Grainne O `Neil

-Грей, миличка отвори вратата вместо мен. - чу се глас от кухнята.
- Добре мамо! - подвикна детето, докато отваряше входната врата. Там стояха трима полицаи със сериозни физиономии.
-Здраве, хубавице! Как се казваш? - попита най-възрастния от тях.
- Мама ми каза да не разговарям с непознати. - отвърна притеснено детето.
- Правилно ти е казала. Тя вкъщи ли е?
-Грейне, с кого говориш? - усмивката на жената замръзна щом вида униформените мъже на прага. - Случило ли се е нещо, господа?
Тримата мъже видимо се сконфузиха и се спогледаха един друг. Новината, която трябваше да съобщят, не бе приятна. Всъщност, за това семейство бе ужасна.
-Съпругът ви мадам...
- Не! - изпищя ужасено майката на Грейне.
- Много съжаляваме, станала е катастрофа и той е загинал на място.
- Не, не НЕ! Господи, не! - пиеше жената избухнала в сълзи и гушнала невръстната си дъщеричка.
- Мамо, какво е "загинал"? Мамо, защо плачеш?


Грейне гледаше майка си и не можеше да повярва. За първи път от смъртта на баща и , жената се смееше и изглеждаше щастлива. Щастлива и лудо влюбена в този отвратителен мазен тип, който гледаше към Грей, все едно е някакъв сладкиш с дебела шоколадова глазура.
- Ще изляза за малко милички, трябва да ида до магазина. - изгука сладко майка и, целувайки пастрока по голото теме. - Грижете се един за друг докато ме няма.
Щом вратата се затръшна всички кошмари на Грей придобиха телесна обвивка. Гладния поглед на отвратителния чичко се плъзна от неоформените гърди, към кръста и обратно.
- Ела тук малката - прошепна с дрезгав похотлив глас, говедото. - Ела да си поиграем.
Момиченцето изпадна в паника и се затича към стаята си. Ако успееше да стигне достатъчно бързо, и да се заключи, щеше да се спаси. А после щеше да каже всичко на майка си и двете заедно да изгонят това чудовище от дома си. Само че не стана така. Не можа да стигне на време до стаята, не можа да се измъкне от лапите на педофила... А майка и... Тя дори я наби, задето клеветяла добрия чичко.


Ледената земя под тялото и изсмукваше и последната капка животворна топлина. Грейне имаше чувството, че се е превърнала в ледена висулка. Всяка премръзнала част от тялото и я болеше зверски. Нямаше къде да се скрие от хапещите пориви на зимния вятър, нито при кого да потърси утеха. Но вече нямаше връщане назад. По-добре да умре тук на улицата премръзнала и сама, от колкото да търпи системните побои и изнасилвания от пастрока си. Тя се сви и потръпна, но не от студа, а от спомена за хищните му прости плъзнали навсякъде по тялото и. Не, обеща си тя, никога повече нямаше да изживее този кошмар. Никога повече нямаше да позволи, някой да я докосва по този начин.



Грейне слезе от автобуса и пое дълбоко дъх. Въздухът тук бе чист и свеж, нищо общо с Ню Йоркския смог. През последните години се бе прехранвала с просия, джебчийство и дребни кражби. Най-сетне бе успяла да събере достатъчно пари, за да започне нов живот далеч от онзи ужасен град, далеч от спомените, които всяка нощ я навестяваха в съня и. Беше успяла да си наеме малка таванска стаичка, където да отседне. Не беше много, но беше повече, от колкото бе свикнала. Поне имаше покрив над главата си и вода за къпане. Освен това благодарение на комплекта фалшиви документи, които бе успяла да си осигури, вече официално бе на 21 и съумя да си намери работа в местното хранително заведение. Най-сетне щеше да започне на чисто.