Eric Nye Edevane.

by **Eric Nye Edevane.** Сря Авг 14, 2013 7:38 pm

FC: Ben Barnes|Име : Ариел [Лъв от Бога]//Ерик Нйе Едеване|21/?|Ангел

Ерик не беше от най-набожните хора, но напоследък нещо в него му шепнеше да се моли и щом се молеше молитвата беше една и съща.

"-.. И каквото и да става, вярвам, че Ти имаш план за мен и аз ще направя каквото да ми кажеш и ще вървя на където ме изпратиш.. "

Странно беше, но Ерик наистина вярваше в това което се молеше. Седмици наред молитвата му не се променяше, беше се превърнало в нещо като навик. Всяка вечер, преди да си легне младият мъж доближаваше длани, поглеждаше нагоре с очи пълни с вяра и надежда и устните му се движеха сякаш сами, сякаш устните му имаха собствена воля и знаеха какво точно искаха да бъде изречено, сякаш някой го напътстваше. И така да беше, Ерик не възразяваше, макар и да беше от онзи тип хора които мразеха да бъдат контролирани от други.. Защо не възразяваше? Защото макар и да се чувстваше все едно устните му се движеха сами, той намираше думите си за истина, сякаш мозакът му изключваше и душата му взмаше контрол над тялото му. И след всяка молитва Ерик се чувстваше променен, все по-спокоен и все по-щаслив, по-добър човек.

И все така.. докато една вечер докато младият мъж стоеше в хола си, пиеше бира и гледаше Кой иска да стане милионер, лампите започнаха да мигат, а телевизора сякаш полудя..превключваше канали и ту си усилваше звука, ту го намаляша. Ритници не помагаха. Високият младеж стоеше пред телевизора с ръка вплетена в дългата му, гарваново черна коса и се чудеше какво за Бога се случваше. Изведнж Ерик се почувства сякаш тъпънчетата ще му се пръснат, той се строполи на земята с ръце покриващи ушите му. Ако трябваше да го опише, той трудно щеше да намери думи, беше изключително полезнено. И сякаш след миг всичко спря, щом ярка светлина влезе в стаята и пое тялото си в горещата си прегръдка. Ерик се чувстваше в безобасност, макар, че преди малко бе подложен на ужасна болка.

-Да.
Беше последното което Ерик Нйе Едеване каза някога.

Ариел обходи мъжката , човешка фигура която съдържаше самият него. Беше странно, в началото се чувстваше като лъв в малка, мизерна кутия без дупки през които може да диша, но след минути се приспособи. Той сви дългите, слаби пръсти на тялото което до преди малко принадлежеше на момче на име Ерик. За миг се замисли дали пре правилно да вземе тялото и живота на млад мъж който имаше толкова много потенциал, но бързо се отърси от тази мисъл. Заповедите бяха заповеди, а и нямаше друг начин, ако ангел слезеше на земята с истинската си форма, то всички същества щяха да избухнат в пламъци.
Ангелът разпери крилете си, (които бяха невидими за всеки който не беше ангел), за да ги раздвижи, но те сабориха една кофа за боклук и високият мъж загуби равновесие.. Щеше да отнеме повече време от колкото си мислеше , за да свикне.

by Гост Сря Авг 14, 2013 7:41 pm

Одобрен си,добре дошъл!

Eric Nye Edevane.

Eric Nye Edevane.

Re: Eric Nye Edevane.