Chase;

by **Chace Fletcher** Вто Окт 29, 2013 7:23 pm

лик - Jesse Williams

Дейниъл Чейс Флетчър

24 години
Върколак
Бодигард

Наясно бях - никога не съм бил свестен тип. Манипулативен, арогантен, повърхностен, твърде агресивен. Обичах да се забавлявам за сметка на учителите, на загубеняците, които имаха нещастието да ми се изпречат в лош момент, а да не говорим за момичетата, които вярваха в онези лъжи за любовта. Държах се като кретен и с майка си - с тоталния ми отказ да гледам на нея като на авторитет, при това с ясното съзнание, че това я наранява.
И все пак, докато пътувах към щатския затвор с още куп нещастници, отказвах да повярвам, че го заслужавам. Да, бях убил доведения си баща, но след онова, което бе причинил на сестра ми, това бе най-малкото, което заслужаваше.
Свечеряваше се и макар да бе едва септември, усещах ледени тръпки по цялото си тяло. Тогава го отдавах на обстоятелствата - предстоеше ми да излежа доживотна присъда за убийство на полицай, но нещо странно се случваше с тялото ми. Беше като страничен ефект от някоя от "ободрителните напитки", с които треньорът ни тъпчеше в гимназията. Пулсът ми бе скочил, сякаш се опитваше да догони барабаните в песента, която звучеше от радиото на шофьора. Същата онази песен, която ми звучеше болезнено шумно, въпреки че бях в другия край на автобуса и изглежда бях единствения, когото притесняваше. На всичкото отгоре, седях до набит мъж, покрит с татуировки, който - съдейки по ароматите - не се бе къпал поне от седмица. Всичко това ме дразнеше до такава степен, че усещах как треперя, в усилията да удържа свитите си юмруци далеч от нечия физиономия. И това бяха последните ми смислени спомени, преди да преживея първата си трансформация.

На сутринта се събудих на брега на някаква река. Вместо с оранжевия гащеризон, бях покрит единствено с кал, кръв и драскотини. За момент си представих, че всичко, което се бе случило бе една халюцинация; че съм се надрусал на някой купон и нищо от преживяното не бе реално. И тъкмо, когато се унесох в мечти за безгрижния, лишен от перспектива живот, който бях водил до тогава, реалността ме върна на Земята. Ако трябва да сме по-точни - ужасният звук от преплитащи се сирени на полицейски патрулки и линейки. Завлякох се в някакви храсти, притискайки пулсиращата си от болка глава и се сниших, наблюдавайки суматохата. Недалеч от мен, хора в най-различни униформи се суетяха около преобърнатия автобус, с който само преди няколко часа пътувах за затвора. Сега, обаче, бе пълен с трупове или поне останки от такива.
Стоях в мръсотията с часове, неспособен да разсъждавам. Когато изнесоха телата, заприиждаха още полицаи, следователи и журналисти. Знаех, че ако не се размърдам, ще ме намерят. Не знам как успях да се вмъкна в онази патрулка без никой да ме забележи, но сякаш знаех какво да правя. Обяснявайте си го както решите - прилив на адреналин, животински инстинкт, чист късмет... За мен има значение само, че успях да се измъкна.
На следващия ден всички местни вестници бяха изписали първите си страници със странната злополука. Имаше какви ли не версии - от пиян шофьор, до нападение на глутница вълци. Ако тогава бях наясно какво се бе случило, навярно много бих се смял. Всички затворници бяха обявени за мъртви - включително и аз. Онзи ден опитах да се сбогувам с майка си и сестра си, но не намерих сили да се изправя срещу тях. Реших, че съм им казал и най-вече - причинил всичко, което бих могъл. Сдобих се с нова самоличност (имах няколко длъжници тук-там) и напуснах града.

by Гост Вто Окт 29, 2013 7:28 pm

Одобрен си,добре дошъл.

Chase;

Chase;

Re: Chase;