Barbara Lëon/Natasha Mihailovic

Barbara Lëon/Natasha Mihailovic | FC: Yvonne Strahovski | Age: 21 | Hunter

Наивна. Ето такава беше Наташа в миналото. Не слушаше разума си, следваше само и единствено сърцето си, което понякога я подвеждаше и я караше да изпитва болка, за която никога не бе мисляла, че може да чувства. И именно страданието я бе превърнало в това, което е сега. В една егоистична и безчувствена убийца, която не се предаваше пред нищо и не оставяше никой да я сломи - нито тялом, нито духом.

Преди около 17 години, Санкт Петербург;;
Вечерта беше топла, слънцето проникваше през светлите завеси на не особено голямата къща на семейство Михайлович. Наташа рисуваше поредната картинка върху масата в хола, хванала цветен молив в ръка. Бе единствено дете и това караше родителите й да й дават всичко, което поиска. Те съвсем скоро трябваше да се приберат, а тя ги очакваше с нетърпение, за да им покаже рисунката си - тя, майка й и баща й изрисувани върху белия хартиен лист. Твърде нескопосано за възрастта й, но въпреки това красиво и чувствено. Самата стая бе погълната от девствената тишина, чуваше се единствено драскането на зеления молив по листа. Но изведнъж всичко това се превърна в една коренно различна картинка. По входната врата някой блъскаше яростно с юмруци, мъчейки се да я разбие. Сърцето на малкото момиченце подскочи в гърдите й, засядайки в гърлото й. Тя захвърли настрани молива си и бързо побягна към гардероба в дъното на стаята. Скри се вътре, като надничаше през малката дупка на ключалката. Опитваше се да успокои желанието си да изпищи от ужас, а това сякаш я даваше. Секунда по-късно някакъв маскиран мъж нахлу в къщата, разбил вратата. Малката Наташа спря да диша за няколко секунди, а сините й ириси шареха хаотично из малкото помещение, в което се намираше. Сякаш бе в свой собствен затвор, от който нямаше измъкване. Късите й пръстчета се бяха свили в малки юмручета, издаващи паническия страх, който я бе превзел. Надничаше през ключалката, виждаше маскирания мъж как бясно разхвърля целия хол, крещейки като обезумял имената на родителите й. И сякаш на повикване, те се озоваха на прага. Маскираният ги издърпа бързо в къщата, блъскайки ги върху широкия диван, където Наташа бе стояла преди броени минути. Майка й, трепереща от страх, бе взела рисунката й в ръце, а сълзите й потекоха по лицето й. Баща й, стоящ до нея, гледаше безмълвно и виновно.
- Къде е кутията, Михайлович? - попита крещейки маскирания, насочвайки оръжие към него. Двамата мъже започнаха настървен спор, който продължи повече от час. След това всичко приключи. Чу се силният заглушителен изстрел, а след него още един. Родителите на малката Наташа лежаха мъртви на дивана, облени в кръв и напълно безжизнени. Тя проплака тихо и след като облеченият в черно мъж напусна къщата, момиченцето излезе от гардероба, ридаейки с цяло гърло над мъртвите тела на родителите си. Бе станала свидетелка на тяхното убийство, а психиката й бе напълно разтърсена.

Сега Наташа се бе превърнала в машина за убиване. Бе се заклела, че ще намери маскираният мъж и ще го накара да си плати с цената на живота си. През годините Михайлович се бе осъвършенствала във фалшифицирането от всякакъв вид, бе отличен боец, но сърцето й продължаваше да бъде обвито в мрак и тъмнина. Русокосото момиче се бе затворило в себе си, не допускаше никого до себе си и правеше всичко възможно да отблъсне всеки. Наташа излъчваше студенина и безгрижие, може би защото обичаше хазарта и именно от него бе станала толкова непредсказуема и неразгадаема. Рядко се усмихваше и не вярваше в любовта.