{katherine & daniel}

- Дийн? Какво правиш в Ню Йорк? Да не би да ме следиш?

- Може би един ден и аз ще съм една от тях. След като се наживея, разбира се.

Ще се погрижа това да не се случва скоро.

- Захващаш се със сложна задача. Не са малко хората, които с радост биха ме пратили в ада.

Но пък едва ли има толкова желаещи, които искат да те опазят.Затова нямам проблем.

Глупак такъв,защо се забави толкова дълго?Кажи ми къде се намира или се кълна,че ще изтръгна сърцето ти и ще го дам за закуска на хрътките на Ада.

Как така ми казваш,че си изгубил дирите й?Ще се давиш в кръвта си,негоднико!

Е,явно днес не ни излезе късметът,затова предлагам да отседнем в някой хотел за през нощта.

- Тук вече си прав.

- Сега разбирам защо имаш проблеми с доверието.

- А имаш ли представа къде се намираме и дали изобщо има хотели наоколо?

Мисля,че на една миля от тук има хотел.Това е най-близката дестинация.

Е,ето ни тук.Не е зле..

Гладна ли си?Мога да отида до някоя машина или..някъде,откъдето да ти взема нещо?

- Всъщност съм гладна, но не от храна имам нужда.

- Ще ида сама да си намеря нещо за хапване.

***


- Ето ме!

Разбира се,върши твоите..неща.

Забави се.

- Храната ми се съпротивляваше.

- Сега имам нужда от душ.

Да ти помогна?

- Ще те повикам ако ми потрябва помощ.

***


- Би ли ми подал кърпа?

Не изгарям от желание,но заповядай.

- Сам предложи помощта си.

- Е, какъв е плана?

Глупаво от моя страна.

Нека проверя нещо.

Планът е да намерим това копеле и да го накараме да иска да се върне в корема на майка си.

- За сина ти ли говорим или "другаря" ти?

Надявам се синът ми да е на безопасно място..

Готова ли си за сритване на задници?

- Разбира се, че съм.

- Стига да сме наясно чий задник ще го отнесе.

Ще разбереш, когато настъпи време.

Сега си почини,ако искаш.Утре ще потеглим рано.

- Е, добре тогава. Ти нямаш ли нужда от почивка?

На земята ли ще ме оставиш да спя?

- Ако се държиш прилично може и да ти направя малко място на леглото.

Нетипично за мен,но пък мога да опитам.

- Хайде спящи красавецо, не трябва ли да тръгваме вече?

Още пет минути?

Колко е часът?

- Вече е осем часа. Сигурен ли си, че искаш да останеш още пет минути?