Melanie Dale

by **Мелани Дейл** Пон Окт 29, 2012 4:08 pm

/Terra Jo Wallace/

Име:Мелани Дейл
Години:20/Стара е колкото света
Дарба: Емпатия,Телепатия § Причиняване на болка с поглед
Раса:Смъртен грях

И нека бъде светлина…светлина…светлина.
Тя отвори очите си и усети студените пръски вода върху лицето си.Студената скала върху която лежеше младото й тяло се издигаше в средата на океана.”Похот…” тих шепот мина покрай нея.”Похот…”някой шепнеше името й.Момичето бавно се изправи търсейки с надежда шепнещия…
Ехтенето от вълните,който се разбиваха в скалата бе силно.Вибрациите,който усещаше под нозете си й помагаха да разбере,че тя вече не е там и не е това,което е била.
„Но Господи!” промълви с надежда.”Не ме наказвай Господи”…
Лек допир по рамото й я накара да се обърне.Тя бързо извърна глава и пред очите й изникна образа на нейният любим. Този заради,които бе съгрешила.
Но изразът в очите му й подсказа.Тогава тя разбра….

Мелани Дейл се събуди в копринените си чаршафи,а кестенявата й коса се бе разпиляла по бялата калъфка на пухената възглавница…
В мислите й изникна първият ден на раждането й…
Знаете ли Вселената си има ред който трябва да се спазва. Нарушенията на този Ред са също част от него и човек някак си знае, когато трябва да извърши нарушение на Реда, което си е формена част от същия този Ред.
Но нейното раждане бе изключително голямо нарушение.
Всеки смъртен и безсмъртен е чувал за прекрасната история за смъртните грехове.Но не знае как и защо са се родили.
За да не изпадаме в недоразумения, според тълковния речник похотливост е: „Силно сексуално желание, влечение; сластолюбие, сладострастие”.
В редиците на смъртните грехове, няма библейско определение за похотливост. Може би причината е в това, че библейските ни праотци, очевидно са се чифтосвали като зайци и прекрасно са знаели що е похотливост.
Но няма да говорим за тях сега,а за Мелани.
„Михайле,какво се случи?” попита девойката гледайки в сините очи на своя любим.Но тя вече знаеше,знаеше какво ще й каже той.Знаеше,че тяхната любов я е проклела.Знаеше какво решение е взел техният Отец…Тя знаеше.
А погледа в очите му,този поглед сам й казваше,че е права.Очите й се затвориха и от тях се отрониха няколко едри сълзи.
„Мелани…Моля те”..Тя поклати глава и рухна в ръцете му.Зарови лице в гърдите му,а сълзите й започнаха да се стичат по лъскавите доспехи,притискащи стегнатите мускули на тялото му.
В съзнанието й изникнаха спомените на техният грях.Тя бе просто ангел,ангел спечелил вниманието на синът на Господ.Не беше нещо специално до преди няколко дни.
Те знаеха,че това е грешка,но не можеше само хората да грешат.Не бе редно,ала ето че най-сладкия грях ги бе довел до тук.
‘Михайле…Прости ми.” Отново промълви тя и се отдръпна.. „Прости ми,че ти причиних този срам.”Мъжът заговори,ала тя не го чуваше.Думите му не можеха да променят нещата.Тънките й ръце обгърнаха тялото й в опит да го предпазят от собствената й голота.Сълзите все още капеха от очите й докато леко докосване не привлече вниманието й за втори път. Тя погледна към мъжът ,които обичаше и се запита какво прави той?Защо сваляше медальона от врата си?
Отговорът дойде бързо.
„Това ще те пази…Това ще попречи на ловците и хората да те наранят… Това ще ти помогне да запазиш спомена за мен…Обичам те Мелани…” устните му се допряха до челото й,а секунди по-късно от него нямаше й следа.
„Похот…” тя отново чу името си. Обърна се и видя новото си семейство.Гордостта й подаде ръка,а Чревоогодничеството покри тялото й със златна наметка.
„Похот..” тя тръгна с новото си семейство и се обърна назад…Това беше нейното проклятие.Нейното наказание.Бе омърсила Божият син и сега бе прокълната да омърсява до края на дните си… Всеки мъж щеше да я желае,а тя щеше да желае само един,които нямаше да има.
Нейното проклятие,което щеше да се превърне в кошмар за всеки изпречил се пред очите й.
„Похот”…
Мелани потърка очи и се изправи.Поредният сън…Поредният ден.Но сега беше друга.Вече не бе онова плахо новородено момиче…Вече бе фантазия и кошмар за мъжете.
„Похот…” шепотът отново премина покрай нея…А когато вдигна поглед към прозореца очите й бяха черни като нощта…Черни като сърцето й…Като душата й.