Samara.

Снимка:


Име:
Самара Карио

Лик:
Doutzen Kroes

Раса:
Древен Вампир

Дарба :
Освен всички други привилегии, които притежават древните вампири.. Тя владее и отлична телепатия във всичките й форми..

Характеристика:
Три думи.. Само три думи, които перфектно биха ви описали характера на госпожицата. Горделива, арогантна и коравосърдечна. Три думи с толкова многозначително значение.. Карио е една много странна личност, която рядко бива разбирана от другите. Гордостта й няма граници. Би пренебрегнала всичко и всички, за да запази и последната си капка гордост. Звучи егоистично и всъщност е точно такова. Това е една от хилядите й други лоши черти. Винаги поставя себе си на първо място, не би видяла смисъл да се жертва заради някакво друго същество било то и нейн роднина... Ако я познавате е невъзможно да не сте забелязали арогантния й поглед, който многозначително обхожда лицата ви. Но с това се свиква толкова лесно, като поносима част от непоправимата й същност.. Но възможно ли е изобщо да се свикне с коравосърдечността й ? Та тя би убила някой просто за забавление. Би се забавлявала от мъките на всичко живо и от болката в очите им.. Въпреки това тя цени човешкият живот прекалено много. Би убила всеки дръзнал се да превърне човешко създание във вампир. Фактът, че тя самата е нещо такова я побърква. Понякога и липсват онези странни човешки нужди и чувства, които не би могла да изпита никога повече..

Външен вид:
Красотата не идва просто така от нищото. Тя е нещо сложно и обратимо.. Красотата може да е вътрешна и външна, а в редките случаи и двете. В крайна сметка тя е нещо, което се постига чрез пълна промяна, необратимо. Истинската красота не принадлежи на човешките създания, а на нещо много по - висше от тях ..
Самара може да се похвали с тази красота, която притежаваше дори като човек, но не, тя не бе обикновено човешко същество, като онези мърляви селяци. Сара бе едно от онези същества, които приличаха на човешки. Косите й шоколадови с лек сребрист отенък на русото, меки като копринено парче плат. Очите й запленяващо сини, с онова странно палаво пламъче. Човек трудно можеше да откъсне поглед от тях. Лицето й ангелско, сякаш изваяно от мрамор, бледо, лъчезарно. Всяка фибра от нея бе така нежна и крехка, така чуплива. С времето обаче всичко се променя, дори красотата. В този случай Самара се разхубави още повече. Необратимото я направи с още по - ангелско лице. Сините очи загубиха предишният си блясък, но останаха все така красиви.. Устните й спряха да се извиват в онази невинна детска усмивка , но не изгубиха плътността си. Кожата й спря да бъде крехка, чуплива, лесно наранима.. Всички тези човешки слабости бяха заменени от гранитното покритие на вечната й кожа..

История:

/II век преди Христа/

Детският плач прониза внезапно настъпилата тишина.. Малкото дете размърда непослушно крайниците си опитвайки се да привлече вниманието на изнемощялата си майка.. Уви, младата жена не отвори очи. Тялото й бе отпуснато безжизнено върху съвсем не толкова меката животинска кожа. Коремът й бе едва ли не разпокъсан от малкото чудовище, което упорито продължаваше да негодува. Стара жена покрита в сиво наметало пое малкото момиченце повдигайки го нависоко във въздуха..
- Момиче ! - изкрещя и излезе от малката шатра, която грижливо бе направена за мъртвата родилка. Тъмните й гарванови очи се впиха в малкото дете с някаква странна злоба. Мразеше го задето отне живота на господарката й ! Така копнееше да го убие в близкото поточе. Жадуваше да притиска малката й главичка в мръсната вода, докато въздухът спре да достига до белите й дробове.. Една жестока жена, която таеше само и единствено злоба към горкото новородено !
- Самара ! - провикна се друг мъж и плавно отскубна детето от ръцете на възрастната. Погледа му бе различен, изпълнен с любов и обожание. Сините му очи гледаха момиченцето с такава топлина, която едва ли би могла да съществува.. Той обичаше съпругата си, но този дар който му бе даден от Боговете.. Ах, дори сълзите се стекоха по грубото му лице.. - Малка Самара.. - загука на детенцето галейки нежните му бузки. Внезапно осъзна загубата си. Пронизителен вой се отскубна от устните му. Той подаде Самара на старата и бързо се изгуби в шатрата. Риданията му се чуваха с часове наред.

***

/ II век преди Христа (седемнадесет години след раждането на Самара.) /

Младата девойка пристъпи напред. В ръката си бе здраво стиснала старо копие още от войната. Бе минал месец, а тя все още бе жива. Убиваше младите и глупави животни, които припкаха спокойно в околността. Само така можеше да оцелее !
Чу шум. Поколеба се, но пристъпи още една крачка напред. Мигновено зае отбранителна позиция щом зърна младият мъж, който определено не бе неин събратин. Кожата му бе мъртвешки бледа, а на лунната светлина изглеждаше още по - красива и запленяваща. Очите му, чувствени примамвайки я към себе си.. Ах, как можеше да устои на някой толкова заразителен младеж !?
- Какво търсиш по земите ми !? - попита заплашително. Тук тя бе господарката. Единствената оцеляла , заедно с още няколко деца ! Стойката й бе заплашителна, сякаш щеше да нападне при всеки удобен момент. Но не ! Тя би могла да убие човешко същество... По устните му имаше кръв, сякаш току - що бе изял жив човек. Може би бе така ! - Ти смъртта ли си ? - попита смирено и мигновено хвърли копието на земята. Заплененият й поглед следеше неговия с любопитство и обожание..
- Искаш ли да бъдеш спътница на смъртта ? - проговори нежно на нейният език. Приближи се с няколко крачки и внимателно докосна косите й. Вдиша от прекрасният им аромат.
- Какво ще спечеля ? - промърмори заинтригувано. Щеше да направи всичко стига да се махне от цялата тази мизерия.. Този живот не бе за една принцеса , нали така !? Защо трябваше да се жертва за и без това полумъртвите деца, които в крайна сметка щяха да останат неблагодарни..
- Живота.. - прошепна примамливо, а тя само кимна и затвори очи в очакване на нещото да се случи.. Вампирът не дочака втора покана. Впусна се към нежната й плът.. Самара затвори очи..

***

/ XVI век /

Светлина ! Най - накрая светлина след толкова време прекарано в мрак и страх.. Слънчевите лъчи нежно галеха бледата й кожа, придавайки й малко по - жив цвят. Онази стара, почти забравена детска усмивка се изписа на лицето й. Ах, откога не се бе усмихвала така. Без арогантност, без злорадство. Просто една невинна искрена усмивка, която вещаеше само добро..
- Милейди.. - прошепна млад русоляв господин нежно докосвайки рамото й. Самара се извъртя към него и нежно погали лицето му. Окървавените й устни отново се развиха в една красива усмивка.. Хипнотизираното човешко същество съвсем не разбираше какво става. Бе манипулиран, принуден да забрави за същността на господарката си.
- Локрецио.. Толкова си взискателен.. Помолих те да ме наричаш Изабела.. - нежното й гласче се извиси с няколко октави.. Мда, госпожицата бе сменила доста имена през хилядолетният си живот. А защо не !? Нов град, нова самоличност. Ах, колко време издирваше проклетата вещица, която в крайна сметка да й даде светлината, живота, съдържащ се в един старинен пръстен. Ако госпожицата знаеше, че в крайна сметка през следващите векове тази кръгла халка ще стои толкова грубо на нежната й същност.. Е, никога нямаше да избере него.. Не че имаше особено голям избор..
- Скъпи ми Локрецио.. Не бих могла да пощадя живота ти.. Затова затвори очи, моля те.. - прошепна нежно. Младият мъж й служеше вярно, но така й не успя да заслужи живота си.
- Но Изабела.. Аз Ви обичам.. - последните му думи, преди Самара хладнокръвно да прекърши крехкият му човешки живот.. Тишина. Проточи се толкова дълго, че госпожицата не забеляза кога започна да се здрачава.. О, тя обожаваше да наблюдава небето по това време.. Крехката граница между денят и нощта..

***

Допълнения:

- Още от деветнадесети век, Карио обича да пуши.. Странен и донякъде лош навик, който съвсем не подхождаше на крехката й външност, но уви. Никой не можеше да я спре..
- Гласът й. Едва ли има по - омаен звук от него.. Такава нежност, чувственост. Дори псувните звучат като песен, ако се изплъзнат от устните й..
- Има странният навик да се държи зле с всички независимо от обстановката и темата на разговора..