Morrigan & Loki

-Локи! Стари... хм предполагам, че приятел не е точната дума в случая... На какво дължа честта?

- Реших да си припомня славното ни минало. Ти как си, скара приятелко?

-Пенсионирана... Както предполагам се забелязал. Човек..., така де бог трябва да знае кога да спре.


-Ами ти? Минаха толкова години, а още усещам мощта, която струи от теб.

- Да спра? Никога! Учудвам се, че си се отказала.


- Това е моята тайна. Никой не ме е пречупил. Силен съм, а ти? Вече не толкова.

-Силата си остава... Още мога да срина цяла армия с мигване на окото.


-Просто вече се уморих да воювам. Стара съм за тези неща.

- Нима си станала скучна като хората?


- Всички сте толкова слаби. Разочароваш ме!

-Не всички сме движени от жаждата за отмъщение приятелю...


-А и не всичко е толкова скучно... Имам си любовница, която да ми разнообразява старините. Препоръчвам ти и ти да си намериш. Действа много добре на нервите.

- Отмъщение? Не! Просто винаги съм смятал, че хората са глупави същества.


- Любовница? Не знаех за тези свои наклонности. Може да ми препоръчаш някоя.

-Какво да ти кажа... една жена винаги знае най-добре как да се погрижи за друга... Впрочем, това не означава, че и мъжете не стават за нищо. Просто са по... тромави.


-Колкото до препоръчването... Много зависи какви са ти вкусовете. Доста стари познати има в града. Древните Майкълсън, Хамелионите Флеминг... Дори и няколко наши колеги - Мора е в града.

- Значи не си попадала на правилните мъже.


- Те са скучни. Предпочитам нещо далеч по-интересно. Нещо, което не познавам. Идеи?

-Не мисля, че мога да ти помогна. Гледам да страня от хората. Винаги искат нещо от мен... Глупаци! Дори ни биха могли да си позволят цената на моите услуги.


-Бих могла аз да опитам да те разнообразя, но двамата се познаваме прекалено добре и едва ли ще си покажем нещо, което вече не сме виждали.

- Наистина ли? На каква цена изпълняваш услуги, защото трябва да знам. Искам да те имам на собствена страна.


- Не съм си лягал с богини. Поне не помня през дългия си живот, а и ти си опасна жена.

-Нямаш представа колко точно опасна мога да бъда...

- Покажи ми тогава!

-Ммм не съм убедена, че го искаш наистина...

- Може би си права. Може би не е сега времето...

-Мъдро решение... Аз мога да бъда верен съюзник, но и страшен враг.

- Аз мога да ти бъда само съюзник, не и враг. Знаеш го.

-На съюзниците трябва да се има доверие... А ти още не си спечелил моето.

- Защо? Нима някога съм те разочаровал? Ти не си, не и с действията си.

-Познавам изменчивата ти природа Локи. Единственото същество, на което някога си бил верен е Сигин.

- Сигил? Нима? О, не ме разсмивай. Дори не я помня...

-Ето виждаш ли? А ако не беше тя нямаше да си жив... Не заслужаваш доверие Локи.

- Доверието ми го заслужават само съюзниците ми, а не същества водени от първични чувства!

-Дълбоко грешиш приятелю. Чувствата са по силна връзка от който и да е съюз. Аз бих направила ВСИЧКО, за любим човек, но не мога да кажа същото за съюзник.