i want blood, guts and chocolate cake

Verity Martel/Верити Мартел
fc: Jemima West
вещица

- Родителите ми умряха много отдавна. Останах само с доведеният си брат. Когато бях на шест, той ми подари сокол за дресиране, а соколите са грабливи птици - птици-убийци, както ги наричаше брат ми. Соколът не ме хареса и аз не харесах него. Острият му клюн ме плашеше и все ми се струваше, че раздалечените му очи ме следят. Соколът все ме кълвеше с клюна си или ме дереше с нокти, когато се приближавах до него: седмици наред китките и ръцете ми не спираха да кървят. Аз не знаех, но брат ми бе избрал сокол, който е живял на свобода повече от година и поради това беше почти невъзможно да бъде дресиран. Но аз се стараех, защото брат ми бе поискал от мен да направя сокола послушен, а аз не исках да го разочаровам.
Стоях непрекъснато със сокола, поддържах го буден, като му говорех и дори му свирех музика, защото предполагах, че уморена, птицата по-лесно би се поддала на дресиране. Проучих каква екипировка е необходима: букаи, качулка, сплитък, каишка, с която птицата се привързва към китката. Знаех, че трябва да държа сокола с качулка, за да не вижда, но не можех да го направя... вместо това винаги така, че птицата да може да вижда как докосвам и галя крилата й и така да спечеля доверието й. Давах й да яде от ръката ми, макар че в началото тя не искаше, но после започна така яростно да яде, че клъвна парче от кожата на ръката ми. Ала аз се зарадвах, защото това бе напредък, а и защото исках птицата да ме познава, дори ако се наложи да пие от кръвта ми.


Постепенно започнах да забелязвам колко красив е соколът, че малките му крила бяха създадени за бързо летене, че може да е както лош, така и мил, както свиреп, така и нежен. Когато се спускаше към земята, се движеше със скоростта на светлината. Когато соколът се научи да кръжи над главата ми и да каца на китката ми, едва не извиках от възторг.
Понякога птицата кацаше на рамото ми и заравяше клюн в косата ми. Знаех, че соколът ме обича, и когато се уверих, че той е не само дресиран, а направо перфектно дресиран, отидох при брат си, показах му какво може птицата и очаквах да предизвика гордост у него.
Вместо това брат ми пое птицата в ръцете си, вече опитомена и доверчива, и скърши врата й. "Казах ти да го направиш послушен, рече той, а не да го караш да те обича. Соколите не са създадени да бъдат домашни любимци: те са свирепи и диви, жестоки и безмилостни. Тази птица не беше дресирана, беше съсипана."
После, когато брат ми си тръгна, започнах да плача за своя сокол, докато брат ми не изпрати един слуга да вземе тялото на птицата и да го зарови. Никога повече не се разплаках и никога не забравих каквото научих: че ако те обичат, ще те унищожат, а ако ти обичаш, ще унищожиш обекта на любовта си.


- Добре, госпожице, време ви е да тръгвате. - обади се барманът и направи знак на колегата си. - Рос, извикай такси за тази готическа смешница тук!
Тъмнокосата се изправи бавно, вгледана напред със сините си очи, блестящи като скъпоценни камъни. Остави чашата настрана и отметна кичурите коса от запотеното си чело.
- Името ми е Верити Мартел. И ще отмъстя за смъртта на брат си.
Тя се насочи към изхода на бара, като се клатушкаше от действието на алкохола, с който очевидно имаше огромен проблем.

- Но не всяка моя история завършваше по същия начин - в опразнен бар и държейки чаша със засъхнали капки вода по стените. Забавлявах се прекалено много за вещица на своите години, погубвах се заради лекомислието си, заради вредните навици и детски увличания.
Защото всичко умира, дори звездите изгасват.