Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

The last battle

Go down

The last battle

Писане by Афродита on Чет Сеп 12, 2013 11:09 am

Това е нещо което почнах да пиша през лятото.. Досега съм написала 5 глави.. Но ще има още ^^
Пролог:
~ Ретроспекция ~

- Майк, няма да позволя да те изгонят от тук! – обикаляше около него Джули.
- Това не е нещо което можеш да спреш! Знаеш правилата и той ще ме изгони защото не изпълних заповедите му! – Майкъл обикаляше в кръг пред величествените Кристални порти които отделяха Рая от Земята.
- Ами ако се скриеш някъде! – продължаваше да упорства Джули.
- Къде Джулс? Къде? – обърна се рязко към нея. – Знаеш че той има хора навсякъде.
~ Край на ретроспекцията~


Този спомен не напускаше съзнанието на Джули… Никога не го напускаше…. Стоеше там беше стотици хиляди години и я измъчваше.. Да тя от толкова време се скиташе сама по този свят който вече не й се струваше толкова голям… Вече й се струваше много малък и препълнен с хора и животни…
Днес тя отново ходеше по брега на любимия си плаж, който отново беше препълнен с туристи въпреки ранния час… Слънцето още не беше изгряло а плажа беше оживен и приличаше на сборище на животни отколкото на спокойно и тихо място… Но Джули не обръщаше никакво внимание на заобикалящите я туристи… Тя беше погълната в стоите мисли и вървеше по мокрия пясък докато вълните се разбиваха във краката й покривайки ги с ледена вода.
А в другия край на света в най-мрачните и дълбоки дебри на Амазонската джунгла… Там където човешкия крак не беше стъпвал се намираше Майкъл… Той за разлика от Джули не беше буден а спеше в пухеното си легло а до него имаше момиче с дълга руса коса… Това за него беше поредната нощ прекарана в пиене… От както го бяха прокудели той само това правеше… Пиеше и се забавляваше с евтини момичета… А когато беше трезвен той стоеше скрит…

1 Глава
Жаркото слънце печеше и сгорещяваше цимента по улиците на малкото градче Мелбърн, хората стояха по плажовете под големите чадъри, пиейки различни ледени студени коктейли украсени, с декоративни чадърчета. От време на време ставаха и се потапяха в приятно топлата и освещава, океанска морска шир. Плискайки или просто за да по плуват.
Да денят беше горещ и прекрасен, но не всички се забавляваха на плажа… Майкъл беше единствения който стоеше затворен в апартамента си с чаша бърбън в ръка, слушайки някакви новини по огромния си плазмен телевизор, който висеше закачен на една от черните стени..
Апартамента му беше просторен и мрачен… Тежките балдахинови завеси бяха дръпнати, спирайки достъпа на каквато й да е слънчева светлина до стаите… Вътре беше прохладно и мрачно. Стените бяха черни и покрити с различни картини, подът беше мраморен и гол... Жилището му не беше кой знае колко обзаведено, поради единствена причина, че на него не му се занимаваше с това.
Майкъл се излежаваше на кожения си диван отпивайки от чашата в ръката си. Днес той беше облечен с светло сини дънки протрити но коленете и скъсани по краищата, носеше черна риза разкопчана както винаги… А под тънкия черен плат се виждаше идеално оформеното му тяло.. Няколко реда с плочки и силни гърди..Мускулести ръце и прекрасен бронзов тен… Пясъчно русата му коса беше разрошена правейки го още по не устоим, а тези сини ангелски очи можеха да завъртят главата на всяко момиче…
Той тъкмо мислеше да изгася телевизора когато следната новина, прикова съзнанието му:
- Дами и господа, намираме се на плаж „Angel from Heaven” , който да поясня за тези които не са чували за него е най известния и красив плаж в Малибу. Някои от
туристите тук казват че това е земния рай… - говореше някаква репортерка, посочвайки покрития със златен пясък плаж, кристално чистата морска вода и невероятната гледка..
Той се загледа във картината на плоския екран, мислейки си, че това място сигурно е портал към неговия свят.. Към света от който беше прокуден преди стотици хиляди години… Първата мисъл която връхлетя съзнанието му беше „Трябва да отида на този плаж”… Той веднага стана от дивана, зарязвайки полу-празната чаша на масичката, а той самия се насочи към тайната стая в апартамента си… Там където държеше най-ценното си притежание.. Неговия меч… След което разпери, масивните си криле и отлетя към плаж “Angel from Heaven” в Малибу.
Да плажа наистина приличаше на частица от Рая паднала на Земята, и точно по тази причина Джули беше избрала това място за неин дом. В момента тя стоеше на ръба на огромната скала, гледайки към плажа, наслаждавайки се на невероятната гледка. Тъмнокоскката извърна погледа си към водата и видя как група малки деца си играят, това я накара да се усмихне още повече.. Тя много се радваше когато видеше как децата се забавляват и се смеят.
Докато ги гледаше, как се забавляват и плуват в водата и се прииска и тя да по плува. Джулс стана бавно от ръба и махна дрехите си оставайки само по небесно синия си бански. Върза косата си на конска опашка и скочи от висока скала във водата… Щом изплува на повърхността, тя се засмя.. Звучен и прекрасен като мед смях се разнесе из плажа, а ангелското момиче заплува към хоризонта.. Щом мина хоризонта спря да плува и се огледа.. След като се увери, че е напълно сама и няма кой да я види тя разпери своите криле и се издигна над водата..
Крилете й, също като тези на Майъл бяха огромни и красиви.. Но нейните не бяха изцяло черни, по нейните криле все още се намираха и перлено бели пера.. Докато тя размахваше криете си за да се задържи над водната повърхност, от тялото й се стичаха малки капки пода, който осветявани от слънцето приличаха повече на малки блещукащи камъчета..
Докато Джули се наслаждаваше на прекрасната гледка, Майкъл летеше право към малкия й земен рай… Без да знае, че ще я срещне там..
2 Глава
Той летеше над мрачните дъждовни облаци, които се сливаха напълно с тъмните му и мрачни криле които, размахваше ритмично и енергично… Докато летеше в главата му се въртяха безброй мисли и чувства….
ГТМ /Гледна точка на Майкъл/
Отново изпитвах, вятъра който минаваше през цялото ми тяло… Отново летях свободни из небесната шир… Това не ми се беше случвало от…. Хммм…. Може би, вече няколко века… Мразях да стоя прикован на земята и да се налага да вървя по нея… Но не трябваше да привличам внимание към себе си…
НГТ /Неутрална гледна точка/
Това бяха малка част от мислите на падналия ангел… Той си мислеше, че отива към поредния паж с красива гледка, но грешеше… Защото не знаеше както или по точно кого ще срещне на плажа…
След още няколко часа летене, той най-после стигна до така желаната от него дестинация… А именно плаж „Angel from Heaven”.. Докато все още беше високо в небето той огледа плажа… Плажа беше средно голям,покрит с златист пясък който блестеше на слънчевата светлина и създаваше илюзията че земята е покрита с фин прах злато… Водата беше кристално чиста и бистра.. Слънчевите лъчи се отразяваха в нея и я караха са блести… По брега имаше много хора… някои лежаха на пясъка, други плуваха в водата или събираха мидички и рапанчета…
Майкъл извърна погледа си към една огромна скала, която се намираше точно до плажа.. Тя беше висока 20 метра най-малко… Беше покрита с зелена растителност, а тук там се виждаха и по някое друго цветенце, което до украсяваше този райски пейзаж.. Погледа му се плъзна към върха и там видя малката полянка… Тя беше покрита с трева и имаше една красиво и голямо дърво… Ангелът знаеше че от тази скала се виждаше всички и затова кацна именно на нея… Седна на ръба и се загледа в прекрасната гледна, която предизвикваше различни чувства в него…
Без да подозира, че нейния стар приятел и познат е дошъл на плажа й…. И, че стои на скалата й Джули стоеше под един чадър, в един от много бройните заведения на плажа и пиеше ледено студен коктейл, докато вървеше малкото декоративно чадърче между пръстите си… След като изпи коктейла си, си поръча още един… Това щеше да е… Хммм… Може би третия…
Тя погледна към яркото слънце и се усмихна лъчезарно… Много обичаше да стои под, някой чадър и да гледа към небето… Тъкмо мислеше, дали да не по плува отново, когато някой я удари леко по задника и я изкара от транса й. Тя се обърна светкавично и погледна към тъмнокосото момче, което стоеше пред нея и се хилеше като идиот..
- Ей, скъпа искаш ли да по плуваме заедно! – каза и плъзна ръката си по талията й.
- С теб ли! НЕ! – почти извика Джули и махна ръката му. – Махни се, преди да си пострадал.
- Ахахаха! – засмя се нагло момчето. – Все едно ти можеш да ме нараниш.
- Да аз! – нервите на Джули не издържаха и тя изви ръката му и я стисна силно. – Махай се или, ще ходиш с гипсирана ръка.
Без, да казва каквото и да е момчето си тръгна държейки ръката си. Джули си седна на мястото и отпи от сервираното й питие, пренебрегвайки учудените и нахални погледи на другите в бара… След като изпи питието си на екс стана и плати… Излезе от бара и тръгна по плажната ивица с черни джапанки в ръка, движейки се под яркото слънце усещайки как вълните се разбиват в краката й.
3 глава
Нощта се спускаше бавно над “Angel from Heaven” , закривайки прекрасните и златисти слънчеви лъчи, заменяйки ги с сребърните лъчи на Луната, която стоеше гордо над водната шир, обсипвайки я сияние и разкош… Голяма част от хората вече си бяха тръгнали, но все още се намираха такива които се къпеха в прохладните води на океана..
Баровете по плажа бяха препълнени с оскъдно облечени младежи, повече от които бяха добре под пийнали още преди да стъпят в затъмнените и задимени заведения, от които се чуваха различни стилове музика.. За повечето хора това беше една идеална и прекрасна вечер…. Но не и за двамата паднали ангели, които още не знаеха че, се намират на един и също плаж…
Джули стоеше на един шезлонг, с кристална чаша в ръка, пълна догоре с безцветна спиртна напитка.. На единия ръб на чашата имаше закачено резенче, ярко оранжев портокал, а една малко декоративно чадърче покрито с разноцветни, цветенца красеше чашата допълнително.. Днес тя беше облечена в къса и прилепнала червена рокля, която очертаваше тялото й. Косата й беше изправена и се спускаше до кръста й, носеше лек опушен грим… Днес беше решила да изглежда секси и да се забавлява…
Тя отпи от питието си, разклащайки леко чашата, гледайки към луната и звездите… Въпреки, че няколко дузина младежи я бяха поканели на по питие или танц, тя продължаваше да се чувства самотна и единствена на този свят… Това чувство я преследваше откакто я бяха изгонели…
Напълно погълната в собствените си мисли, тя стана от шезлонга и се запъти към бар „Malibu” за да вземе, още едно питие… Щом стигна пред бара се огледа наоколо… Гледката беше почти една и съща като в всеки бар – пияни момичета и момчета танцуващи в ритъма на силната музика… Тя поклати глава и влезе в заведението, насочвайки се директно към бара…. Седна на един от високите столове, до един мистериозен и мускулест красавец… Обърна се към бармана с думите:
- Още едно питие моля, и този път да е с повече лед!
- Разбира се,, госпожице. – отвърна момчето и се зае с питието й.
Докато чакаше питието си, Джули се обърна към мистериозния красавец, които в момента беше с гръб към нея, и за това тя не можа да види изражението му, което в момента беше шокирано и учудено…. Облеченият в черна риза, полу разкопчана риза и тъмни дънки беше Майкъл… И той, беше излязъл да се позабавлява тази вечер и да „разузнае” терена… Беше прекарал нощта в този бар пиейки и говорейки с различни хора… Но щом чу гласът на Джули просто замръзна… Не можеше да повярва, че отново чува този прекрасен и меден глас… Който за последно беше чул няколко минути преди да ги прокудят от Рая….
ГТМ
„Ами ако това не е тя…. Ако то е просто едно обикновено момиче чийто глас е същия като нейния… Или ако това е само илюзия създадена от моето подсъзнание… За да ме убеди, че не съм единствения на този свят… Какво да направя..”
НГТ
Разкъсан на малки парченца от мислите и надеждите си, ангелът се обърна към Джули и я погледна с мрачните си и почти безчувствени очи… Почти, защото в тях все още се виждаше този ярък пламък на надеждата… Очите на двамата ангели, се срещнаха и светът около тях сякаш замръзна, а времето спря…. Те не спираха да се гледат чудейки се дали другия е реален или просто плод на въображението им…
- Майкъл това ти ли си? – проговори първа Джули, премигвайки невярващо.
- Само, ако и ти си реална скъпа. - след като, беше чул отново гласът този път как произнася името му, ангелът се беше уверил, че това е неговата приятелка и позната от преди много време.
- Повече, от реална съм. – засмя се момичето и го прегърна силно.. – От кога не съм те виждала…
- Хайде да се разходим малката. – вдигна я Майкъл и двамата излязоха от бара..
4 Глава
Двамата ангели вървяха, по плажната ивица един до друг.. Който и да ги погледнеше оставаше с впечатлението че те са стари приятели което си беше самата истина…. Никой от тях не знаеше какво ка да каже на другия.. От къде да започне или какво да направи… Те просто вървяха мълчаливо по плажната ивица, поглеждайки от време на време един към друг.. Но тишината за тях не беше неловка или тягостна.. Напротив беше приятна.. Все едно отново бяха в Рая и стояха тихо гледайки изгрева на новия ден

~Ретроспекция~
Часът беше 5:55 сутринта и оставаха още няколко минути докато новия ден започнеше с поредния спиращ дъха изгрев.. Повечето ангели се бяха събрали пред „Величествените порти”… Същите порти които отделяха Рая от Земята.. Крилатите момичета и момчета стояха мълчаливо облегнати на някое дърво или седнали на земята и чакаха да видях изгрева.. Това за тях беше нещо като ритуал.. Зареждаше ги с много позитивни емоции и много усмивки за през деня.. Когато стана точно 6:00 небето което беше приело светло син цвят, бавно се изпълни с огнени пламъци… Слънцето се показваше бавно на хоризонта и очертаваше небето с алени, оранжеви и жълти ивици и искри..
Младите ангели стояха и гледаха излъчващото се шоу.. Малко зад всичко и всички стоеше едно самотно момиче.. Имаше дълга красива тъмно коса и кестеняви очи… Тя стоеше само и гледаше съм изгрева, беше потънала в мислите си и не обръща внимание на никой или нищо…. Да това беше това беше Джули… А Майкъл… Майкъл стоеше на ръба на една скала, разперил величествените си криле, което изглеждаха златисти на фона на изгрева.. Мечът му преметнат през гърба му блестеше и отразяваше светлината в острието си.. Той приличаше на същински войн…. Той беше един достоен и храбър войн..
Слънцето се изкачи величествено на небето, и то стана по ярко от преди…. Ангелите бавно станаха и се огледаха…. Кимнаха един на друг и се разотиваха, всеки по задачите си.. Не искаха да губят ценно време.. Само по изгрев слънце те се събираха да си почитан.. По залез не идваха, защото според тях залязващото слънце ще им донесе само нещастие и тъга.. Мислеха, че то не е толкова красиво като изгрева… Само Джули и Майкъл идваха за да гледат залеза.. Но и те си тръгваха след него.. Само Майкъл понякога оставаше да гледа как звездите се нареждаха една по една на небето..
Джули стана бавно от мястото си и оправи роклята си, увери се че камите са си на мястото им и разпери белите си криле.. Отлетя и изчезна в небесата.. Имаше много задачи за вършене и малко време.. И тъмнокосия красавец последва примера й..
~Край на ретроспекцията~
- Е какво те води към плажа ми? – това бяха първите думи които беше промълвила тихо Джули.
- Ами, дочух за него по телевизията и реших да дойда и да го видя. – отговори ангела..Но преди да продължи обмисли внимателно следващите си думи.. – Нямах представа, че и ти ще си тук.. Мислех, че вече си си отишла от този свят!
- Не! Не съм! Скитам се по този свят и търся място където да се остана края! А този плаж е идеален.. – погледна към събеседника си.. Една самотна сълза се отрони от окото й и се спусна бавно по лицето й, падайки в водата.. – А ти къде се затри?
- И аз като теб скитам.. – въздъхна красавеца.. Повдигна ръката си и докосна нежно с палец мократа буза.. – Не мисля, че нашия край ще дойде скоро!
- Докато и да дойде моя край искам да остана тук! Ще го дочакам тук! – гледаше го решително момичето. – Мой гроб ще стане този плажа.. Ще намеря покой тук!
- Недей да мислиш за това сега малката! – засмя се леко Майк и я разроши на шега. – Има много време докато това се случи.. Сега да се наслаждаваме на това спокойствие.. Имам много да ти разказвам..
Джули кимна и двамата ангели продължиха да вървят по плажната ивица, говорейки си.. Смееха се от сърце и разказваха за преживяванията си…. Докато говореха, времето летеше и те дори не усетиха кога отново е станало сутрин.. Бяха стигнали до единия край на плажа и вече вървяха по пътя назад… Небето беше светло но звездите и луната още си личаха.. Докато вярваха по плажа, стъпвайки по мокрия пясък, усещайки как студена вода се разбива в стъпалата им, новия ден започна с изгрева.. С този така прекрасен изгрев.. Двамата спряха и се обърнаха към водата, гледайки как небето менеше цвета си от син, през оранжев, червеникав и накрая отново син..
5 Глава
~Началото и края на Джули!~
23 Ноември! Една студена и мрачна вечер през което се случиха много неща.. Някои за добро, други за лошо.. Едно от тези неща беше раждането на малкото тъмното момиченце.. Нека да почна от самото начало…. По рано същата нощ, една жена с дъга руса коса и студени ледени очи лежеше на леглото и дишаше тежко… А пред нея стоеше една акушерка..
- Още веднъж госпожо! Напънете още веднъж! – повтаряше акушерката, докато жената напъваше. Накрая след няколко мъчителни минути из стаята се разнесе детски плач.. Акушерката пое новороденото бебе и го пови в белите пелени. Отиде до жената, докато люлееше детето. – Имате прекрасна дъщеря госпожо! Как ще я кръстите?
- Джули! – каза тихо, жената и пое новороденото си дете на ръце.. Отви лицето му и го погледна, гледайки шоколадовите очи на малкото невинно същество.. Това я накара да се усмихне сърдечно.. – Ще се казва Джули! Ще я кръстя на баба й! И тя имаше шоколадови очи..
Годините, се нижеха бързо а малката Джули растеше и изпълваше старото и мрачно имение с щастие и радост.. Майката на детето вече не беше постоянно намръщена и недоволна, беше усмихната и прекарваше всеки свободен миг с дъщеря си.. Разхождаше я из градините, играеше с нея в дървената беседка.. Дори й взе малко кученце за петия й рожден ден… С всяка изминала година детето ставаше все по красиво и любопитно… Разпитваше майка си за всичко и всички… И един ден е стигна до въпроса къде и кой е бащата на детето.. Преди да отговори майка й се замисли, вероятно обмисляше думите си.. Щом заговори гласът й бе изпълнен с мъка:
- Баща ти загина по време на една война! Но ти много приличаш на него.. Взела си неговите очи и коса.. – това бяха единствените думи на майка й..
След това, Джули реши да не пита повече! Не искаше да ядосва майка си и затова просто кимна и продължи да си играе с кученцето си. Разбира се малкото момиче, беше наследило и много други неща от баща си.. Характер, различни предпочитания към музика и дрехи, към животни и хора.. Някои неща които щяха да се проявят по късно в живота на момичето..
Когато Джули навърши 16 години тя пожела майка й да я научи на езда… Това малко учуди жената, но все пак тя изпълни желанието на дъщеря си… Взе й един млад и силен черен кон с прекрасна грива.. За има и няма няколко месеца момичето се научи да язди… Следващото нещо, което момичето беше наследило от баща си беше предпочитанието към оръжие.. Госпожа Дафни искаше да научи дъщеря и да стреля с пистолет, но момичето отказваше.. Предпочиташе да използва ками за да се защитава… Госпожата сподели с нея, че и по това прилича много на баща си.. Щом чу това тъмнокоската се зарадва…
След още няколко години Джули става пълнолетна и напусна родния си град, за да обиколи света.. Сбогуването с майка й беше болезнено и тя много тъгува.. Но взе с себе си подаръка от майка й за спомен.. Една сребърна кама, а на острието й беше гравирано „Джули”.. Момичето го носеше навсякъде с себе си.. Тя обиколи Бостън, Лондон, Рим и много други големи градове…. Последния град който тя посети и в който тя остана завинаги беше Лондон…
Лондон: 05 Май!
Пети Май! Деня в който Джулс пристигна в Лондон.. Времето беше топло и слънчево. Имаше лек ветрец, който развяваше косите на момичето и откриваше красивото й лице и нежните й очи.. Младото момиче стоеше в една карета и гледаше през прозореца.. Разглеждаше сградите и парковете… Чудеше коя забележителност да поети първо.. Каретата спря пред един висок и луксозен хотел. Вратата се отвори и едно младо момче подаде ръката си и помогна на Джули да слезе от каретата и взе куфарите й… Момичето влезе и се насочи към рецепцията..
- Добър ден искам да наема стая за една седмица!
- Да, разбира се госпожице. Сега ли ще платите или в края на престоя си? – попита човекът на рецепцията, докато й подаваше ключа.
- Сега! – Джули, пое ключа и плати за стаята си. – Приятен ден.
- И на вас, госпожице.
Джули се качи в стаята си, изчака пиколото да донесе багажа й, и след това седна на леглото и започна да разопакова.. Постави книгата, парфюма и огледалото на едното нощно шкафче а четката си за коса и камата на другото.. Разтвори празния гардероб и сложи там дрехите си.. Имаше големи планове за града.. Искаше да остане тук, да живее и да отглежда семейството си.. Щеше да вземе майка си при себе си.. Но това беше в далечното бъдеше, за сега тя просто щеше да разгледа града и забележителностите му. ДА посети известните ресторанти, да опита от хубавото вино.. Да посети някоя пиеса или театър.. Да се забавлява и да се радва на свободата си..
Вечерта Джули, влезе в банята и си взе една вана с много соли. След това накъдри косата си, облече си черната рокля с дантели, обу си токчетата. Седна пред огледалото и се зае с грима си.. Покри лицето си с тънък слой пудра, сложи си молив около очите.. Покри устните си с плътен слой червено червило.. Сложи си от парфюма и стана. Завъртя се бавно пред огледалото и се огледа.. Само камата липсваше.. Взе чантичката си и я сложи вътре. Излезе от стаята и заключи.. Остави ключа на рецепцията и излезе да се разходи пеша до ресторанта в който щеше да вечеря..
Вечерта беше тиха и приятна, луната грееше над улиците на Лондон, по които се виждаха много по малко хора.. Повечето вече се бяха прибрали по къщите си, почиваха си или вечеряха.. Само туристите се разхождаха из слабо осветените улички на града бързайки или да видят някаква забележителност или да се приберат към хотела си..
Тъмнокоската мина покрай Биг Бен, спря се за малко и вдигна поглед към величествената и висока сграда.. Загледа се в изящните и дълги стрелки, които се местеха. Гледката й хареса много, остана още няколко минути загледана в часовника за да може да го запечата в съзнанието си.. След това продължи към ресторанта си, който беше през няколко пресечки.. Докато пресичаше една от уличките забеляза нещо странно – Улицата не беше осветена.. Липсваше каквато и да е била светлина ако не се броеше лунната която беше прекалено слаба и всичко се виждаше като сенки – размазано и тъмно..
Джули забърза крачката си, искаше по бързо да се махне от това мрачно и привидно пусто място.. Докато вървеше усети как някой я сграбчи за ръката и я дръпна рязко назад.. Момичето залитна но все пак успя да се задържи на крака, когато се обърна видя как един висок и мускулест мъж насочил пистолет към нея..
- Бижутата малката!
Джулс изобщо не го беше очаквала и все още беше в шок и не знаеше какво да прави.. Подаде му чантичката си, но в секундата в който той я взе съзнанието й се избистри и извади камата си, опита се да го намушка в рамото.. Замахна с рамата тя се заби надълбоко в човешката плът а кръвта почна да шорти силно.. Тя използва момента да взема чантичката си и да се измъкне.. Обърна се и се затича по уличката..
Но тогава се чу изстрел, само един единствен изстрел и един куршум.. Куршум който улучи момиче в гърба и тя се строполи на земята в безсъзнание.. Кръвта й изтичаше и бавно тя напускаше този свят.. В мига в който душата й се отдели от тялото й, тя се излетя от Земята, отправяйки се към Рая. Там пред „Величествените порти” под голямото дърво лежеше едно момиче облечено в дълга бяла рокля а до нея на земята имаше две сребърни ками които блестяха.. А на гърба си имаше две величествени и перлено бели криле.. Меки и пухкави..
Това момиче, беше Джули.. Тя отвори бавно очи и се огледа, щом съзря портите нещо в нея й подсказваше че трябва да мине през тях и да влезе в това мистериозно място.. Стана бавно от земята и понечи да тръгне когато, забеляза блестящите остриета до себе си, наведе се и ги взе.. Стина ги и така влезе през вече отворилите си порти.. Щом престъпи през тях тя остави всичката тъга, страх и самота след себе си.. В сърцето си запази само любовта.. Любовта която щеше да я води напред.. Портите след нея се затвори, а гледката пред нея беше повече от божествена – величествен кристален замък обграден от златистите лъчи на слънцето, огромни зелени поляни покрити с най различни растения в всички цветове на дъгата, малко кристално чисто езеро в което човек можеше да види отражението си.. Малки прелетни птички които пееха нежни песни и омайваха хората.. Докато вървеше към замъка около нея се разнесе шепот наподобяваш на песента на птичките „Добре дошла в Рая, Джули. Новата повелителка на камите”.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
[center]
avatar
Афродита
Богиня.
Богиня.

Posts : 27
Пари : 18371
Reputation : 0
Join date : 11.09.2013
Location : In your dreams

http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите