Long time, sister. |Rebekah&Kol|

Мина доста време, сестричке.

Съмнявам се някога мечтите ти да са били толкова наситени с красота. Събуди се, Барби, жив съм отново.

И семейството ни отново е цяло. Е, с малки изключения. Фин нямаше този късмет.

Но за сметка на това ще компенсираме с дъщерята на любимият ти брат, която е на път да се роди.

Когато си от другата страна, нямаш по-интересни занимания от това да следиш как семейството ти се съсипва само, без дори да го осъзнава.

Говорейки за това, къде са Клаус и Илайджа?

Защо да си хабя думите, когато и двамата знаем, че Никлаус не слуша никого?

Наистина си назад с новините, нали сестричке?

Вълчицата намери и съживи брат ни, въпреки упорството на Никлаус и опитите му да я държи далеч. Въпрос на време е Илайджа да се завърне в имението. Може би дори отново ще станем свидетели на цирковото им изпълнение, наблюдаваки как разрушават цялата къща.

Стига интересите ни да нямат допирни точки.

Разбира се, твоят скъп Александър. Но този път ти беше кучката, Бека.

Сигурно си полудяла ако си мислиш, че може да има спокойствие в дома на Майкълсън.

Беше скучно. Но пък имах предимството да дочувам някои неща от вещиците. Главно се разсейвах като наблюдавах скъпото си семейство или по-скоро фасадата, зад която се крият нищо повече от едни безнадеждно изгубени души.

Когато се превърна във философ, ще напиша книга. Както виждаш, все още не съм започнал.

Само глупак би отрекъл очевидното.

Да речем, че видях надежда поне за един от нас.

Повярвай ми, предстоят много неочаквани изненади преди всичко да свърши.