i will always love you [niklaus + tatia];

Ник!


Къде беше? Липсваше ми.

Ню Орлиънс?! Наистина? Кога си бил там?

Нали си спомняш седмицата, когато те оставих сама? Тогава бях там. За съжаление съвсем не за хубави неща, но мисля, че е безопасно да те взема с мен.

Мм звучи интересно. А и знаеш, че обичам опасностите.

Разбира се, мила моя, но ти добре знаеш, че не обичам да те поставям в опасност. Особено, когато са намесени вещици.

Вещици? Значи това там е тяхното свърталище.


И все пак мога да се грижа за себе си.

Ммм... отдавна не бях виждал тази Татя в действие. Интересно какво ли ще се случи ако някой ти посегне... преди аз да се добера до него, разбира се.


Не, скъпа, грешиш. Историята е твърде дълга и едва ли би било добре да те отегчавам с нея, но Ню Орлиънс не е свърталище на вещици. Просто там се подвизават няколко достатъчно глупави, за да решат да се изправят срещу мен.

Щом си мислят, че могат да ти направят нещо значи наистина са глупави.


И какво все пак имат против теб? Да не си овършал малкото им сплотено градче?

Тяхното градче? Виж, любима, има нещо, което вероятно не ти изясних...


Ню Орлиънс е мой. Аз го създадох. Един мой... стар познайник го управлява, но скоро и това ще се промени.

Твой? Колко много съм изпуснала.


Е, който и да е този твой стар познайник, явно си го изпуснал от контрол щом си му позволил да управлява твоя град.

Наречи го скука. Преди години бях отегчен. Създадох го от нищото. Но се наложи да го напусна, когато разбрах, че се е появила нова двойничка. Марсел, който по онова време бе жалко подобие на вампир, сега е решил, че може да превземе моя град, да управлява моите вампири, но греши. Ако не бях аз това жалко нищожество щеше да е отдавна мъртво.

Какво ти пречи да го убиеш? Трябва да знае къде му е мястото.

Проблемът с Марсел е, че аз го трансформирах. Винаги е бил като мой син. Взех го под крилото си, погрижих се да му покажа всичко, което трябва да знае, научих го как да оцелява. Когато стана наложително да дойда в Мистик Фолс, оставих Ню Орлиънс под негов надзор. А той реши, че може да заеме мястото ми. Наясно си каква е връзката между създател и вампир, нали? Не бих искал да му показвам, че мога да го унищожа преди да успее да мигне, но ако се наложи, ще го направя.

Били сте близки, но след като си заминал е решил да си присвои града без дори да ти каже. Това ми се струва като предателство, а и изглежда, че той не цени всичко, което си направил за него.

Марсел не е проблем. Ако не ми предаде града доброволно, ще го направи по старомодния начин - със сила. Но проклетите вещици в него могат да ми създадат проблеми.

Откога едни вещици са проблем? Магията им не може да се сравнява със старомодния начин на изкормване.


А и пропускаш факта, че си първородния хибрид. Мисля, че ги превъзхождаш достатъчно добре, за да не ги считаш за проблем.

Една вещица може би, дори две или три, но явно не разбираш, че срещу мен са се съюзили много повече. Никога не съм бил сред любимците им, а и заради Естер, аз също ги ненавиждам. Така че, не са така безобидни, колкото ти изглеждат.

Бях прикована в ковчег хиляда години, Ник, не можеш да ме съдиш, че изоставам с вещерската информация.


Но предполагам ще наваксам в Ню Орлиънс.

Представи си хиляди вещици като Естер, живи и мъртви. Горе-долу срещу нещо такова трябва да се изправя.

Всички тези приказки за вещиците взеха да ме отегчават. Да поговорим за нещо друго.


Например за годежа на сестра ти с Александър. Честно казано не мислех, че Ребека е от този тип момичета. Все пак сватбата е нещо доста... сериозно, а тя и сериозно някак не вървят в комплект.

Не ми напомняй за проклетият годеж. Заради него съм принуден да търпя Флеминг и егото му. Сякаш не мога да го разкъсам на парчета. Колкото до Ребека, изглежда не я познаваш толкова добре. От както извадих камата от сърцето й е решена да живее като човек. Доскоро бе готова дори да изпие лека. Смята, че ще успее да изкупи греховете си като заживее като човек.


Ребека си остава наивна. Глупостта й е пословична, а тя толкова убедено се придържа към нея, че заслужава адмирации. Да повтаря грешките си отново и отново, вярвайки, че Александър Флеминг може да се промени, защото е влюбен в нея. Заслепена е и отказва да види, че той е й разбие сърцето. Рано или късно. А когато това стане, ще я затворя отново в ковчег... заедно с възлюбения й.

Ребека? Човек? Трябва да се шегуваш. Наистина ли е толкова глупава да се откаже от всички привилегии, с които разполага?


Но колко я помня тя си е доста емоционална личност и това някак влияе зле на преценката й. Надявам се този Флеминг да успее да налее капчица мозък в главицата й.


О това би било толкова прекрасен край и за двама им. Но може би трябва да я оставиш да се опари, за да разбере кое е било правилното решение.

Ребека отново ме предава. Знае колко мразя Флеминг и все пак тича при него всеки път, когато й подсвирне. Ще си плати рано или късно. Първо ще се опари от него, след това и от мен.

Знаейки какво е твоето опарване бих и препоръчала да внимава.

Знаеш ли кое е най-лошото? Проклетият Алек е този, който те е събудил. И си позволи да ме заплашва. А аз не мога да направя нищо по въпроса, защото сестра ми иска да се жени за него.

Какво... той...


Аз говорих с него и той постоянно ми намекваше разни неща за това, че знае кой го е направил, но..


Разбира се. "Великият" Флеминг. Как може да съм толкова глупава.