Quid Sum Miser Tunc Dicturus?

Ако може да ми смените името, тъй като Луцифер е демона на горделивостта
лик: Matt Bomer

Lucifer / около 25 годишен външно, живее от сътворението на света / Грях - Горделивост/ Владее Телекинеза и Пирокинеза

Днес Триш определено имаше късмет с клиентите. Обичаше да обслужва богаташи, а този със сигурност имаше вид на такъв. Жената нагласи платинено русата си коса и роклята, която едва стигаше до средата на бедрата й, и се качи в лъскавият мерцедес, сливащ се в нощта.
-Здравей, красавецо. - каза Триш с дрезгав глас и огледа шофьора. О, да, определено днес беше щастливият й ден. Мъжът имаше вид, сякаш току що е излязъл от ресторант, където е бил на частно парти. Сигурно костюмът му струваше повече от апартамента й, но му стоеше страхотно. Целият бе в черно, което подчертаваше стройното му и високо тяло.
Клиентът я погледна със светло сините си очи и й се усмихна накриво.
-Господи, наистина си красив... - не се сдържа и каза Триш, докато му се възхищаваше. Обаче не успя да пропусне промяната в погледа му, от топъл и мил, той стана ледено студен.
-Ако може да не Го споменаваш, докато си с мен, и ще получиш двойно повече. - жената не бе способна да не обещае, че ще си мълчи. Не заради парите, а заради начин, по който го каза. Сякаш изпитваше страшна болка, която се опитвше да сдържи в себе си.
-Нямаш проблем, сладурче, просто ме заведи, където искаш. Между другото...как ти е името?
Мъжът отново се посмихна, без да откъсва поглед от пътя.
-Наричай ме Луис.
Триш кимна и се облегна на седалката. "Сякаш й остават още поне десет години живот" помисли си шофьора и зави към апартамента си. Намръщи се при мисълта, че ще утре ще трябва да дава килина на химическо, след като тази нощ се напоеше с кръвта й.

Одобрен си, добре дошъл. Забавлявай се.