!
Чу се твърдият му глас.Виковете й го объркваха,в главата му бе настанал пълен хаос,виждаше единствено пътната лента,а вече дори нямаше и светлени."Дяволите да вземат глупавото празненство,което празнуваха гражданите на Мистик Фолс!"Помисли си Виктор,стискайки зъби.
Не си правеше труда да обръща внимание на това,което казваше,защото ако го направеше щеше да стане по-лошо.
След няма и минута колата бе паркирана пред огромното и внушително имение на господина.Виктор изгаси двигателя,погледна към Марийс. Излезе от колата и преди тя да е успяла да се измъкне вече се намираше преметната през рамото му.Срамните й опити да се отскубне от хватката му бяха дори комични за древния.Виктор бръква в джоба на дънките си и извади ключовете за вратата,пъхна правилния ключ в ключалката и влезе в къщата заедно с Марийс на рамо.Не смяташе да спазва глупавия обичай цяла нощ да бъдат на тъмно заради някакви прищявки и светна лампите в коридора.
-Няма смисъл и да си го помисляш.-отвърна,щом забеляза погледът на Марийс,който се стрелна към изхода.
-Всички врати са заключени,няма да си тръгнеш.
Впи сините си очи в нея,приближавайки се.Обви талията й в прегръдката си и допря челото си към нейното.
-Не мога да те пусна.
Прошепна срещу устните й,а след миг езикът му вече се бе заиграл с нейния в палава целувка.

Древният очакваше такава реакция от синеоката красавица,бе напълно типично за нея.Да се бунтува,да се съпротивлява,да докаже колко силна бе,но той я познаваше по-добре и от себе си и знаеше,че далеч не бе толкова могъща,за колкото се представяше и искаше да изглежда.Да,бяха минали години, и двамата бяха променени, бяха станали по-силни, но той също добре знаеше,че това,което отслабваше Марийс бе именно той,а от къде бе сигурен,че и сега е така?Виждаше го в очите й,виждаше как се съпротивляваше с егото си, как й се искаше да бъде в ръцете му и да усети устните му по кожата си,която бе настръхнала,която го желаеше.
В мигът,в който тя го отблъсна от себе си древният се разсмя ехидно.Не,изобщо не бе изненадан,именно за това съпротивление ставаше дума.За пламъка,който виждаше в очите й,тя искаше да пребори самата себе си,а това..в един миг щеше да я унищожи.А щом усети как пръстите й удрят едната му страна се засмя доволно и хвана китките й моментално,впивайки погледа си в нейния.
-Откажи се,мила.Знаем,и двамата знаем,че рано или късно ще се предадеш.-говореше на сантиметри от устните й.
-И двамата знаем..че не можеш да устоиш на това например..-Виктор пусна едната й ръка и бавно впи пръстите си в кожата на бедрото й,месейки ръката си нагоре към ханша й,докато погледът му не се отделяше от нейния.
-И двамата знаем..че не би устояла и на това..-в следващата секунда Флейм допря съвсем нежно устните си към врата й,вдишвайки аромата на кожата й. Устните му се спуснаха надолу към деколтето й,а Марийс бе прикована към отсрещната стена.Виктор усещаше как гърдите й се повдигаха от дълбокото й дишане,усещаше как кожата й настръхваше при всяка следваща целувка,как тялото й трепереше в ръцете му.Блаженството от тази реакция,която предизвикваше у Аутлет го изпълваше.
-И,принцесо..колкото и да отричаш,колкото и лъжи да излязат от устата ти няма да ти повярвам.
Поклати отрицателно глава,отделяйки за миг устните си от горещата й кожа.
-А и знаеш,че мога да ти въздействам,едва ли искаш да взема истината по този начин,затова не опитвай да лъжеш,да лъжеш мен.
Говореше равно и спокойно,а дъхът му прогаряше кожата й. Флейм повдигна двете й ръце нагоре,опирайки ги в стената,а същевременно единият му крак се намести между нейните.Устните му бавно и нежно си откраднаха една целувка,последва втора,а третата..о,тя бе една от най-силните им целувки.Целувка,която сякаш изразяваше всичките му чувства и мисли в момента.Целувка,която спря дъха и на двамата.

Той не можеше да откъсне поглед от тази жена.Жена,за чиято красота много биха убили... Изследваше всеки сантиметър от тялото й,всяка една извивка на перфектните й форми.Тя все още не беше негова,каквото и да казваше,след раздялата им Марийс бе свободна,но той знаеше,че рано или късно това ще се случи.Тези устни,тези безкрайни крака,лице на ангел... Ах,колко силно копнееше за тях!...Тя също го гледаше,изследваше мъжа отсреща с поглед. Той я привличаше,по странен,необясним начин,но и тя го желаеше. По начин,два пъти по-силен от преди.Искаше да бъде с арогантния,високомерен и неверен мъж,за когото всички жени говореха. Мъж,разбил сърцата на хиляди жени... Жени,които все още го търсеха и бяха готови на всичко за него.Погледнати отстрани,те двамата изглеждаха перфектната двойка - красиви,високомерни,обичани от всички. Но тя знаеше,че той ще я погуби,неговата любов бе сладка като шоколад,но действаща като отрова... А той жадуваше да "отрови" именно нея,за втори път.По-сладък и желан дори от първия.
Усещаше как тялото й се отпуска в неговите ръце и как с всяка една секунда силната й воля отслабваше.Не,Виктор не държеше да чуе това,което мислеше и чувстваше Марийс,но държеше да спре да го лъже в очите.Да го лъже,когато тялото й говореше напълно обратното бе нелепо.
В мигът,в който тя започна да говори той следеше всяка една нейна дума с известна доза на изненада,явно ефектът му върху нея бе още по-силен от преди.Попиваше всичките й думи,които започнаха да се блъскат в съзнанието му,каращи го да се смекчи.Дори за миг да съжали,че я е накарал да се чувства по този начин,да я накара да се чувства слаба.Знаеше колко ненавиждаше тя това чувство,а той-още повече.
-Шш..достатъчно.Недей.
Сложи пръста си върху устните й. Флейм нежно прокара пръсти през меката й коса.Не можеше да осъзнае как бе издържал толкова години без това великолепно създание.Гледаше я с обожание,с обич,двойно по-силна от преди.
Виктор взе Марийс на ръцете си и внимателно я понесе към спалнята си.Не смяташе да я третира като платените жени,с които бе спал през всички години,в които бяха разделени.Тя бе всичко друго,но не и такава,тя бе най-специалната жена.Щом влязоха в стаята му,той я постави внимателно върху леглото в хоризонтално положение.Намести се върху нея,опирайки се на ръцете си, които се намираха от двете й страни.
-Давам ти свобода,любима.Ако желаеш можеш да си тръгнеш.
Продума срещу устните й,целувайки ги съвсем нежно,сякаш ги целуваше за последен път.Не искаше да я задържа,ако това нямаше да е по нейна воля,тя имаше право да бъде щастлива независимо дали щеше да е с него или не.

-Защо мислиш,че ще те нарека така?-Мислите на вампира бяха произнесени на глас.Той наистина бе объркан,за толкова себичен ли го имаше?Смяташе,че се е превърнал в още по-голямо чудовище?
-Това ме наранява,скъпа.
Отвърна срещу устните й,докосвайки ги едвам-едвам.Наистина го нараняваше.Не смяташе,че привидната й омраза може да я докара дотук,че да мисли,че той наистина би я помислил за глупава и би я наранил нарочно.Би наранил всеки друг,но не и нея.
-Така е,любима..слаба си,любовта ти те прави слаба,но нека ти призная нещо..-гледаше я като едно влюбено момче,което всеки миг щеше да признае чувствата си.-.. аз съм не по-малко слаб, когато съм край теб и ти много добре знаеш това.Когато например докосвам кожата ти така..-Виктор набра тънкото парче плат по тялото й нагоре и силната му длан се разхождаше бавно и внимателно по бедрото й-..не само твоето тяло изтръпва.-Довърши вампирът.
-Когато целувам устните ти така..-Флейм впи силно и страстно устните си в нейните,сборичквайки езичетата им,в една продължителна игра.-..не само твоето тяло започва да гори.
-Когато погледна очите ти и ангелското ти лице,не само върху твоето лице се изписва усмивка,Марийс.И двамата сме въвлечени в това..
Прошепна тихо вампирът,отмествайки нежно косата й назад.Желанието му да я има растеше с всеки един момент,желанието всички тези дрехи да бъдат захвърлени на пода,а чаршафите под тях да бъдат намачкани,попивайки цялата тази страст,която излъчваха телата им.
Без да говори повече Флейм премести устните си по врата й,дарявайки го с безброй целувки,включващи и върха на езичето му.Намести я под тялото си,обгръщайки тънката й талия с едната си ръка Виктор повдигна момичето и тя се озова в скута му.
-Обичам те,Марийс. И нямам никакви притеснения да го оповестя пред теб,ако трябва и пред целия свят.Обичам тази,жена,която се намира между ръцете ми сега.
Флейм говореше съвсем сериозно,с една лека усмивка,пораждаща трапчинките на лицето му.