Gangbang;

21/ NA|демон|мисловна проекция| fc: Francisco Lachowski

''3-2-1 СКАЧАЙ'' Червеникавата коса на сестра му се развя във въздуха и за секунди и двамата летяха, като искински птици.Кристиан усети как краката му се заогъваха като желе, когато се потопиха във водата.Силата му не бе малка, никак даже.Бе висок мъж с добро телосложение.Мускулите му не бяха много, но на фона на всички други дечурлига на неговата възраст той беше най-добрият.И това което още по-малко се очакваше от него е да се може да се бие.Нека не го хвалим, но той се биеше отлично, стреляше с лък и беше най-бързият плувец.Което всичкото на отгоре се оказа една голяма ирония, сега това негово качество му бе повече от нужно.Беше неговото тайно оръжие, за да спаси живота си и този на Джейн.
Онези там вътре в горящата им къща бяха там, за да ги убият.И двамата не бяха глупави и го осъзнаваха напълно.И на тяхно място..и двамата бяха постъпили така.Ако и техният враг беше семейство чистокръвни магьосници и потомство и те биха отишли и изравнили къщата им със земята.Изплува бавно на повърхноста и се огледа - нямаше я.Виждаше смътно червената й коса да изчезва в дълбините на езерото.Изкрещя името й последни сили напрегна всичките си мускули се гмурна.Издърпа косата й, а след това, когато тялото й достигна неговото той я хвана за ръката.Какво се очакваше да направят, да се скрият или да посрещнат смъртта си подобаващо.''Бягай''Извика й той след секунди почивка.Задърпа я двамата изчезнаха в мъгливата октомврийска вечер.Само червеникавите пламъци придаваха цвят на тази сива и тъжна картина описваща живота им.
След години криене и инстинктите им за оцеляване бяха достигнали връхна точка.Веднъж се случи, така че един старец седят облегнат на една пейка хвана Кристиан и му каза, че прилича на един стар глупак на име Робърт, който рискувал живота си, за да получи съставките на едно заклинание от него.Крис и Джейн се сетиха, че говорят за баща им, който не веднъж им беше разказвал за това.Всеки друг глупак би сметнал старчето за луд, но не и те.Джейн го задърпа за ръката, която държеше откакто бяха излязли.
-Сигурен съм, че този ваш Робърт ние не го познаваме. - измърмори той и мментално се ометоха.

С времето, всички отрицателни качества на в тях растяха не само, защото имаха своя свори шанс като демони.Мъката, злопата, инстинкта им за отмъщение растеше,  макар вече да го бяха получили.Станаха равнодушни и безмилостни копелете, които не се спираха пред нищо.Макар, че и двамта криехе едни огромни сърца способни да обичат целият заобикалящ ги свят.