Михайл

by **Михайл** Вто Окт 30, 2012 2:15 pm

1.Име.Михайл
2.Години:23
3.Дарба (само за свръхестествени създания):Целувка на смъртта.Телепатия и телепортация
4.Външен вид (не е задължително)
5.Характер (минимум 4 реда)Михайл принципно о добросърдечен.Не наранява никой.Не защото не иска,защото е Божии войн и не би могъл да нарани някой.Не може да преживее любовта на живота си,което от части го прави уникален. Той е забавен и верен приятел.
Не може да се довери лесно и няма много приятели.
6.История (минимум 6 реда).„Отвори очите си Михайле”…
Младият мъж отвори очите си и се вгледа в лицето на баща си.По тялото си усещаше хладният въздух и твърдата земя под гърба си.
Усещаше…Михайл скочи на крака и погледна към очите на своя Отец.
„Не…НЕ!” извика и падна на колене.
Архангелът поклати глава и осъзна,че баща му никога не го е обичал.Хах…Колко жалко и смешно звучи това.
„Не ти ли стига?Прокуди я!Запрати я в изгнание,а сега пращаш и мен!Това ли е което искаш?”.Мъжът отвори сините си очи и чу гласът на баща си.
‘Ти сгреши Михайле.Ти сгреши,но аз не съм ти сърдит…Да ти ще бъдеш наказан и тя също.Вие двамата нарушихте реда на нашият свят и за това сега ще изплащате вината си.Ти като Войн на небесата,а тя като грях.Като сладострастие.Тя ще бъде прокълната да бъде Сладострастие.Да бъде желана от всички,но да желае само теб,а ти…Ти ще бъдеш прокълнат да бродиш след нея,но тя да не те вижда.В продължение на 2 000 години ти неще обикнеш друга.А когато се срещнете…”шепотът сякаш заглъхна.Изчезна и го остави сам.Михайл вдигна погледа си от влажната земя и потърси баща си…Но от него нямаше и следа. 2 ооо години бродене.От днес до края.
Мъжът бавно се изправи.Усещанията бяха новост за него.Хлад,топлина и дори странно къркорене в стомаха.Но не това бе важното сега.Михайл бавно пристъпи до кристалното езеро и се вгледа във отражението си.Беше същия,какъвто винаги е бил.Виждаше крилата си,но не ги усещаше…Виждаше блясъкът на сините си очи,но не усещаше енергията,която принципно строеше от тях.
В този миг се осъзна.Вдигна ръцете си и видя пръстенът.Подаръкът от Мелани.От гърдите му се изтръгна болезнен стон и той рухна на земята.
Михайл отвори очи и се огледа.Беше в леглото си.И сънуваше този сън.Отново и отново.Сякаш бяха минали годините?Изтекъл ли бе срокът?Днес?
Мъжът скочи на краката си и хукна към прозореца.Днес беше денят….
Днес щяха да се срещнат.Днес.
Михайл затвори очи и се усмихна.Архангелът в него сякаш се събуди.Той усети енергията,която до сега не бе усещал.Отново се усмихна и отвори очи,а от тях струеше чистата енергия.
Днес щяха да се срещнат.
„Михайле…” сякаш чу гласа и да преминава покрай него…

7.Талисман:Пръстен подарък от Мелани...
8.Допълнителна информация (не е задължително)Все още обича Мелани Дейл,но никога няма да го признае
9.Снимка + името на човека , чийто лик използвате Kellan Lutz