I'm the bad guy!

Име:Винсън Флеминг
Години 24/NA
Раса:Хамелеон
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Годината бе една от най-запомнящите се за един от първородните хамелеони. След толкова векове на омраза и инат, Винсънт най-накрая бе осъзнал, че трябва да прости на брат си. Бе дошъл тук, за да го намери и да се опита да загърбят миналото. Имаше сведения, че той е в този град, но нямаше късмета да го срещне. След целия пропилян ден, прекаран в разпитване и търсене, той просто се примири, че бе попаднал на грешна следа.
Мракът бе обвил всичко в своята черна обвивка, а нашият герой тъкмо отваряше вратата на местния бар, където щеше да забрави за разочарованието си заедно с бутилка уиски. Щом прекрачи прага и намери място в заведението, веднага осъзна, че няколко погледа бяха приковани в него. Сякаш му дишаха във врата, а той искаше да изкрещи, за да спрат да го зяпат като скъп експонат в известен музей. Щом поръча питието си, той отпи солидна глътка, а после остави обратно стъклената чаша на плота, а показалецът му очертваше кръглата й форма по краищата. Погледът му бе някъде отнесен, личеше си, че той се намираше някъде другаде, далеч от тук. Замисли се и реши, че ще е най-добре ако прекара нощта сам в малката къща, където бе отседнал, като въздейства на собствениците да го приютят. Разбира се, той не бе никак послушен и след по-малко от две минути телата на младата двойка се намираха пресушени и захвърлени на средата на големия хол.
От гърдите на по-малкия Флеминг се отдели тежка, шумна въздишка и той се изправи на крака. Взе бутилката уиски, която бе поръчал и с горда походка излезе от бара. Бързо стигна до къщата, но щом влезе той осъзна, че не бе сам. Нещо беше различно. Ухаеше на скъп, женски парфюм, а ароматът идваше от голямата спалня на втория етаж. Винс кръстоса вежди и недоволно тръгна по стълбите. Бе оставил стъклената бутилка с алкохол на малката масичка в средата на салона и вече отваряше вратата. Бе спокоен и дори отегчен, за момент си бе помислил, че ще намери съпругата си в стаята и се бе зарадвал, но желанията му се разминаваха доста с реалността.
- Не очаквах да те видя тук, красавице.
Рече той, усмихвайки се лукаво, а пръстите му захванаха единия ръкав на коженото му яке и го смъкнаха надолу. Захвърли го върху леглото и се приближи към жената, навлизайки в най-тъмната част от стаята. Лампата бе загасена, а от прозореца се промъкваха последните лъчи на слънцето. Пристъпваше бавно и равномерно, а когато най-накрая я достигна, сложи ръце на раменете й, а после ги спусна надолу, сваляйки презрамките на роклята й. Устните му се докоснаха до нежната й шия, а след това Винсънт захапа съвсем леко копринената й кожа.
- Толкова отчаяна ли си, за да ме излъжеш, че Алекс е тук, само за да ме видиш?
Отдръпна се рязко той, крещейки й в лицето. Ръката му бе захванала шията й, а тялото й бе прилепено до стената.Тъмните очи на хамелеона излъчваха ярост и гняв, бе ядосан, че всичко се е оказало лъжа. След толкова много години най-накрая бе решил да се помири с брат си, а тя го беше излъгала. Очите му се присвиха, гледайки с омраза, а той усещаше учестеното сърцебиене на тъмнокосата древна. Сърцето й блъскаше в гърдите й, а тя го гледаше в очите и все още не бе отговорила нищо на вампира. Ерик изръмжа веднъж и затегна по-силно хватката си, чувстваше, че всеки момент може да скърши врата й като крехка клонка на дръвче. Но интересното бе, че тя не се съпротивляваше. Поне още не.