Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Тайнствения залив.

Предишната тема Следващата тема Go down

Тайнствения залив.

Писане by Татя Петрова. on Нед Мар 17, 2013 5:21 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
I will destroy you in the most beautiful way possible,
and when i leave, you will finally understand why storms are named after people
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Татя Петрова.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 2122
Пари : 22770
Reputation : 28
Join date : 21.02.2013
Location : Mystic Falls.

Върнете се в началото Go down

Re: Тайнствения залив.

Писане by △. FLEMMING on Чет Юли 18, 2013 10:13 pm

Истината беше, че дори самият Александър не знаеше защо иска да се срещне с древната, просто оставяше онова, което шепнеше сърцето му и изпълняваше, за да донесе поне мъничко розово в иначе сивия и безцветен свят, в който живееше напоследък. Не можеше да се оплаче от нищо, почти бе успял да намери семейството си, а това го правеше щастлив до някъде. Имаше и пари и жени, нищо за което да изпитва липса. Но въпреки това изпитваше това странно и разяждащо чувство, най-силно го усещаше вечер, щом останеше сам със мислите си. Прекарваше часове размишлявайки, но никога не стигаше до логичен отговор. Или просто заспиваше преди да го е намерил, самият той не бе сигурен.
Флеминг погледна към часовника си и забеляза, че Ребека всеки момент щеше да пристигне. Той бе облякъл тъмни дънки до коленете, сива тениска и носеше тъмно синя шапка на главата си. Нищо специално, най-вече имайки в предвид какво бе намислил за древната. В малкия сак, който носеше в ръката си бе пъхнал кутия с цигари, запалка, документите си, които бяха фалшиви разбира се и друга тениска. Слънчевите му очила бяха вдигнати малко над челото му, а слънчевите лъчи се отразяваха в тях. Той повдигна поглед, а в следващия момент съзря русокоската да приближава към него, а по плътните й устни се извисяваше усмивка, която сякаш се отразяваше в неговото собствено лице.
- Радвам се, че дойде, красавице.
Отсече някак разсеяно той, а после се приближи и се ухили широко. Бръкна в задния джоб на дънките си и изкара плътна ленена лента в черен нюанс, който издигна на нивото на очите й и леко го разклати.
- А това е за теб. Искам да те изненадам, а за целта ми трябваш с едно сетиво по-малко.
Алек й намигна развеселен, забеляза киселата й физиономия, а след това застана зад нея. Приближи глава до нейната и прокара внимателно лентата по лицето й, закривайки очите й.
- Ще трябва да ми се довериш, Ребека.
Прошепна дрезгаво в ухото й, докато завързваше плата. Щом бе готов, той хвана малката й ръка в своята и тръгна нагоре по кея. Спря пред голяма яхта, на която пишеше „Miranda”. Бе кръстил яхтата на майка си, може би защото ужасно му се искаше да бъде заедно с него и братята и сестрите му. Помогна й да се качи, а след това даде знак на едното тъмнокосо момче, че са готови за тръгване.
- Съвсем скоро ще пристигнем. Имай малко търпение, красавице.
Каза й той, вгледан в лицето й. Погледът му ненадейно попадаше върху плътните й червени устни, а той сякаш машинално прокарваше език по своите.
Щом яхтата спря, той взе древната на ръце и слезе на брега. Остави я да стъпи на земята, а после бавно пристъпи, заставайки пред нея.
- Готова ли си, Майкълсън?
Попита развеселен, а после дръпна лентата надолу, разкривайки й цялата красота на залива. Всичко сияеше, сякаш се намираха в самия Рай.

____________________________

a man apart;
I am alone here in darkness. I embrace the night, Staring up at the sky. I can't help, wonder why. nobody's daring to love me cause what I am. A creature of the night. I've never seen the night.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
△. FLEMMING
Хамелеон.
Хамелеон.

Posts : 1290
Пари : 22342
Reputation : 18
Join date : 09.11.2012
Location : Mystic Falls

Върнете се в началото Go down

Re: Тайнствения залив.

Писане by Гост on Пет Юли 19, 2013 8:32 pm

Once upon a time we burned bright.Now all we ever seem to do is fight..I could have been a princess, you'd be a king.Could have had a castle and worn a ring.But no,you let me go.

Бяха изминали дни от последната среща на Ребека и Александър,а тя сякаш все още бе под негово влияние.Сънуваше го постоянно,какви ли не неща,но сънуваше и смъртта на сина им.Да,Алекс никога не бе разбрал за него,може би нямаше и да разбере,поне на този етап.Не би понесъл да разбере,че собственият му баща е убил сина му,тогавашния наследник на трона.Никой друг освен Никлаус не знаеше истината,не знаеше за краткото съществуване на наследникът Флеминг. Ребека се събуждаше цялата обляна в пот и тъмни мисли, но след това в ума й се появяваха картини,красиви картини.Как Алек учи сина си да се бие,да бъде силен и храбър като баща си,но това й носеше само тъга.Нощите бяха неспокойни.Тъмнината и горчивите спомени я оковаваха в студената си прегръдка и я караха да чувства,че се задушава.Но през сутрините всичко бе като по старо му. Русокоската слагаше маската на лицето си и изживяваше поредния скучен ден в загуба на време. А и отсъствието на брат й я натъжаваше.Да,Илайджа бе тук,но Ник й липсваше и то точно в този момент най-много,когато Алекс се появи. Ник никога не я бе оставил,дори и когато го разочароваше с глупавите си постъпки и терзания.Обичаше го повече от всеки друг.Именно затова прощаваше всичките му изблици на гняв,защото знаеха,че са породени от братска любов. Но твърде много се отклонихме от темата за Александър.Хм, много трудно бихме описали този мъж, дори бих казала,че е непосилна задача.С една дума той бе всичко. А дори и това не бе достатъчно. Разбира се,с минаването на вековете Ребека бе подтиснала чувствата си, многократко се бе опитвала да го намрази дори, но мисълта за мъртвото им дете не й даваше тази възможност. Ако баща му само можеше да понесе мисълта,че майката на наследника не е с кралска кръв всичко можеше да е много по-различно, кой знае?Сега можеха дори да бъдат заедно,но за Бека тези мисли изглеждаха нереални, невъзможни да се случат. А и смяташе, че не е редно да позволява на чувствата й към Алек да контролират действията й и отново да излязат наяве.  Затова малката Майкълсън се стараеше да си намира различни по естество занимания. Но ето,че дойде и денят,в който отново щеше да се срещне с Александър.
Странно защо, но се бяха разбрали да се чакат в морската градина,съвсем близо до пристанището. Както може би очаквате цялата сутрин на Ребека премина в избиране на подходящия тоалет.Тонове дрехи бяха заринали стаята й,но най-накрая намери подходящите парчета плат.Бял потник,бели къси панталонки,подчертаващи изящните й дълги бедра,около панталонките се намираше и тънък кожен кафяв колан,а високите сандали на платформи добавиха и малката илюзия за още по-дълги бедра.Бе убийствена жега навън,щеше да жертва малко от елегантността в името на комфорта. Естествено преди това взе дълга,отпускаща вана.Намаза меката си кожа с масло от кокос и ванилия,чийто аромат продаваше допълнителна сладост на блондинката.
Погледна към часовникът си и видя,че ако тръгнеше сега щеше да стигне тъкмо навреме,което значеше,че ще я чака около 5 минути, което бе съвсем малко!Явно днес бе милостива.Погледна се за последно в огледалото и пое към уговореното място.
Както ви казах бе закъсняла точно с 5 минути и 35 секунди.Малко преди да отиде при Алек тя го бе забелязала.Не смятам,че е нужно да ви информирам за хилядите пъти,в които й се обърна стомаха,но в крайна сметка нашата героиня се овладя и запази пълно самообладание,показвайки на Алек една от най-чаровните си усмивки.Но усмивката й помръкна,когато на очите й бе завързана кърпа.Какво бе намислил?Странно,но му имаше доверие.Направи се на леко нацупена,но всъщност изгаряше от любопитство.Бе като кукла барби. Перфектна. Остави се напълно под ръководството на Александър,само се надяваше да не се бавят много с пътуването,да,разбира се разбра,че са на яхта, защото тази превръзка на очите започваше да я дразни.По-скоро не тя,а любопитството.
В един момент усети,че яхтата спря.Бе до една степен объркана,но все пак не махна лентата от очите си,щеше да развали изненадата.Което между другото я учуди.Не вярваше,че след толкова време Алек ще се потруди толкова,но тайничко се надяваше.В един миг усети как ръцете му обгръщат тялото й и тя се понесе във въздуха,отпусната в ръцете му.Не можеше да каже,че й е зле.
На последните му думи Ребека отговори положително.Разбира се,че бе готова!Малко преди "черната завеса" да падне Бека прехапа леко долната си устна.Не знаеше какво да очаква,но знаеше,че ще е красиво.След секунди пред погледа й се разкри вълшебство!
-Алек..
Прошепна тихо,а очите й сякаш се озариха.Красива усмивка разтегли устните й,а тя не можеше да повярва на това,което виждаше.Бе много повече от красиво,бе приказно!Почувства се толкова специална,че ако не бе със силен характер дори бе способна да отрони и някоя друга сълза.
-Нямам думи.Приказно е!
Възкликна, обръщайки се към мъжа.Инстинктивно го хвана за ръка,но когато се усети го пусна и отново се обърна към уникалната гледка със щастливо лице.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Тайнствения залив.

Писане by △. FLEMMING on Съб Юли 20, 2013 12:22 pm

Усещайки ръката й отново в своята, толкова малка и нежна на допир, Алек потръпна. Нямаше логично обяснение за реакцията му, но за утеха, той си повтаряше, че е заради миналото, което са имали заедно. Никога нямаше да забрави страстта, с която я имаше нощ след нощ, далеч от очите на всички. Не беше любов, но се бе пристрастил към ласките й. Към нейната похот и невинността й, смесващи се толкова добре в едно цяло. Ребека се беше променила сега и това беше факт. Нямаше го онова лесно за манипулиране девойче, бе се превърнала в истинска жена с характер, която не се притесняваше да му се опълчи и да му каже, че греши. Това бе най-дразнещото от всичко, но и някак си изпитваше задоволство от този факт. Харесваше му да бъде предизвикван, да прави всичко онова, което са му казали, че е невъзможно, да доказва, че единствено волята слага граници в света.
- Хайде, да вървим нататък, малката.
Подкани я той, повдигайки ръка, а после закрачи бавно. Оставяше водата да намокри босите му крака, а пясъкът да преминава измежду пръстите му. Не след дълго стигнаха до красиво подредена маса, върху която имаше сервирана вечеря и няколко банки с кръв. Макар той самият да не бе голям почитател на червената течност и да можеше да се хвани с обикновена, човешка храна, той познаваше нуждите на древната и щеше да ги задоволи, за да си прекарат наистина добре.
- Е, Ребека, какво се случи с теб тогава? Какво направи, когато разбра, че съм мъртъв?
Попита с любопитство Флеминг, а после й помогна да се настани на стола си и седна на своя, намиращ се срещу нейния. Наля си чаша червено вино в чашата, както и в нейната и я повдигна във въздуха.
- Вдигам тост за нас, малката. Дори след толкова време си все толкова красива.
Синеокото момче се усмихна доволно, а в очите му заиграха дяволити пламъчета, които предвещаваха бурния край на тяхната среща. След като бе намерил семейството си и имаше медальона на майка си, той бе повече от щастлив. И дори да не му се искаше да го признае, тя бе главната “виновница” за това.
Алек чукна леко високата кристална чаша в нейната, усмихна се мистериозно, а после отпи малка глътка от виното като не преставаше да я гледа в очите.


____________________________

a man apart;
I am alone here in darkness. I embrace the night, Staring up at the sky. I can't help, wonder why. nobody's daring to love me cause what I am. A creature of the night. I've never seen the night.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
△. FLEMMING
Хамелеон.
Хамелеон.

Posts : 1290
Пари : 22342
Reputation : 18
Join date : 09.11.2012
Location : Mystic Falls

Върнете се в началото Go down

Re: Тайнствения залив.

Писане by Гост on Нед Юли 21, 2013 10:33 am

Момичето все още не можеше да повярва,че това бе Александър,онзи от миналото.Любовта на вечния й живот.Ала може би се бе променил?Или пък това бяха стари трикове, за да я вкара в леглото си?Е този път Бека не искаше да анализира,искаше просто да се наслади на вечерта и се надяваше нищо да не се обърка.Но какво можеше да се обърка?Нямаше никой друг освен тях на залива. Вълните се разбиваха в залива,оставяха бялата пяна и отново идваха от дълбините на океана разливайки се по пясъка,мокрейки ходилата на двамата познати.Сякаш тайнствени гласове шептяха и пееха своята песен.Лек бриз полъхваше и развяваше небрежно русите коси на Майкълсън,а погледът й бе така замечтан.Чувстваше цялото спокойствие на планетата.На моменти при малко по-силен ветрец обонянието й улавяше и ароматът на Александър.Бе като опиат за блондинката.Различните по цвят светлини осветяваха мястото,танцуваха своя танц по повърхността на водата.Но изведнъж цялото спокойствие,което Ребека изпитваше се изпари за части от секундата.Щом спря погледа си върху Алекс в съзнанието й веднага изникна споменът за техния син.Може би това бе най-големия грях на момичето,че не каза на Алекс,че е имал наследник,че още в мига,в който го роди тя не му каза.Че позволи на баща му да отнеме живота на бъдещия тогава наследник. Но с доста усилия момичето бързо се отърси от тези мисли.
Вървеше по пясъка,следвайки Александър, оставяйки следи,които водата бързо заличаваше.Не след дълго се озоваха пред една красива маса,на която бе сервирана вечеря.В средата й имаше свещник,а около него листчета бели орхидеи.Бе невероятно красиво.Ребека се настани на стола си,и подаде чашата си за вино на Алек.Когато течността се разля и в двете чаши, вдигнаха тост за тях. Една невинна усмивка се прокрадна по лицето на блондинката,а в очите й сякаш имаше пламъчета.Не преместваше погледа си на друго място,освен към този на Александър.Бяха й липсвали тези очи,тези кристално сини очи.
-Александър..-каза тихо и малко неуверено.Дори тя не знаеше какво прави в момента,но все пак продължи.
-Мислил ли си за пътуване?Например..да започнеш от Италия,има малка църква извън Сан Виторе в Бриено.Романтично място,популярно за сватби.А след това гледката на северното сияние през пролетта.Симатай на върха на китайската стена,Лувъра..ако решиш да си търсиш компания,можем да отидем заедно? Едно малко разпускащо пътуване,нищо особено.
След думите си въздъхна и го погледна неуверено,отпивайки отново от виното си.Може би прибързваше,но при мисълта,че може да го загуби отново във всеки един момент стомахът й се обръщаше.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Тайнствения залив.

Писане by △. FLEMMING on Нед Юли 21, 2013 11:00 am

Въпросът й меко казано го изненада. Лицето му веднага се промени, по плътните му устни се разля детска усмивка и той сведе глава. Езикът му навлажни устните му, а после въздъхна тежко. Отново я погледна и не можа да прикрие, че това пътуване му се струваше добра идея, но не сега. Бе изброила наистина красиви места по света, места, където вече бе ходил, но не и с компания, не и с жена, не и с нея. И знаеше, че ако го направеше, всичко щеше да бъде различно.
- Сега не е най-подходящото време да пътувам, Ребека. Тъкмо си върнах семейството, не искам да бъда причината то да се разпадне отново.
Каза искрено той, макар някъде дълбоко в себе си да му се искаше да замине. Да бъде егоистът, който винаги е бил и да прати всичко по дяволите, да помисли най-накрая за собственото си щастие. Но можеше ли да остави собственото си семейство на заден план? Не беше ли обещал на гроба на майка си, че каквото и да става, то винаги ще бъде на първо място? Да, беше и нямаше да прегази собствената си дума.
- За какво мислиш, малката? Необичайно тиха си, а това ме кара да искам да навляза в личното ти пространство и да разбера сам.
Той повдигна вежди, вгледа се в кристалните й сини очи, които блестяха на фона на тъмнината около им и отпи следваща глътка от виното. При следващия полъх на вятъра, той долови нежния аромат на кожата й. Дори той бе същия както преди и го въвличаше във стари спомени, които се опитваха да нахлуят в главата му неканени. Помнеше как тайно се измъкваше от стаята си нощем, сложил черно наметало на глава, за да не го разпознае стражата и отиваше при нея. Отдаваше се на похотта, която тя събуждаше в него, предаваше се на ласките й и отново на сутринта се връщаше в кралския двор, където от него се очакваше да бъде отговорен и решителен, да мисли първо за народа, а после за себе си.
- И все пак не ми отговори. Какво стана после? Какво беше, мислейки ме за мъртъв?
Попита отново, повдигайки нехайно рамене. Да, беше подло да си отиде по този начин, без да се сбогува, без дори да остави писмо, казвайки й истината за себе си, признавайки й, че неговият живот е вечен, че е един от първите, от расата, от която е започнало всичко.
През всичките векове, в които бе живял, бе имало нещо по-важно от себе си, нещо за което да се бори и да го накара да не бъде егоистът, който му се иска да бъде. И тогава, загърбвайки трона и всички около себе си, той имаше възможността да живее както на него му се иска. Бе свободен да бъде себе си, да взима решения, които на него са му удобни и които го правеха по-жив от всякога. Но през цялото това време му липсваше нещо. Сърцето му винаги оставаше студено, празно, заключено за любовта. Никога не допускаше някой твърде близо, защото рано или късно си отиваше.

____________________________

a man apart;
I am alone here in darkness. I embrace the night, Staring up at the sky. I can't help, wonder why. nobody's daring to love me cause what I am. A creature of the night. I've never seen the night.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
△. FLEMMING
Хамелеон.
Хамелеон.

Posts : 1290
Пари : 22342
Reputation : 18
Join date : 09.11.2012
Location : Mystic Falls

Върнете се в началото Go down

Re: Тайнствения залив.

Писане by Гост on Нед Юли 21, 2013 12:36 pm

Ребека бе изненадана от себе си.За пръв път каза нещо,което не бе обмисляла.Което бе първосигналното й решение. Едва след като изрече думите си осъзна какво всъщност е казала,колко много й допада идеята да прекара време с него , да преживее едно приключение, да бъдат егоисти и да мислят само за себе си, но също така, не очакваше той да приеме. Знаеше колко горд и щастлив бе от това,че най-сетне е намерил и се е събрал със семейството си.Знаеше колко важно бе то за него,както нейното за нея.Никога не би изоставила Ник,както и останалите й братя.Разбираше колко силна бе семейната връзка.
-Да..аз..разбирам!Не е проблем и да ми откажеш,казах го първосигнално.Ще те разбера.Радвам се,че отново си се събрал с братята и сестрите ти.
Каза и се усмихна мило.Погледна към чинията си и се усмихна доволно. Александър знаеше колко много обича спагети,а именно това бе сервирано в чиниите.
-Ах ти,мошеник.-засмя се Ребека и побърза да си опита от ястието.Определено бяха едни от най-вкусните спагети,които бе яла в последните години.Но при следващия му въпрос сякаш храната й приседна.Избърса внимателно устнтие си със салфетка,отпи голяма глътка от чашата с вино и погледна към Александър.
-Ъх, какво да ти кажа,Алек? Ще излъжа,ако кажа,че не съм страдала, ще излъжа,ако кажа,че не ми е пукало..но с течение на годините се научих да живея без теб.А и през повечето време бях с кама в сърцето.
Сведе глава надолу и облиза внимателно устните си.Натрапчивите спомени се опитваха да я върнат във времето,но Бека бе решена това да не се случи.
-Е,разкажи ми за твоята раса.Вярно,че не го научих от теб, но все пак знам,че си хамелеон.
Попита заинтригувано,но това някак й напомни на Ник.Напомни й на дните,в който слушаше как той ще се превърне в различен вид чудовище,в хибрид,нещо ново,нещо много по-могъщо. Алек и Ник всъщност си приличаха по много неща,но най-много се различаваха по това,че Ник го мразеше с цялото си същество, а Алек дори не подозираше. Колкото повече отлагаше срещата им,толкова по-голям щеше да е гневът на Ник, но сега не можеше да си позволи гневът му да попречи на отношенията й с Алек.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Тайнствения залив.

Писане by △. FLEMMING on Пон Юли 22, 2013 10:00 am

Имаше нещо в тона на гласа й, което му подсказваше, че това не бе обикновен въпрос. Караше го да си мисли, че тайно се надяваше да се съгласи на това пътуване, което би могло да ги накара да изпитат наново старите чувства, та дори да зароди и нови, по-силни от изминалите. Алек все още не знаеше как да възприема древната, дали като стара приятелка, като нова възможна любима или като момичето, с което е правил най-добрия секс през живота си. А несъмнено той бе имал хиляди в леглото си, но за жалост никоя по-специална, която да е искал да задържи за повече от няколко дни. Или по-скоро нощи.
- Просто се надявам наивно, че този път ще бъде различно и че ще останем по-дълго заедно.
Отвърна разсеяно той, докато хващаше вилицата си в ръка и посягаше към спагетите. Щеше да излъже ако кажеше, че нямаше апетит. Бе гладен като вълк, а несъмнено му трябваше енергия. Рядко се случваше да засища глада си с кръв. Правеше го изключително рядко, само когато наистина искаше да събере всичките си сили в едно и да се превърне в истинско диво животно, готово да разкъса всичко и всеки. Но съвсем скоро щеше да му се наложи да го стори, съдейки по думите на Ребека. Флеминг остави вилицата си в порцелановата чиния, облегна се назад на стола си и притвори гневно очи. Миг по-късно юмрукът му се стовари върху масата и приборите сякаш подскочиха.
- За какъв се мисли Клаус, по дяволите! Няма никакво право да решава как ще живееш живота си! Няма право да те затваря в ковчег с кама в сърцето!
Беше бесен. Нямаше нищо на света, което да спре притока на омраза в сърцето му към най-големия Майкълсън. Нямаше нищо логично в неговите действия! Как въобще бе имал смелостта да стори нещо подобно с някой от собственото си семейство?! Алек си пое дълбоко дъх, въздъхна тежко и поклати глава. Трябваше да запази себеобладание или рискуваше да провали цялата вечер, а това наистина не му се искаше.
- Да, такъв съм. Моята раса е най-старата от всички. Преди хиляди векове е управлявала, но имаше война, в която единствено семейството ми оцеля. От хамелеоните са дошли и всички останали раси. А след това и хибридите като циничния ти брат.
Алек натърти на последните си думи, каза ги с нескрито недоволство и сложи крива усмивка на лицето си. Взе вилицата си и навъртя още няколко спагети, а после ги лапна и сдъвка. Бяха наистина вкусни. Докато дъвчеше, той погледна към Ребека и изви устните си в краищата, почти усмихвайки се. Започваше да мрази Никлаус, редом с това и другия Майкълсън – Илайджа. Сякаш единствената нормална в това семейство бе русокоската пред него и като се замислеше, това си бе чистата истина.

____________________________

a man apart;
I am alone here in darkness. I embrace the night, Staring up at the sky. I can't help, wonder why. nobody's daring to love me cause what I am. A creature of the night. I've never seen the night.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
△. FLEMMING
Хамелеон.
Хамелеон.

Posts : 1290
Пари : 22342
Reputation : 18
Join date : 09.11.2012
Location : Mystic Falls

Върнете се в началото Go down

Re: Тайнствения залив.

Писане by Гост on Пон Юли 22, 2013 10:27 pm

Щастлива усмивка се изписваше по лицето на блондинката,докато гледаше тайничко как Алек навива спагетите около вилицата и лакомо ги поглъща. За някои би била обикновена гледка на гладен мъж, но за Ребека бе някак сантиментално и  дори сладко. Връщаше я към миналото, когато гледаше как Алек отхапва от сочните ябълки,които бяха поставени в златна купа до леглото му. А щом отхапеше винаги втората хапка бе за нея. Сещаше се за моментите, в които се чувстваше щастлива, макар и да знаеше, че тогава бе просто прищявка на Флеминг. Спомняше си как той си галеше и си играеше с дългите й руси коси, как оставяше миризмата му по всеки милиметър от кожата й, а след това не й се искаше да се къпе до следващата им среща, за да не се заличи ароматът му.
Но в един миг изражението й се промени,щом Алек тропна по масата с юмрук и заговори на висок тон.Бе видимо гневен и то не на кой да е,а на брат й. Това е друга част от историята. Алек и Ник никога не бяха си допаднали. Ник изпитваше презрение към него,заради това, че използваше малката му сестричка и не зачиташе чувствата й,а Алек бе против това Клаус да бъде толкова загрижен за сестра си,че да й отнема избора.Нямаха допирни точки,винаги се караха,колкото и всъщност да си приличаха,но единствената им допирна точка бе Ребека.Тя бе и на двамата. Ник бе единственото й семейство,а Алек единствената й любов.
Бека просто седеше безмълвна и чакаше ядът на Алек поне малко да отмине. Щом това се случи тя предпочете да не изпада в дълги размисли и обяснения,не искаше да подклажда огъня на Алек.
-Той е единственото ми семейство.
Единствено каза с крива усмивка,отпивайки отново от виното, което утоляваше жаждата й,но не напълно. Бека погледна към банките с кръв и внимателно посегна към тях.
-Извини ме,но..знаеш,налага се.
Присви рамене,отвори едната банка и наля в чашата си.Усети миризмата на кръв,която сякаш я приканваше.Отпи глътка,след това две,докато не пресуши чашата.Изпитваше истинско удоволствие. Внимателно избърса краищата на устните си с пръст и отново върна погледа си към Алек,който не откъсваше очи от нея.
-Какво?Защо ме гледаш така втренчено?
Засмя се блондинката и едва тогава обърна внимание на предните му думи.
-Впечатлена съм.Значи..за мен е чест да те познавам,хаха.
Пошегува се и нави няколко спагети около вилицата си. В този миг за малко отмести погледа си и на върха на една скала видя нещо като хижа,осветена от фара.
-Виж,там има хижа!Дали има някого..
Запита по-скоро себе си.Остана вгледана в мястото. Изглеждаше леко западнала,може би вече не бе собственост на никого или собствениците не бяха от града.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Тайнствения залив.

Писане by △. FLEMMING on Пон Юли 22, 2013 11:02 pm

Знаеше, че не е напълно прав, но все пак не можеше да сдържи яда си. На този етап от живота им, семейството бе най-важно от всичко. Защото всеки бе изгубил поне една част от него и не искаше да губи повече. Както самия той бе изгубил родителите си, така и Ребека бе изгубила своите, та дори и с един брат в повече. Алек стисна силно зъби, а от челюстта му се чу глух пукот, който се разнесе с морския бриз и остана забравен във времето. Погледът му се настани върху плътните устни на древната докато отпиваше кръвта от чашата и неусетно езикът му се промъкна измежду устните му, навлажнявайки ги. Чудеше се дали все още бяха толкова меки, топли и жадни за неговите. Искаше да разбере, а действията й единствено го приканваха да забрави за добрите си маниери и да се отдаде на първичния си инстинкт. Онзи същия, който караше сърцето му да бие бясно, пощуряло от нечисти помисли и грешни представи за цялата картинка. Флеминг прехапа силно долната си устна, протегна се към чашата си с вино и уж нарочно докосна пръстите си до дланта й, галейки нежно копринената й кожа. Пое чашата в ръка, поднесе я към себе си и отпи солидна глътка. Дори гърлото му бе пресъхнало, гледайки съблазнителните действия на устните й.
- Бях забравил какво е да се наслаждавам на компанията ти, Ребека. Това е. Затова те гледам така втренчено.
Послъга той, а върху лицето му изгря невинна хлапашка усмивка, която разтегна устните му чак до очите, карайки ги да блестят срещу кръглата луна, която бе обградена от безброй малки светлини, които стояха около нея като стража, грижейки се за безопасността й.
„Но кой ще се грижи за твоята безопасност сега, малката?” – запита се сам Александър, усмихвайки се дяволито. Той се изправи от стола си, приближи се към нея и протегна ръка, улавяйки нейната в своята.
- Единствения начин да разберем е като отидем.
Повдигна вежди, а главата му се наклони някак умолително в едната страна. Надяваше се искрено да няма никой, защото си представяше какво би било там, само те, на фона на красивата звездна нощ и вълните, които се разбиват в скалите около тях. Морският бриз, галещ горещите им тела, сплетени едно в друго. Самата мисъл накара Флеминг да поклати глава, а вътрешния му аз седеше срещу му и поклащаше заядливо глава, карайки го да се чувства като хищник, излязъл за сигурна плячка.
След по-малко от десетина минути стигнаха до хижата, в която цареше пълна тишина, а мракът прикриваше всичко. Алек се заслуша, но не намери нищо, което да му подскаже, че е обитавана от някого. Просто бутна вратата, а тя се отвори пред него, сякаш ги приканяше да влязат. Хамелеонът дръпна древната за ръката и рязко прекрачиха прага. Възползва се от една от милонните си дарби и запали свещите, които превърнаха всичко в идеалната предпоставка за една прекрасна нощ.
- Изглежда сме съвсем сами, Ребека. И никой няма да дойде.
Изрече тихо, сякаш на себе си и се усмихна мистериозно. Миг по-късно, използвал вампирската си бързина, той притисна изваяното й тяло към стената и неочаквано впи устните си в нейните. Вкусът им бе все същия, толкова опияняващ и съблазнителен.

____________________________

a man apart;
I am alone here in darkness. I embrace the night, Staring up at the sky. I can't help, wonder why. nobody's daring to love me cause what I am. A creature of the night. I've never seen the night.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
△. FLEMMING
Хамелеон.
Хамелеон.

Posts : 1290
Пари : 22342
Reputation : 18
Join date : 09.11.2012
Location : Mystic Falls

Върнете се в началото Go down

Re: Тайнствения залив.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите