Henry and Alek.

-Истина ли е това или виждам Александър Флеминг?!

-Но защо?Няма логика да ти завижда..едва ли е за жени,доколкото знам си има съпруга..

Може би завижда за свободата, която винаги съм имал. Ако помня добре, само аз се противопоставях на нашия старец.

-Може би е така.Имаш ли новини от него?

Все още не. Но казах на Алекс да ми съобщи веднага, щом научи нещо.

-Изчезна сякаш в дън земя,странно,не мислиш ли?

Странно или не, ще го пратя да гние в Ада, където му е мястото.

-Защо си толкова гневен на дъртака?И без това нищо не е направил за нас.

Ребека е била бременна, докато бях крал на Англия.

Родила е без да ми каже, а татко е разбрал.

Имал съм син, за който дори не съм предполагал.

И татко го е убил, само защото Ребека не е имала благородническа кръв.

-Какво?!Ребека е била..моля?!

-Отивам да го намеря!Още веднага!Ще го убия!

-Съжалявам,братле.Много съжалявам.

По дяволите, братле. Върни се тук!

Алекс каза, че ще се обади щом научи нещо. Имай й поне малко доверие, моля те.

-Вярвам на нея,но не вярвам на него.

-Ребека?Тя как е?

Знам, но не бива да го подценяваш. Все пак той е по-стар от нас и може би ще успее да ни раздели завинаги. Сещаш се и сам на къде бия, нали?

Не знам, но и не искам да я виждам.

-Само да посмее да докосне някой от нас ще го пратя в Ада!

-Разбирам,братле.Нормално,но все пак..на нея й е било още по-тежко.Знаеш какви бяха времената тогава.

Той вече си има купен билет за там, братле.

Не смей да я защитаваш, Хенри. Не и ти.

Всичко щеше да е различно ако ми беше казала. Щях да защитя и нея и сина си.

-Не я защитавам,Алек,казвам,че единственият,който трябва да бъде наказан е..дори вече не мога да го нарека баща.

Той спря да бъде мой баща още преди векове, когато всички знаехме, че е жив.

Но все пак боли. А Ребека скри от мен, което я прави не по-малко виновна.

-Не е постъпила правилно,но и ти недей да я наказваш толкова строго.Доколкото разбрах от..Алекс..тя все още те обича.

Може би това ще ми помогне да й върна предателството.

Не знам как да й вярвам отново, Хенри.

Но пък бих се радвал да ви видя заедно, теб и Алекс.

-Алекс..какво да ти кажа братле.Единствена е.

-А аз бих се радвал да те видя щастлив,а ако това е с Ребека би било идеално.Знаеш,още от твоето царуване се разбирам с нея.

-Понякога трябва да простиш,братле,в името на "и заживели щастливо до края на дните си".

-Но разбирам,твърде е рано.Раната ти все още е прясна.

Разбираш се с нея, значи, а?

Това са глупости. Рано или късно всичко свършва. А и не вярвам в подобни неща, братле.

И точно заради раната, ще я накарам да си плати.

-Непреклонен,както винаги!

-Ти си знаеш,братле.Но все пак..не бъди краен.

Греша ли или се пресмиваш на мен?

Аз? Краен? Никога!

-Лееееко те поднасям.Нищо работа.

-Бих казал..повече от краен на моменти.

Поне с теб мога да се шегувам на воля, без да очаквам юмрук в лицето.

Добре де.. обещавам да си помисля. Но го правя заради Алекс, защото знам колко ще ми бъде ядосана ако прекаля.

-Е,ако толкова държиш на юмрук..и това може да се уреди.

-Алекс..да,определено ще иска да ти откъсне главата.