Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Chase;

Go down

Chase;

Писане by Chace Fletcher on Вто Окт 29, 2013 7:23 pm

лик - Jesse Williams

Дейниъл Чейс Флетчър

  • 24 години
  • Върколак
  • Бодигард



Наясно бях - никога не съм бил свестен тип. Манипулативен, арогантен, повърхностен, твърде агресивен. Обичах да се забавлявам за сметка на учителите, на загубеняците, които имаха нещастието да ми се изпречат в лош момент, а да не говорим за момичетата, които вярваха в онези лъжи за любовта. Държах се като кретен и с майка си - с тоталния ми отказ да гледам на нея като на авторитет, при това с ясното съзнание, че това я наранява.
И все пак, докато пътувах към щатския затвор с още куп нещастници, отказвах да повярвам, че го заслужавам. Да, бях убил доведения си баща, но след онова, което бе причинил на сестра ми, това бе най-малкото, което заслужаваше. 
Свечеряваше се и макар да бе едва септември, усещах ледени тръпки по цялото си тяло. Тогава го отдавах на обстоятелствата - предстоеше ми да излежа доживотна присъда за убийство на полицай, но нещо странно се случваше с тялото ми. Беше като страничен ефект от някоя от "ободрителните напитки", с които треньорът ни тъпчеше в гимназията. Пулсът ми бе скочил, сякаш се опитваше да догони барабаните в песента, която звучеше от радиото на шофьора. Същата онази песен, която ми звучеше болезнено шумно, въпреки че бях в другия край на автобуса и изглежда бях единствения, когото притесняваше. На всичкото отгоре, седях до набит мъж, покрит с татуировки, който - съдейки по ароматите - не се бе къпал поне от седмица. Всичко това ме дразнеше до такава степен, че усещах как треперя, в усилията да удържа свитите си юмруци далеч от нечия физиономия. И това бяха последните ми смислени спомени, преди да преживея първата си трансформация.

На сутринта се събудих на брега на някаква река. Вместо с оранжевия гащеризон, бях покрит единствено с кал, кръв и драскотини. За момент си представих, че всичко, което се бе случило бе една халюцинация; че съм се надрусал на някой купон и нищо от преживяното не бе реално. И тъкмо, когато се унесох в мечти за безгрижния, лишен от перспектива живот, който бях водил до тогава, реалността ме върна на Земята. Ако трябва да сме по-точни - ужасният звук от преплитащи се сирени на полицейски патрулки и линейки. Завлякох се в някакви храсти, притискайки пулсиращата си от болка глава и се сниших, наблюдавайки суматохата. Недалеч от мен, хора в най-различни униформи се суетяха около преобърнатия автобус, с който само преди няколко часа пътувах за затвора. Сега, обаче, бе пълен с трупове или поне останки от такива. 
Стоях в мръсотията с часове, неспособен да разсъждавам. Когато изнесоха телата, заприиждаха още полицаи, следователи и журналисти. Знаех, че ако не се размърдам, ще ме намерят. Не знам как успях да се вмъкна в онази патрулка без никой да ме забележи, но сякаш знаех какво да правя. Обяснявайте си го както решите - прилив на адреналин, животински инстинкт, чист късмет... За мен има значение само, че успях да се измъкна.
На следващия ден всички местни вестници бяха изписали първите си страници със странната злополука. Имаше какви ли не версии - от пиян шофьор, до нападение на глутница вълци. Ако тогава бях наясно какво се бе случило, навярно много бих се смял. Всички затворници бяха обявени за мъртви - включително и аз. Онзи ден опитах да се сбогувам с майка си и сестра си, но не намерих сили да се изправя срещу тях. Реших, че съм им казал и най-вече - причинил всичко, което бих могъл. Сдобих се с нова самоличност (имах няколко длъжници тук-там) и напуснах града.
avatar
Chace Fletcher
Върколак.
Върколак.

Posts : 1
Пари : 16993
Reputation : 0
Join date : 28.10.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Chase;

Писане by Гост on Вто Окт 29, 2013 7:28 pm

Одобрен си,добре дошъл. Smile

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите