Мостчето

Бях се втренчила в огледалото и поклащах главата си ту на едната ту на
другата страна,усмихвайки се шеговито.
-Огледалце,огледалце,кой смъртен грях е най-хубав на света?-Изпъкнах леко устни напред,като един от моделите на Виктория Сикрет и се засмях този път с глас,беше ми толкова смешно и забавно.Приключих с глупавите драми,влюбване,тъга,мъка,ярост,щях да бъда изцяло себе си.Пуснах косата си и взех вече парещата маша и започнах кичур по кичур да къдря косата си от средата надолу.Когато се загледах отново в огледалото имах чувството,че цвета ми доста е изсветлял и бие на оранжево,което ме ужасяваше.Една вибрация идваща от скрина ме събуди от мислите ми и взех телефона със свободната си ръка.С пръст плъзнах по екрана за да го вдигна.
-Би,аз не съм си в нас и ще отложим виждането за когато се върна.-От другата страна се чу женски,миловиден глас с нотка на съжаление.Смилих се и отговорих подобаващо на новата аз.
-Добре,звънни ми като се върнеш.-Затворих телефона и след приключването с огромната ми коса се заех с грима си.Тъй като щях да излизам в парка нямаше да е нещо крещащо,а само гланц,спирала и малко руж.Нанесох всичко гладко и прецизно,все едно правя хирургическа процедура.Когато приключих и с това,станах,изключих машата и доприпках до гардероба намиращ се в дъното на стаята и го отворих,започвайки да ровя.Извадих къси панталонки,потник и гуменки.Облякох се по най-бързия начин,сложих няколко гривни,пръстена,обици.Взех телефона си от тоалетката и го сложих в предният десен джоб на панталонките.Слязох надолу тичайки,като прескочих последните няколко стъпала.
Изведнъж се спрях точно на вратата и се обърнах,като погледа ми падна точно на колелото,което наскоро бях купила.Исках да се чувствам повече,като човек нали?Това беше идеалното средство.Искарах го от стаята в която беше и го завлякох заедно с мен навън,като затворих с крак вратата зад себе си и се качих на колелото.Беше толкова странно,не съм карала вероятно от векове,но все още помня как става.Все пак всеки е бил дете някога...Пътят до парка не беше особено далеч и за това карах до там,като на няколко пъти щях да се бутна в няколко кучета,едно дърво и трима или четирима човека изпречили ми се на пътя,а от мен се чуваше гласовито "Извинявай".
Гората бе пълна с хора днес,поради необичайното за сезона слънце,огряващо клоните,алеите и детските площадки от където се чуваха само викове.По алеята по която вървях аз имаше от всяка страна пейки и различни улични бутки продаващи захарен памук,царевица,дори и сладолед.Пътя осеан с розови листа от дърветата,а поляните в тъмно зелен цвят.
Но в следващият миг нещата се промениха напълно.Човека,който бях убила преди векове явно бе жив и тръгнал да ме търси.В момента в който останах сама и се озовах на върха на един хълм,той ме намери и ме нападна.Всичко стана много бързо,а борбата беше неизбежна.В борбата  изведнъж се спънах в един камък и се търкулнах по хълма,като се удрях с всичка сила в твърдата земя,няколко клони направиха рани по ръцете и гърба ми,а лицето ми беше цялото в кръв и надраскано.Приземих се на брега на реката,като половината ми тяло бе във водата,а аз в безсъзнание.

Може би съм била в безсъзнание цял ден.Когато се осъзнах,главата ме цепеше ужасно,както и цялото ми тяло.Въпреки скоростното ми лекуване болката отминаваше след часове.Все още не отварях очи,просто защото нямах сили дори да се помръдна.Усетих някаква вода по мен,но след това отново загубих съзнание.След около няколко минути започнах да отварям леко очи,като първата ми работа беше да видя къде точно се намирам,защото не усещах вече водата да ме облива.Доколкото можех да видя бях в някаква непозната за мен стая,легнала на легло и увита в одеало,а срещу мен седеше един светлорусоляв мъж,който гледаше телевизия.Надигнах се съвсем леко почти до изправено положение,когато силната болка отново ме обля и застанах в първоначалната си позиция.Един от малкото хора,които можеха да ме убият беше този,който ме научи на всичко за моята същност.Един вид като наставник,докато не реши,че ставам прекалено силна и по добра от него единственото,което му е дошло на ума е да ме премахне.Но да се върнем на случващото се сега.
-Къде съм?И кой по дяволите си ти?-Първите ми два важни въпроса.Или е човек на Майкъл или обикновен вампир.С последни сили се надигнах на леглото,като осъзнах,че не съм със своите дрехи,а с мъжки.Дръпнах леко блузата с ръка,като върнах погледа на непознатия мъж.
-Къде са ми дрехите?-Как се озовах тук?-Продължавах да задавам въпроси,като тръгнах да ставам.
Отстрани сигурно изглеждах много зле.С рошава коса,малко размазана спирала по лицето,счупени нокти и зарастващи белези.Последното което помнех е как се сбихме на хълма и се отърколих надолу по склона с всичка сила завършвайки в реката.Чудно как не ме е довършил още там.Нужно му е било само да размаха пръст едва ли не за да ме убие.Злобата му край нямаше по онова време.Аз самата бях сигурно,че е мъртвец за това се бях заела лично.В момента трябваше да е зад хиляди тона беттона стена и омагьосан да бъде в безсъзнание до края на вечността,но ето на,явно имам прекалено много врагове.
Проекцията ми не действаше.Второто нещо,което пробвах.Наистина съм била изтощена.Майкъл имаше дарба да отнема енергията на което и да било същество,включително и дарбата за определено време,ако си близо около него.Отново се огледах,а мъжа пред мен нито ме нападаше,нито се опитваше да ме убие.Дишането ми беше учестено,а сетивата ми изчезнали,болката в главата ми пречеше да мисля трезво,а световъртежа,който се появи на всичко отгоре съвсем размаза картинката.Досега не съм се чувствала толкова зле.Знаех,че ако ме намери втори път,ще ми е запоследно.

Явно ми трябваха няколко минути за да се осъзная.Раните ми зарастнаха по бързо от тези на другите същества,а кожата ми стана отново както преди.Главата спря да ме боли,а силите ми се възвърнаха заедно с дарбата.Усетих прилива на енергия,като топъл свеж въздух идващ от прозореца.Мъжа седна до мен,като ми обясно накратко какво е станало,а по държанието му разбрах,че е поредният задник в този град....каква изненада.На всичкото отгоре ми заяви,че аз му дължа обяснение.
-Аз на теб?Миличък с колко години си по малък от мен...или векове?Не ти дължа нищо.-Изправих се от леглото,като взех дрехите си от пода,които бяха целите в кал...жалко купих ги вчера.
-Благодаря,че си ме измъкнал,но не би разбрал сериозните проблеми,които имам.Ти явно си от мъжете,които имат всяка в леглото си и ги изхвърлят на сутринта,като мокри котета,затова сте такава лесна плячка,за такива като мен.-Лека усмивка се появи на лицето ми,като се сетих през вековете колко мъже са се хванали в мрежата ми.Толкова лесно,че дори не си правя труда и да ги погледна,а те се лепят,като мухи на мед.
Съблякох дрехите,които ми беше сложил и ги оставих на земята,като облякох моите.Навън вече се бе стъмнило щом погледнах от прозореца.Явно доста време съм била в безсъзнание.Чувствах се като чисто нова и готова за отмъщение.За миг се спрях на прозореца и се облегнах,като извадих цигарите си от джоба.Слава Богу не се бяха намокрили,но телефона ми беше дал фира и го изхвърлих през прозореца.Запалих си една от цигарите,като спокойно издишах дима в стаята.
-След като ми спаси кожата трябва да науча поне името ти.Как се казваш непознати?-Попитах го,като изтръсках през прозореца и отново си дръпнах.
-Аз съм Сапфир,между другото,по природа смъртен грях.-Отново онази лека усмивка се появи на лицето ми.След,като изпуших цигарата си,хвърлих останалия фас през прозореца и го затворих,като тръгнах към вратата слагайки цигарите си в задния джоб.Първо трябваше да сменя дрехите си.
-Виж.Няма да ти досаждам,а имах тежък ден и имам нужда от питие...много питиета,както и да сменя тези кални дрехи.А и явно не съм ти приятна компания.-Да..не винаги използвах дарбата си да омайвам мъжете.Макар и той да се държи като задник не ми се занимаваше да се карам с него за щяло и нещяло.