Leah Winter /little mad girl/

Характер:
"Коя съм аз ?" бе първото, което премина през ума на младата жена.Миг по - късно беше започнала да се анализира в окървавеното огледало.Спря се върху кръвожадният си поглед,който отчаяно търсеше спасение.Сините й очи бяха загубили обичайния си блясък.По бузата й се стичаше струйка алена кръв,а мургавия цвят на нежната й кожата си бе отишъл. Беше пребледняла като платно.Плътните и устни леко потрепваха в синхрон със тялото и.Кичури тъмна коса се бяха полепили по лицето лицето и.Върху нея бе изписан ужас!
Тя не бях такава!Този ужас, всичко това..Не бе възможно това да е тя.Лея Уинтър не беше такъв характер.Никога не се бе страхувала,не можеше да си го позволи.
Преди по - малко от ден можеше с гордост да каже,че е смел човек,че може да реши всеки проблем с хладнокръвно си мислене.А сега?Сега какво беше?Къде се бе изпарило решителното момиче,което не позволяваше на чувствата си да съществуват без съзнателно желание?Къде беше срамежливото момиче със своите алени бузи?Къде беше твърдият характер,лидерът?Къде беше тя в цялата тази история?Изгубена?Погледна още веднъж собственото си изражение,в което вече се долавяше решителност и сила.Крайчеца на устните й се изви в лека половинчата усмивка.Изтощено се строполи на земята и затвори очи.

История: This is not a story about forgiveness.
Грубите му пръсти преминаха през подпухналите й устни,които му напомняха за нощта,която бяха прекарали заедно.Беше му отдала дествеността си,но не и сърцето си и това го подлудяваше.Искаше Лея Уинтър за себе си,но знаеше,че никога няма да успее да я задържи при себе си.Момичето бе упорито и свободно,колкото самият него и това беше най-голямата пречка.Имаше една тъмна част,която бе заровила дълбоко в себе си и рядко я показваше.Не знаеше почти нищо за животът й,но дори и да повдигнеше темата тя умело избягваше въпросите му.
-Кога ще те видя отново?
Гласът на мъжа,който изпиваше тялото й със очи бе дрезгав и плътен.Небрежната поза,която бе заел издаваше много повече за чувствата му.Сърцето я заболя при мисълта,че щеше да го предаде,но само така можеше да достигне до целта си.През изминалата нощ бе нежен със нея и това усложняваше задачата й.
Обличаше червената си рокля,когато показалецът й премина през малкият бутон,който бе закрепен към сребърната гривна на дясната й ръка.Знаеше,че всеки момент помещението ще се изпълни със въоръжени мъже,но това не я изплаши.Въпросът на любовникът й висеше във въздуха и щеше да остане без отговор.Вина заля цялото и същество и вероятно щеше да му изкрещи да бяга и да не се връща,когато входната врата бе разбира.
-Какво по ..
Очите му се разшириха от ужас,а в тях се четеше болка и гняв.Повече от десет въоръжени мъже нахлуха в стаята и го повалиха на земята.Не можеше да го гледа окован!Една сълза се спусна по лицето й,след нея втора,и трета.Сякаш прочел мислите й главният виновник,който и бе поверил тази задача я стисна в здрава прегръдка,а плътната му жилетка заглуши тихите й стонове.Не трябваше да показва слабостите си,но повече не можеше да издържи.
-Всичко свърши мила.
"Напротив" искаше да изкрещи в лицето му и да го зашлеви,но успя да овладее чувствата,които напираха в нея.Машинално се обърна към този,който бе завладял сърцето й само за една нощ и за пръв път след толкова години,почувства страх.Несъзнателно отстъпи назад,но не отклони поглед от неговият.В кафявите му,почти черни очи гореше омраза и в този кратък миг Лея Уинтър осъзна,че той ще я преследва.Лежеше на студеният под,докато здрави въжета оплитаха тялото му и въпреки положението си той изглеждаше горд и несломим.
-Ето,че отново се срещаме amigo.
Жестокият глас на шефът й прогърмя в стаята и я изкара от унеса в който бе изпаднала.С периферното си зрение забеляза как изправиха заложникът грубо и го блъснаха към масивната фигура на полуделият руснак.За част от секундата блондинката съжали,че не разнищи историята на това отмъщение до край,но това щеше да и донесе още проблеми.
-Прекрасна е нали?
Заговори отново той,а английският му бе толкова развален и неразбираем,че тя се съмняваше,че някой го е разбрал.Само с едно махване на огромната му лапа трима от мъжете наобиколиха плячката си и го побутнаха към вратата.Водеха го към сигурна смърт и той го знаеше,но продължаваше да се усмихва лукаво и да държи главата си гордо изправена.
-Ще си платиш за това предателство Лея!
Още преди да осъзнае думите му,двама руснака бяха повалени и след това всичко стана толкова бързо.Заваляха куршуми от всички страни,а тя не можеше да помръдне от мястото си.Усети пареща болка в дясното си рамо,а след това и в лявото си бедро.Изкрещя от ужас и се свлече на колене..
Усети погледът му върху себе си,но той не дойде да и помогне,а и тя не го очакваше.Беше го предала и сега понасяше последствията!Имаше по-малко от две минути преди да изгуби съзнание,но никога нямаше да се предаде толкова лесно.На един метър от нея лежеше Glock 26 със спуснат предпазител и уплашената жена разбра,че това е нейният шанс да остане жива.Въпреки болката,която покосяваше тялото й тя се добра до него и треперещият й пръст легна на мекият спусък.Беше се прицелила право в гърбът му когато усети лапите на руснакът да обгръщат раненото и тяло,а тя нямаше сили да се съпротивлява..Чернотата,която падна пред очите й дойде от никъде,докато само една мисъл терзаеше съзнанието й.
Тя пропусна своя шанс да го убие и сега нейните най-големи страхове бяха на път да се сбъднат - той щеше да я преследва и нямаше да се откаже,докато не я намери.Защото на този свят няма място и за двамата!
Like I said this is not a story about forgiveness...Someone has to pay!

Одобрена си