Тайнствения залив.

Once upon a time we burned bright.Now all we ever seem to do is fight..I could have been a princess, you'd be a king.Could have had a castle and worn a ring.But no,you let me go.

Бяха изминали дни от последната среща на Ребека и Александър,а тя сякаш все още бе под негово влияние.Сънуваше го постоянно,какви ли не неща,но сънуваше и смъртта на сина им.Да,Алекс никога не бе разбрал за него,може би нямаше и да разбере,поне на този етап.Не би понесъл да разбере,че собственият му баща е убил сина му,тогавашния наследник на трона.Никой друг освен Никлаус не знаеше истината,не знаеше за краткото съществуване на наследникът Флеминг. Ребека се събуждаше цялата обляна в пот и тъмни мисли, но след това в ума й се появяваха картини,красиви картини.Как Алек учи сина си да се бие,да бъде силен и храбър като баща си,но това й носеше само тъга.Нощите бяха неспокойни.Тъмнината и горчивите спомени я оковаваха в студената си прегръдка и я караха да чувства,че се задушава.Но през сутрините всичко бе като по старо му. Русокоската слагаше маската на лицето си и изживяваше поредния скучен ден в загуба на време. А и отсъствието на брат й я натъжаваше.Да,Илайджа бе тук,но Ник й липсваше и то точно в този момент най-много,когато Алекс се появи. Ник никога не я бе оставил,дори и когато го разочароваше с глупавите си постъпки и терзания.Обичаше го повече от всеки друг.Именно затова прощаваше всичките му изблици на гняв,защото знаеха,че са породени от братска любов. Но твърде много се отклонихме от темата за Александър.Хм, много трудно бихме описали този мъж, дори бих казала,че е непосилна задача.С една дума той бе всичко. А дори и това не бе достатъчно. Разбира се,с минаването на вековете Ребека бе подтиснала чувствата си, многократко се бе опитвала да го намрази дори, но мисълта за мъртвото им дете не й даваше тази възможност. Ако баща му само можеше да понесе мисълта,че майката на наследника не е с кралска кръв всичко можеше да е много по-различно, кой знае?Сега можеха дори да бъдат заедно,но за Бека тези мисли изглеждаха нереални, невъзможни да се случат. А и смяташе, че не е редно да позволява на чувствата й към Алек да контролират действията й и отново да излязат наяве.  Затова малката Майкълсън се стараеше да си намира различни по естество занимания. Но ето,че дойде и денят,в който отново щеше да се срещне с Александър.
Странно защо, но се бяха разбрали да се чакат в морската градина,съвсем близо до пристанището. Както може би очаквате цялата сутрин на Ребека премина в избиране на подходящия тоалет.Тонове дрехи бяха заринали стаята й,но най-накрая намери подходящите парчета плат.Бял потник,бели къси панталонки,подчертаващи изящните й дълги бедра,около панталонките се намираше и тънък кожен кафяв колан,а високите сандали на платформи добавиха и малката илюзия за още по-дълги бедра.Бе убийствена жега навън,щеше да жертва малко от елегантността в името на комфорта. Естествено преди това взе дълга,отпускаща вана.Намаза меката си кожа с масло от кокос и ванилия,чийто аромат продаваше допълнителна сладост на блондинката.
Погледна към часовникът си и видя,че ако тръгнеше сега щеше да стигне тъкмо навреме,което значеше,че ще я чака около 5 минути, което бе съвсем малко!Явно днес бе милостива.Погледна се за последно в огледалото и пое към уговореното място.
Както ви казах бе закъсняла точно с 5 минути и 35 секунди.Малко преди да отиде при Алек тя го бе забелязала.Не смятам,че е нужно да ви информирам за хилядите пъти,в които й се обърна стомаха,но в крайна сметка нашата героиня се овладя и запази пълно самообладание,показвайки на Алек една от най-чаровните си усмивки.Но усмивката й помръкна,когато на очите й бе завързана кърпа.Какво бе намислил?Странно,но му имаше доверие.Направи се на леко нацупена,но всъщност изгаряше от любопитство.Бе като кукла барби. Перфектна. Остави се напълно под ръководството на Александър,само се надяваше да не се бавят много с пътуването,да,разбира се разбра,че са на яхта, защото тази превръзка на очите започваше да я дразни.По-скоро не тя,а любопитството.
В един момент усети,че яхтата спря.Бе до една степен объркана,но все пак не махна лентата от очите си,щеше да развали изненадата.Което между другото я учуди.Не вярваше,че след толкова време Алек ще се потруди толкова,но тайничко се надяваше.В един миг усети как ръцете му обгръщат тялото й и тя се понесе във въздуха,отпусната в ръцете му.Не можеше да каже,че й е зле.
На последните му думи Ребека отговори положително.Разбира се,че бе готова!Малко преди "черната завеса" да падне Бека прехапа леко долната си устна.Не знаеше какво да очаква,но знаеше,че ще е красиво.След секунди пред погледа й се разкри вълшебство!
-Алек..
Прошепна тихо,а очите й сякаш се озариха.Красива усмивка разтегли устните й,а тя не можеше да повярва на това,което виждаше.Бе много повече от красиво,бе приказно!Почувства се толкова специална,че ако не бе със силен характер дори бе способна да отрони и някоя друга сълза.
-Нямам думи.Приказно е!
Възкликна, обръщайки се към мъжа.Инстинктивно го хвана за ръка,но когато се усети го пусна и отново се обърна към уникалната гледка със щастливо лице.

Момичето все още не можеше да повярва,че това бе Александър,онзи от миналото.Любовта на вечния й живот.Ала може би се бе променил?Или пък това бяха стари трикове, за да я вкара в леглото си?Е този път Бека не искаше да анализира,искаше просто да се наслади на вечерта и се надяваше нищо да не се обърка.Но какво можеше да се обърка?Нямаше никой друг освен тях на залива. Вълните се разбиваха в залива,оставяха бялата пяна и отново идваха от дълбините на океана разливайки се по пясъка,мокрейки ходилата на двамата познати.Сякаш тайнствени гласове шептяха и пееха своята песен.Лек бриз полъхваше и развяваше небрежно русите коси на Майкълсън,а погледът й бе така замечтан.Чувстваше цялото спокойствие на планетата.На моменти при малко по-силен ветрец обонянието й улавяше и ароматът на Александър.Бе като опиат за блондинката.Различните по цвят светлини осветяваха мястото,танцуваха своя танц по повърхността на водата.Но изведнъж цялото спокойствие,което Ребека изпитваше се изпари за части от секундата.Щом спря погледа си върху Алекс в съзнанието й веднага изникна споменът за техния син.Може би това бе най-големия грях на момичето,че не каза на Алекс,че е имал наследник,че още в мига,в който го роди тя не му каза.Че позволи на баща му да отнеме живота на бъдещия тогава наследник. Но с доста усилия момичето бързо се отърси от тези мисли.
Вървеше по пясъка,следвайки Александър, оставяйки следи,които водата бързо заличаваше.Не след дълго се озоваха пред една красива маса,на която бе сервирана вечеря.В средата й имаше свещник,а около него листчета бели орхидеи.Бе невероятно красиво.Ребека се настани на стола си,и подаде чашата си за вино на Алек.Когато течността се разля и в двете чаши, вдигнаха тост за тях. Една невинна усмивка се прокрадна по лицето на блондинката,а в очите й сякаш имаше пламъчета.Не преместваше погледа си на друго място,освен към този на Александър.Бяха й липсвали тези очи,тези кристално сини очи.
-Александър..-каза тихо и малко неуверено.Дори тя не знаеше какво прави в момента,но все пак продължи.
-Мислил ли си за пътуване?Например..да започнеш от Италия,има малка църква извън Сан Виторе в Бриено.Романтично място,популярно за сватби.А след това гледката на северното сияние през пролетта.Симатай на върха на китайската стена,Лувъра..ако решиш да си търсиш компания,можем да отидем заедно? Едно малко разпускащо пътуване,нищо особено.
След думите си въздъхна и го погледна неуверено,отпивайки отново от виното си.Може би прибързваше,но при мисълта,че може да го загуби отново във всеки един момент стомахът й се обръщаше.

Ребека бе изненадана от себе си.За пръв път каза нещо,което не бе обмисляла.Което бе първосигналното й решение. Едва след като изрече думите си осъзна какво всъщност е казала,колко много й допада идеята да прекара време с него , да преживее едно приключение, да бъдат егоисти и да мислят само за себе си, но също така, не очакваше той да приеме. Знаеше колко горд и щастлив бе от това,че най-сетне е намерил и се е събрал със семейството си.Знаеше колко важно бе то за него,както нейното за нея.Никога не би изоставила Ник,както и останалите й братя.Разбираше колко силна бе семейната връзка.
-Да..аз..разбирам!Не е проблем и да ми откажеш,казах го първосигнално.Ще те разбера.Радвам се,че отново си се събрал с братята и сестрите ти.
Каза и се усмихна мило.Погледна към чинията си и се усмихна доволно. Александър знаеше колко много обича спагети,а именно това бе сервирано в чиниите.
-Ах ти,мошеник.-засмя се Ребека и побърза да си опита от ястието.Определено бяха едни от най-вкусните спагети,които бе яла в последните години.Но при следващия му въпрос сякаш храната й приседна.Избърса внимателно устнтие си със салфетка,отпи голяма глътка от чашата с вино и погледна към Александър.
-Ъх, какво да ти кажа,Алек? Ще излъжа,ако кажа,че не съм страдала, ще излъжа,ако кажа,че не ми е пукало..но с течение на годините се научих да живея без теб.А и през повечето време бях с кама в сърцето.
Сведе глава надолу и облиза внимателно устните си.Натрапчивите спомени се опитваха да я върнат във времето,но Бека бе решена това да не се случи.
-Е,разкажи ми за твоята раса.Вярно,че не го научих от теб, но все пак знам,че си хамелеон.
Попита заинтригувано,но това някак й напомни на Ник.Напомни й на дните,в който слушаше как той ще се превърне в различен вид чудовище,в хибрид,нещо ново,нещо много по-могъщо. Алек и Ник всъщност си приличаха по много неща,но най-много се различаваха по това,че Ник го мразеше с цялото си същество, а Алек дори не подозираше. Колкото повече отлагаше срещата им,толкова по-голям щеше да е гневът на Ник, но сега не можеше да си позволи гневът му да попречи на отношенията й с Алек.

Имаше нещо в тона на гласа й, което му подсказваше, че това не бе обикновен въпрос. Караше го да си мисли, че тайно се надяваше да се съгласи на това пътуване, което би могло да ги накара да изпитат наново старите чувства, та дори да зароди и нови, по-силни от изминалите. Алек все още не знаеше как да възприема древната, дали като стара приятелка, като нова възможна любима или като момичето, с което е правил най-добрия секс през живота си. А несъмнено той бе имал хиляди в леглото си, но за жалост никоя по-специална, която да е искал да задържи за повече от няколко дни. Или по-скоро нощи.
- Просто се надявам наивно, че този път ще бъде различно и че ще останем по-дълго заедно.
Отвърна разсеяно той, докато хващаше вилицата си в ръка и посягаше към спагетите. Щеше да излъже ако кажеше, че нямаше апетит. Бе гладен като вълк, а несъмнено му трябваше енергия. Рядко се случваше да засища глада си с кръв. Правеше го изключително рядко, само когато наистина искаше да събере всичките си сили в едно и да се превърне в истинско диво животно, готово да разкъса всичко и всеки. Но съвсем скоро щеше да му се наложи да го стори, съдейки по думите на Ребека. Флеминг остави вилицата си в порцелановата чиния, облегна се назад на стола си и притвори гневно очи. Миг по-късно юмрукът му се стовари върху масата и приборите сякаш подскочиха.
- За какъв се мисли Клаус, по дяволите! Няма никакво право да решава как ще живееш живота си! Няма право да те затваря в ковчег с кама в сърцето!
Беше бесен. Нямаше нищо на света, което да спре притока на омраза в сърцето му към най-големия Майкълсън. Нямаше нищо логично в неговите действия! Как въобще бе имал смелостта да стори нещо подобно с някой от собственото си семейство?! Алек си пое дълбоко дъх, въздъхна тежко и поклати глава. Трябваше да запази себеобладание или рискуваше да провали цялата вечер, а това наистина не му се искаше.
- Да, такъв съм. Моята раса е най-старата от всички. Преди хиляди векове е управлявала, но имаше война, в която единствено семейството ми оцеля. От хамелеоните са дошли и всички останали раси. А след това и хибридите като циничния ти брат.
Алек натърти на последните си думи, каза ги с нескрито недоволство и сложи крива усмивка на лицето си. Взе вилицата си и навъртя още няколко спагети, а после ги лапна и сдъвка. Бяха наистина вкусни. Докато дъвчеше, той погледна към Ребека и изви устните си в краищата, почти усмихвайки се. Започваше да мрази Никлаус, редом с това и другия Майкълсън – Илайджа. Сякаш единствената нормална в това семейство бе русокоската пред него и като се замислеше, това си бе чистата истина.

Щастлива усмивка се изписваше по лицето на блондинката,докато гледаше тайничко как Алек навива спагетите около вилицата и лакомо ги поглъща. За някои би била обикновена гледка на гладен мъж, но за Ребека бе някак сантиментално и  дори сладко. Връщаше я към миналото, когато гледаше как Алек отхапва от сочните ябълки,които бяха поставени в златна купа до леглото му. А щом отхапеше винаги втората хапка бе за нея. Сещаше се за моментите, в които се чувстваше щастлива, макар и да знаеше, че тогава бе просто прищявка на Флеминг. Спомняше си как той си галеше и си играеше с дългите й руси коси, как оставяше миризмата му по всеки милиметър от кожата й, а след това не й се искаше да се къпе до следващата им среща, за да не се заличи ароматът му.
Но в един миг изражението й се промени,щом Алек тропна по масата с юмрук и заговори на висок тон.Бе видимо гневен и то не на кой да е,а на брат й. Това е друга част от историята. Алек и Ник никога не бяха си допаднали. Ник изпитваше презрение към него,заради това, че използваше малката му сестричка и не зачиташе чувствата й,а Алек бе против това Клаус да бъде толкова загрижен за сестра си,че да й отнема избора.Нямаха допирни точки,винаги се караха,колкото и всъщност да си приличаха,но единствената им допирна точка бе Ребека.Тя бе и на двамата. Ник бе единственото й семейство,а Алек единствената й любов.
Бека просто седеше безмълвна и чакаше ядът на Алек поне малко да отмине. Щом това се случи тя предпочете да не изпада в дълги размисли и обяснения,не искаше да подклажда огъня на Алек.
-Той е единственото ми семейство.
Единствено каза с крива усмивка,отпивайки отново от виното, което утоляваше жаждата й,но не напълно. Бека погледна към банките с кръв и внимателно посегна към тях.
-Извини ме,но..знаеш,налага се.
Присви рамене,отвори едната банка и наля в чашата си.Усети миризмата на кръв,която сякаш я приканваше.Отпи глътка,след това две,докато не пресуши чашата.Изпитваше истинско удоволствие. Внимателно избърса краищата на устните си с пръст и отново върна погледа си към Алек,който не откъсваше очи от нея.
-Какво?Защо ме гледаш така втренчено?
Засмя се блондинката и едва тогава обърна внимание на предните му думи.
-Впечатлена съм.Значи..за мен е чест да те познавам,хаха.
Пошегува се и нави няколко спагети около вилицата си. В този миг за малко отмести погледа си и на върха на една скала видя нещо като хижа,осветена от фара.
-Виж,там има хижа!Дали има някого..
Запита по-скоро себе си.Остана вгледана в мястото. Изглеждаше леко западнала,може би вече не бе собственост на никого или собствениците не бяха от града.

Знаеше, че не е напълно прав, но все пак не можеше да сдържи яда си. На този етап от живота им, семейството бе най-важно от всичко. Защото всеки бе изгубил поне една част от него и не искаше да губи повече. Както самия той бе изгубил родителите си, така и Ребека бе изгубила своите, та дори и с един брат в повече. Алек стисна силно зъби, а от челюстта му се чу глух пукот, който се разнесе с морския бриз и остана забравен във времето. Погледът му се настани върху плътните устни на древната докато отпиваше кръвта от чашата и неусетно езикът му се промъкна измежду устните му, навлажнявайки ги. Чудеше се дали все още бяха толкова меки, топли и жадни за неговите. Искаше да разбере, а действията й единствено го приканваха да забрави за добрите си маниери и да се отдаде на първичния си инстинкт. Онзи същия, който караше сърцето му да бие бясно, пощуряло от нечисти помисли и грешни представи за цялата картинка. Флеминг прехапа силно долната си устна, протегна се към чашата си с вино и уж нарочно докосна пръстите си до дланта й, галейки нежно копринената й кожа. Пое чашата в ръка, поднесе я към себе си и отпи солидна глътка. Дори гърлото му бе пресъхнало, гледайки съблазнителните действия на устните й.
- Бях забравил какво е да се наслаждавам на компанията ти, Ребека. Това е. Затова те гледам така втренчено.
Послъга той, а върху лицето му изгря невинна хлапашка усмивка, която разтегна устните му чак до очите, карайки ги да блестят срещу кръглата луна, която бе обградена от безброй малки светлини, които стояха около нея като стража, грижейки се за безопасността й.
„Но кой ще се грижи за твоята безопасност сега, малката?” – запита се сам Александър, усмихвайки се дяволито. Той се изправи от стола си, приближи се към нея и протегна ръка, улавяйки нейната в своята.
- Единствения начин да разберем е като отидем.
Повдигна вежди, а главата му се наклони някак умолително в едната страна. Надяваше се искрено да няма никой, защото си представяше какво би било там, само те, на фона на красивата звездна нощ и вълните, които се разбиват в скалите около тях. Морският бриз, галещ горещите им тела, сплетени едно в друго. Самата мисъл накара Флеминг да поклати глава, а вътрешния му аз седеше срещу му и поклащаше заядливо глава, карайки го да се чувства като хищник, излязъл за сигурна плячка.
След по-малко от десетина минути стигнаха до хижата, в която цареше пълна тишина, а мракът прикриваше всичко. Алек се заслуша, но не намери нищо, което да му подскаже, че е обитавана от някого. Просто бутна вратата, а тя се отвори пред него, сякаш ги приканяше да влязат. Хамелеонът дръпна древната за ръката и рязко прекрачиха прага. Възползва се от една от милонните си дарби и запали свещите, които превърнаха всичко в идеалната предпоставка за една прекрасна нощ.
- Изглежда сме съвсем сами, Ребека. И никой няма да дойде.
Изрече тихо, сякаш на себе си и се усмихна мистериозно. Миг по-късно, използвал вампирската си бързина, той притисна изваяното й тяло към стената и неочаквано впи устните си в нейните. Вкусът им бе все същия, толкова опияняващ и съблазнителен.