Melpomene.

by **Melpomene.** Съб Окт 27, 2012 7:49 pm

This is my story. This is my life.

Едно име . Един живот. Именно ! Едно едничко име би могло да символизира толкова болка и радост, колкото не бихте могли да си представите. Името е просто понятие. Нищо и никакво наименование на всички тези мистични и човешки същества, които имат свой собствен живот. Нашата госпожица рядко споделя името си, но чуе ли го. В нея настъпва такава еуфория от емоции и чувства. Такава наслада, сякаш чува любимата си песен ! Разбира се, това не е толкова от самолюбие, отколкото от топло чувство за миналото. Мелпомена Ферел. Име значещо толкова много !

Възрастта.. Просто времева линия в пространството. Безсмислено и ненужно, неспособно да обясни всичко за даден човек. Кой би предположил в крайна сметка, че това привидно крехко създание е изживяло цели четиридесет години от живота си !? И какво от това ? Нима тази цифра би могла да промени отношението ви към нея ? Нее, това са пълни глупости. Просто цифри, който с времето губят стойността и значението си.

В този свят потеклото е всичко. Разделението в расите е толкова напреднало и абсурдно. Значещо толкова много за всички.. Сила, умелост, бързина. Всеки се опитва да докаже нещо, но какво се случва ако си втълпиш, че си Демон ? А ако това се окаже вярно ?

"Огънят е моята сила ! Моята душа, сърце. Не бих си представила живота без нежната му топлина, без натрапчивото му ухание. Не бих могла да бъда себе си ако не беше мой ! Ако не можех да го контролирам. Какъв щеше да бъде светът тогава ? Обикновен !? Тогава какво щях да означавам ? - Нищо. Едно нищо и никакво обикновено същество. И тогава просто щях да затворя очи и да полетя към дълбините на тъмнината. "

Познавате ли Мел ? Е, добре тогава. Нека ви разясня какъв човек е всъщност.. Наблюдавайте я докато общува. Толкова невинна и същевременно дръпната към непознатите. Непременно бихте забелязали смиреният й поглед и прекрасните румени бузи, сякаш се срамува от вас. Всъщност наистина е така. Можете да се уверите сами ! Тя е най - срамежливото същество, което познавате. Невинна , крехка, добродушна. Бих могла да се закълна, че малкото й туптящо сърчице се свива от болка при гледката на някой немощен човек. Човек, който няма нищо, а тя отлично знае какво означава да нямаш нищичко. Като всяка недорасла тийнейджърка тя също има своите недостатъци. Ах, малката Ферел. Понякога до болка егоист ! Самовлюбена и твърде дръзка. Сякаш целият свят би могъл да бъде в краката й стига да пожелае. Твърде яростна, твърде необуздана. Но нима бихте се усъмнили в един истински представител на Греховете ?

Ах, красота. Погледнеш ли я ще ти се прииска да е твоя, или поне ще породи някаква завист в съзнанието ти. Ще виждаш лицето й и ще знаеш, че това е нещо перфектно. Но тази красота не винаги й носи добро.. Нека.. Нека ви я опиша. Не съм сигурна дали ще се справя, но аз лично успях да й завидя..
Лицето й сякаш изваяно от най - безпогрешният скулптор. Бледо, неотразимо красиво. Бузите й неуморно зачервени от проклетото неудобство, което изпитва при всяка нейна крачка. Устните й пълни, сексапилни и неустоимо примамливи за другия пол. А същевременно изглежда толкова наивна и невинна с този омаен поглед изпълнен с детска радост. И онова малко пламъче на дявол. Тъмните й очи искрят точно по този начин когато си науми нещо. Погледне ли така никой не би могъл да изкопчи нетрадиционната идея от гениалният й мозък... Косите й дълги, с цвят на шоколад. Копринено меки и уханни . Идеално подчертаващи дребното й, но фино тяло.

"Родена съм в огън, позволявайки на всеки един пламък да обгърне кожата ми. Или поне така говорят всички. Аз лично не вярвам в тези глупости, но знам едно. Аз съм специална !"

Госпожица Ферел бе малко момиченце когато загуби майка си, а малко след това и скъпоценният си баща. Всичко, което знае за себе си и за родителите си се гради на малки спомени.

"Луната огря лицето ми. Помня, че я наблюдавах по онова време. Просто стоях измежду всички онези огромни скали наблюдавайки я. Беше красива, по - ясна от когато и да било. Усмихвах се. Това спокойствие ми доставяше удоволствие, а огънят минаваше през тялото ми. Усещах го, не се страхувах. Беше вълшебно.. Задълбочавах се в бурните вълни, които неспособни да спрат се биеха в скалите опитвайки се да потушат стихията ми. Може би затова не чух нищо. Или просто не исках. Не помня какво ме накара да стана и да се затичам към малката къщурка. Помня само, че бях бясна. Усещах загубата на любимото създание, можех да вкуся от агонията му. Писъкът сам се отскубна от устните ми. Без колебание, без уплаха. Просто сигнал за помощ, предупреждение за случилото се.. И тогава го видях. Ужасът се изписа и на лицето ми. Всякакво спокойствие се бе изпарило. Баща ми умираше. Или по - скоро вече беше мъртъв. Тялото му лежеше изнемощяло на пода, бледо и безжизнено. Не бих успяла да затрия този момент от съзнанието си. Мисля , че ще ме преследва цял живот.. "

Интересно как хората се пречупват от стари спомени .. Интересно и как Мелпомена не успя да се пречупи от нито един. Дори първата любов й бе непонятна. Сякаш не страдаше , а по - скоро изпитваше някаква мълчалива агония, без чувство за малоценност. Просто сила и .. отрицание.

"Стояхме един срещу друг. Думите бяха излишни. Сякаш можеше да си кажем всичко без думи. Отчаянието изписано на лицето му ми говореше много. Взирах се в безстрастните му очи и .. Просто стоях, не исках да говоря, не исках да слушам, а отлично знаех какво следваше... Изненадах се когато се приведе и нежно допря меките си устни до моите, но в тази целувка имаше напрежение, сякаш искаше да ми каже "Сбогом." чрез нея. Беше невъзможно или по - скоро приятно недостижимо.
- Не знам как да започна, Мел. - простена отчаяно. А аз.. Аз просто се взирах в него без да имам някаква способност или едва доловима сила да проговоря. Можех да затворя кръга само с една дума. Можех да му спестя всичко, но не исках. Някъде в себе си се надявах, че той все пак ще се откаже.
- Нека се разделим. - измърморих накрая. Неизбежно и бурно сълзите закапаха по бузите ми , а тялото ми. То с последните си сили се извъртя напълно механично.
Ля ля ля ля. Мелодията се заби в главата ми. Не чувах думите му. Не ми и трябваше. Никога не бях обичала тоя човек. Не биваше да ми пука за него повече отколкото за пощальона. И тогава осъзнах, че всичко е било лъжа. Всяка моя мисъл, всяко мое движение. Аз просто отричах..."

И сега. Проклетата теория за живота на Ферел след раздялата не бе кой знае колко несправедлива. Тя бе успяла да живее без него. Просто.. Просто не искаше да си спомня. Бе натиснала бутона "Delete" на всички спомени и бе продължила напред. А животът. Той свършва рано или късно.

" Цялото ми съществуване се градеше на мисълта за отмъщение. Копнеех да убивам както никога досега, макар й това да следваше едва ли не в същността ми. Осъзнавах в какво се превръщам и защо го правя. Толкова години след убийството на родителите ми аз търся отмъщение! Налудничаво. И факт !
И когато успях. Когато убих онова проклето същество.. Чувството не се изпари. Аз все още живеех за страданието на хората. Доставяше ми някакво меланхолично удоволствие. И чак когато загазих. Чак тогава разбрах в какво по - точно съм се забъркала. "

Мръсни тайни: Мис Мелпомена.. Тя има една единствена тайна противоречаща на цялото й съществуване. Именно ! ~~Убийство !~~ Убийства !
Убива от отмъщение, за да се освободи от миналото си.

Допълнително :

- Има татуировка на лявата ръка олицетворяваща две безкрайности.
- Понякога се завръща към вредният й навик - цигарите.
- Обича животни, но рядко се радва на малките деца.

by **Katherine Pierce** Съб Окт 27, 2012 7:50 pm

Barbara Palvin е запазена . Смени лик аи си одобрена Smile

by **Melpomene.** Съб Окт 27, 2012 7:52 pm

Ъм не става ли да сме двойнички с това момиче или нещо такова о.о хд

by **Katherine Pierce** Съб Окт 27, 2012 7:54 pm

Ами не знам , още не се ерегистрирала , само сме запазили лика . Ак оискаш като се регне се разберете , но засега ако може избери друг . А и не е много желателно ликовете да се дублират.

by **Melpomene.** Съб Окт 27, 2012 7:55 pm

Добре.. Ще използвам Astrid Frisbey .. Извинявам се за спама и за огромното си нахалство ! хд

by **Katherine Pierce** Съб Окт 27, 2012 7:57 pm

Няма нищо , но забелязах още дно нещо . Не може да си от смъртните грехове и да си само на 40 . Промени малко историята .

by **Melpomene.** Съб Окт 27, 2012 8:06 pm

Ам на мен идеята ми беше, че в последствие съм станала смъртен грях .. Малко трябваше да вляза във филма.. Просто в един друг форум нямаха нищо против и.. реших, че и тук няма да има проблем ..

by **Damon Salvatore** Съб Окт 27, 2012 8:11 pm

Реално погледнато, няма как в последствие да си станала смъртен грях.
Те са стари колкото света и именно от там им идват имената.
Извинявай, но ще те помоля да го редактираш. Smile

by **Melpomene.** Съб Окт 27, 2012 8:29 pm

Технически, реално погледнато няма как да са стари колкото света, защото в самото създаване на Земята е нямало човешки живот или какъвто и да е друг.. Така че, съвсем не са толкова стари.. И реално погледнато всяко същество има своят край. Ами ако някой от греховете умре о.о .. Какво ще правим тогава ;хх :Д Честито ! Ще има нов грях, който да го замести..

И така спирам да се правя на философ .. И ви заявявам, че ще си променя расата на.. На демон. Защо !? Ами мързелив човек съм си .. И така ще трябва да променям по - малко неща хд

by **Rebekah Mikaelson** Съб Окт 27, 2012 8:50 pm

Уведоми ни,когато си готова с поправката.

by **Melpomene.** Съб Окт 27, 2012 9:09 pm

Готова съм Smile

by **Katherine Pierce** Съб Окт 27, 2012 9:22 pm

Одобрена си Smile

by Sponsored content

Melpomene.

Melpomene.

Re: Melpomene.

Re: Melpomene.

Re: Melpomene.

Re: Melpomene.

Re: Melpomene.

Re: Melpomene.

Re: Melpomene.

Re: Melpomene.

Re: Melpomene.

Re: Melpomene.

Re: Melpomene.

Re: Melpomene.