Careful, love. There's only one Alpha here. // Niklaus and Alek

Доста време мина, друже.

Те не са кученца, които да ме следват, Ник. А дори и да не го направят, знаят как да запазят живота си. Доколкото помня ти загуби брат си. Фин, ако паметта не ми изневерява?

По дяволите, Майкълсън. Как не го разбра вече? Не искам нищо от сестра ти. Искам нея.

Фин беше глупак. И умря като такъв. След всичко, което се опита да направи, смъртта му бе напълно заслужена. Но вече виждаш защо ги държах в ковчези, нали? Поне бяха живи. А въпреки всичко, никой не би разбрал желанието ми семейството ми да е заедно, по-добре от теб.


Стига, Флеминг. Омръзнаха ти жалките жени, които ти лазят в краката и реши да видиш как една древна се моли за внимание ли?

Твоята представа за цяло семейство е несъмнено най-изкривената в целия свят. Казваш, че го искаш, но въпреки това се радваш за смъртта на брат си. Ти не си с всичкия си.

За разлика от теб, аз имам сърце. Обичам Ребека и тя ще бъде моя. На място, където няма да я нараниш никога повече.

Как е Татя, друже? Не изглеждаше особено добре докато вадех камата от сърцето й.

Не се радвам за смъртта му. Просто си получи заслуженото, задето се изправи срещу семейството си.


И когато си играеше с нея ли изпитваше същата силна любов, друже?


Ти си бил? Как... как червей като теб е знаел, че е жива?!

Тогава имах по-важни приоритети от любовта.

Аз знам всичко, приятелю. Реших, че ще е забавно да ви видя очи в очи отново, след толкова много време.

Трябва да ти благодаря в такъв случай, нали?

По-скоро ми оставаш задължен.

Длъжник? На теб? Не мисля така.


За да видиш колко съм ти благодарен, че ми върна Татя, няма да спра Ребека да се вижда с теб. Но ако отново я нараниш, ще те разкъсам на парчета, друже. И не са празни заплахи, повярвай ми.

Като се замисля, Татя не изглеждаше толкова зле с камата.

Не си играй с мен, друже. Ребека вече е моя, без значение дали ти харесва или не. Оставаш си мой длъжник, а сърцето на любимата ти продължава да бие.

Заплашваш ли ме?


Обичам сестра си, Флеминг. Бих убил за нея. С радост бих го направил. Но знам, че смъртта ти ще я нарани. Но ако само припариш до Татя, ще те накарам да проклинаш онзи, който те е превърнал в хамелеон, докато откъсвам парче по парче регенериращите ти се крайници.

Заплашвам ли те?

Едва ли. Би разбрал ако го правех.

Тонът ти не ми харесва, приятелю.

Нямам причина да наранявам прекрасно създание като нея. Но бих останал крайно недоволен ако се опиташ отново да я убиеш с камата, особено сега, когато ще стане моя съпруга. Опс, май е пропуснала да те запознае с последните факти.

Кажи ми, че се шегуваш. Не мога да повярвам, че е толкова глупава.

Може би за нея това е спасение.

Знаеш какво имам в предвид... от побърканото й семейство.

Побърканото й семейство беше до нея, когато разби сърцето й. И това побъркано семейство я държеше жива, когато те нямаше.

Жива с кама в сърцето, забита от собствения й брат?

И бих го направил отново, за да я предпазя от влечуги като теб.

Къде замина добрия тон, приятелю?

Опитваше се да ми покажеш, че сгреших като махнах камата от сърцето на Татя? Е, лесно бих поправил тази грешка.

О, стига, друже, нима можем да заблудим някой с тази постановка? Ти ме мразиш, аз те ненавиждам. Добрият тон е излишен.


Отново ме заплашваш. Не реагирам добре на заплахи, друже.

Дяволски си прав, Майкълсън. Мразя те от дъното на душата си и никой не може да промени този факт. Най-вече ти.

Както казах, а не обичам да се повтарям - би разбрал ако те заплашвам. А точно в този момент само ти изяснявам нещата, такива, каквито са.

Аз съживих Татя, аз мога да я убия отново.

И кое те кара да мислиш, че ще ти позволя да припариш до нея?

А кое те кара да мислиш, че имам нужда от разрешението ти?

Наивен хлапак.


Ако искаше да ме държиш с Татя, трябваше да помислиш преди да ми я върнеш. Сега си безсилен.

Надценяваш възможностите си, Майкълсън. Мисля, че глупакът в случая си ти.

Може би точно това е бил планът ми, знаеш ли...

Ти си този, който постоянно се надценява, друже. Мислиш се за всесилен. Стар си, но си оставаш хлапак.


Може би... може би не. Няма значение.

Хлапак или не, здравият ми разум е повече от твоя.

Мислиш, че съживих Татя, за да бъдете щастливи заедно? О, не ставай наивен приятелю, животът никога не е твърде милостив.