The baddest b***h of all

Hi,Gorgeous!

Име:Вероника Келър
Години;23/500
Раса:вампир
Дарба:Причинява болка с поглед;мозъчен контрол над всяко същество
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Нахално гледаше в очите му и следеше всяка едно негова реакция.Беше и изключително интересно как щеше да завърши всичко това.През сините му очи премина блясък,който подсказа на тъмноокото момиче,че се очертаваше една наистина интересна и забавна за нея вечер.Думите му обаче никак не и се понравиха.Не обичаше някой да и заповядва и най-малко този някой да бъде хлапе,което се мислеше за ненадминат ловец.За всичките тези години беше срещала всичко,Грей нямаше как да я впечатли с нищо!Беше повдигнала вежда и го гледаше с насмешка.Как въобще си беше помислил да изпозлва думата „веднага“?Вероника никога не би използвала тази дума особено,когато ставаше дума за нея!Тръгна напред към сепарето,като все пак си имаше едно на ум.Това нямаше да остане просто така!Никой не и заповядваше!На нея!Седна на най-крайното сепаре и след минута синеокото хлапе се появи с бутилка уиски и две стъклени чаши.Сложи ги на масата и се обърна към вампирката,като попита за името и.Той наистина ли смяташе,че брюнетката щеше да му каже истинското си име.Въпреки,че беше сладък,когато си мислеше,че можеше да и направи нещо.
-Мериан!Името ми е Мериан!-каза сериозно,като вътрешно си се заливаше от смях.Да,в повечето случай беше отвратително гадна и надменна,както и сега но този път имаше защо.Като познаваше родът му,лъжата беше най-добрата и приятелка в този случай.Погледът и се спусна по лицето му,като изучаваше гримасите му.И тогава от устата на Грей започнаха да се сипят купища въпроси.Но последният я накара да се засмее гръмко от цялото си сърце.Малкото и тяло започна да се тресе от неудържимият смях,в който беше изпаднала.Знаеше си,че такъв въпрос щеше да последва някога,просто очакваше момента.
-Колкото и да ми се искаше аз да го убия не го направих!Не забеляза ли,че сега разбрах!Когато видях медальонът му на теб реших това,а то взе че се оказа самата истина.Жалко беше доста добър в това,което правеше.Е,няколко пъти беше пропуснал!-усмихна се подло.Ето,че отговори и на още един негов въпрос.Смелостта на това момче я изненадваше наистина много.Ако беше тя на негово място краката и щяха да търеперят.Първо,че до него стоеше една наистина красива жена и другото,че същата тази жена беше вампир,който можеше да го убие за по-малко и от секунда.И тогава се сети и за начина,по който и беше казал да седне точно тук.Привидно в нея се надигна гняв,който сякаш трябваше да излезе!Хубавото беше,че между двете сепарета се спускаха две завеси,които скриваха всичко,което се случваше и точно подари тази причина Вероника можеше да направи това,което искаше!Изчезна от полизрението му и се озова точно зад него,като дъхът и галеше вратът му,а зъбите и бяха оголени и почти се забиваха във вратът на младият Грей.Той от своя страна можеше да чуе лекото ръмжене,което се извисяваше от гърлото и.Келър буквално можеше да му откъсне в главата от тази позиция.
-Явно Джеймс не те е обучил така,както трябва!Предполагам знаеш,че от тук мога да направя само едно нещо и то да бъде това,че главата ти след секунда може да се намира на другия край на клуба.Внимавай с отношението хлапе.Казах ти го още от самото начало!Няма да излезе нищо хубаво заради държанието ти и то най-вече спрямо мен!Не знам колко вампира си убил,но с мен ще ти бъде по-трудно,а и така,като гледам искаш да научиш повече за баща си,а ако случайно решиш да направиш нещо глупаво няма да успееш,тъй като ще бъдеш заровен на мясти,където никой,никога няма да разбере!-след секунда отново се беше върнала на мястото си пред него,като му се усмихваше ангелски и го гледаше право в очите по същият начин.

How fast must we run before we can just take off in flight? How far must we run before they do not recognize us? So let's take this from the start, you'll be me and I'll be you And let's try not to complain about your smoking And my distant heart And all you said in your quietest voice Was "I needed you as much as they do"