Aveline Scott.

Име
Авелин Скот

Години
Двадесет и една. / ХХХ

Дарба
Елемента Дух

Външен вид
Реално погледнато Тя е необикновена, съвършена и твърде нереална. Името й е "Завист" , а колкото до това как другите жени гледат на нея.. Да, завиждат ! Никой не би помислил, че може да има същество с толкова фина и бледа кожа. Докоснеш ли я можеш да потънеш в екстаз на сладост породена от мекотата й. Нежна, сякаш непокътната от никой. Тя притежава най - красивите очи с онзи меден цвят на тюркоаз. Така омайни, взиращи се в пространството, често пренебрежителни, но винаги с онова дяволско пламъче, което им придаваше малко по - жив цвят. Косите й ! Ах, така дълги, златисто руси. Спускащи се като копринен водопад по фината й снага. Виждате ли !? Само като слушате, без да сте я зърнали с очите си, вече започвате да й завиждате. Съвършеното лице придружено със стройно и съвършено тяло. Формите й тъй женствени, покриващи се само в метър и шестдесет и три сантиметра. И накрая ! Оставих устните й за десерт. Така пълни и сексапилни. Всеки мъж би ги пожелал !

Характер
Ах, ах, ах ! Не бих могла да кажа добра дума за това самовлюбено същество. Защо ли !? О, ами Тя би направила всичко, за да я забележат и винаги успява да го постигне. В буквалният смисъл умира за хорското внимание и хилядите ласкателства, които би могла да получи от тях. Тези, които дръзнат да се направят, че не са я забелязали мигновено биват елиминирани от човешкият свят. Е, госпожицата не спира до тук с лошите си черти. Разбира се, трябва да подчертая и егоистичните й изблици. В крайна сметка се тревожи само и единствено за себе. Много рядко някое външно същество участва в мисловната й дейност... Освен егоист, Тя е и супер арогантно същество, иронизиращо всяка една следваща дума на събеседникът си. Единственото хубаво нещо в и без това непоправимият й характер е фактът, че знае кога да си затвори устата. Разбира се, рядко съумява да го стори, но в повечето случаи безрезервно осъзнава грешката си.

История
***
- Шшт. - прошепна подавайки русата си главица иззад едно дърво. Момчето плахо се обърна към нея притискайки ножът зад гърбът си. Потърси я с поглед, но уви. Тя вече се бе покрила. Пристъпи крачка напред. Погледна зад близкото дърво и остана вцепенен от красотата й. Тъмните му очи обходиха лицето, а след това и тялото й с най - малки милиметри. Всяка част, всяка фибра. Като че ли искаше да я запамети завинаги.
- Коя си ти ? - попита объркано. Едва доловимо мърморене ! Тя обаче чу. Нежният й смях се разнесе из околността, като омайна песен. Той също се засмя без да осъзнава защо го прави. Просто се радваше.
- Аз ? - повтори.. - Аз съм най - злото създание. - потвърди. Но мъжът сякаш не искаше да й повярва. Докосна косите й. Вдиша от прекрасният й аромат, а цялото му съзнание не можеше да разбере смисъл на изречението й. Самото му същество не можеше да си представи, че нещо толкова прекрасно може да е зло. Дори не успя да обмисли, да реагира.. Бе замъглен от красотата й.
- От къде идваш. ? - попита наново.
- Идвам от Ада. - отговори простичко. Идваше.. Идваше от там вероятно. Никой не знаеше, но всички бяха наясно, че тя.. Тя е просто изкушение за грешниците. Счита се за грях да изпитваш завист, а тя... бе самата Завист. Примамваше те да се отречеш от своето копнеейки за чуждото.
- Ако си дошла за душата ми ... Е, тогава ти я подарявам - промрънка момъкът със зачервени бузи. Разтърка и без това рошавата си главица и само за миг извърна поглед встрани.. Но така й не получи отговор. Тя вече бе изчезнала.
***

Талисман
Малък прозрачен медальон, съдържащ кръвта на Луцифер.