“I’m nothing.. Not happy.. Not sad.. I feel absolutely nothing./Алек и Ребека./

Аз съм търпелив човек, Ребека. Мислех, че си го разбрала досега.

Повярвай ми, ще разбереш, когато се откажа да се боря за теб, малката.

"Каквото посееш, това ще пожънеш." Предполагам, че всичко се повтаря, но този път ролите ни са разменени.

Но вече ти обещах, че няма да ходя никъде, Ребека. Знаеш колко упорит мога да бъда, когато искам нещо. А единствения начин да ме накараш да се откажа от теб е да ме убиеш.

Мога да продължа да опитвам вечно. Но какъв ще бъде смисълът щом исках да прекарам вечността си заедно с теб?

Освен оптимист, съвсем скоро ще бъда и баща на твоето дете, малката.

Наистина ли мислиш, че се шегувам? Къде мислиш бях предишния път, когато изчезнах? Търсех вещица, която да ни помогне да създадем истинско семейство, Ребека. Всъщност, това трябваше да бъде подарък за сватбата ни, но... нещата се развиха по-бързо от очакваното.

Млъкни и просто слушай!

Разбира се, че можеш да го задържиш, малката. То ще промени света.

Ума ли си изгуби?

Не! Ребека! Добре, печелиш. Ще ти кажа как да ме убиеш, дори ще ти позволя да го направиш. Но в замяна искам да се закълнеш, че това дете ще бъде родено!

Първо се закълни, Ребека.

Сигурно съм полудял, но ти вярвам.

Ела с мен. Ще се нуждаем от няколко допълнителни "аксесоара", които пазя скрити у дома и църква.