Stephanie Miller.

by **Stephanie Miller** Чет Май 02, 2013 8:32 pm

*Barbara Palvin (момичето не е влизало от месец, ако може да я ползвам?)*

Стефани Милър || 23/ NA || Смъртен грях- похотливост || Дарби: силов щит; ако иска, когато докосне някой, може да го накара да изпита сексуално желание към нея; използва дарбата на противника срещу него

Животът преди...

И само за ваша информация аз не съм родена като смъртен грях! Просто някои са способни да сключват сделки с дявола!
Усещате ли колко заядлива може да бъде Стефани? Но тя може да бъде и също толкова мила, стига човекът да й е достатъчно близък. Нека започнем с историята й преди да се случи всичко това.
Да бъдеш популярен. Как се случва това? Тя определено е можела да каже, въпреки, че не е получавала чантата "Прада", в която е влюбена само след премигване. Това определено я прави по-различна от другите момичета. Ако иска да си купи нещо, тя продава своите неща и само така може само да си позволи лукс. Господ не е дал нещо на някой, но го компенсира с друго. Може и да не е била богата, но за сметка на това е неземно красива и умна. Това, което всички знаят за нея е, че манипулира хората, но е толкова добра, че едва ли би забелязал. В един момент тя е най-добрата ти приятелка, на която може да кажеш всичко, а в следващият убива социалния ти живот. Защо го прави? Защото може. Това е Стефани Милър. Знаеш, искаш, трябва да я мразиш. Но само погледни лицето й... тя е неустоима.
Тя е като всяко друго момиче. Тя копнее за обич, любов, някой, който да се грижи за нея, но в деня, в който баща й напуска майка й, тя спира да вярва в любовта, макар и да е била малка. Тя е малко сложна, но ако й се докажеш, че си струваш, ще те посрещне с отворени обятия.

Как всичко се промени...
Дневникът на Стеф,
стр 3; час 00.23

Реших, че щом аз съм различна, животът ми е различен, трябва да започна да си водя дневник, който също ще бъде различен. Като за начало дневникът ми ще се казва Лиз. Реших да започна от 3-та страница, понеже възнамерявам да стана писател. Иии общо взето отново започвам с моите откачени истории.
Лиз, утре ще ходя в провинцията да видя баба, понеже е много болна. Може би само тук мога да се разкрия колко зле се чувствам за това. Всички ще ме помислят за слаба, а аз не съм. Понякога се чувствам като кралица в училище. Нали се сещаш. Отваряш вратата в училище и всички ти правят път. Ето че не са най-важни парите. Хората просто трябва да те уважават. От друга страна мама и татко ще са заедно поне за малко. Мисля, да си лягам, понеже утре трябва да ставам рано.

Оставих Лиз у нас и сега ето ме в колата на баща ми, без занимание. Гледах добре познатият път. Дори бих могла, да кажа, че го знам като дланта на ръката си. Макар и да бе тъмно и аз почти нищо да не виждах. Майка ми бе заспала, а на татко му личеше, че също му се спи.
Десет минути по-късно усетих как колата рязко се извърта. Погледнах към баща ми, който бе отпуснал глава надолу. Дори не можах да изпищя. Колата се преобърна. Беше ми трудно да изляза, понеже бях с колан. Едвам го махнах. Побутнах родителите си, но те не помръднаха. Реших, че няма смисъл да умираме всички. А може би те просто бяха в несвяст. Отворих вратата. Нямах затруднения с нея. Не беше като по филмите. Затичах се към полето, понеже виждах как във всеки момент колата ще експлодира. Тичах, докато краката ме държаха. След това просто се хвърлих на земята и чух как колата избухва. Започнах да плача. Какво щеше да стане сега с мен?
Отворих очи и вече не се намирах на онова поле. Мястото беше странно, плашещо. В Рая ли съм? В Ада ли съм? Пред мен се появи мъж. Не беше висон, но сякаш нещо ми пречеше да видя лицето му.
-Стефани Милър? -Вече се уплаших. Гласът му беше твърд и прозвуча много силно в ушите ми. Не съм сигурна, но мисля че преглътнах звучно. Сякаш беше сън, но знаех, че не е. Сърцето ми във всеки момент щеше да изскочи.
-Д-да. -Гласът ми първо леко потрепери, но след това се съвзех и се опитах и аз да отговоря толкова твърдо и грубо, колкото прозвуча името ми. Все още не виждах лицето му, но бях сигурна, че видях усмивка, плъзгаща се по лицето му. Успях да фокусирам, че лицето му е заострено. Дори започваше да ми прилича на Дракула.
-Имам предложение за теб. -Каза той. Стоеше на едно място като статуя, но аз нямах намерение, да показвам, че се страхувам.
-Кой си ти и къде съм, ако мога да попитам? -Опитах се, да го кажа с надменен тон.
-Имам предложение за теб! -Каза малко по-грубо той.
-Слушам... -Реших да не го вбесявам повече, въпреки, че продължих с надменния тон.
-За жалост родителите ти не са сред живите. Но ти... твоят дух и тялото ти бяха прекалено силни, за да умреш толкова бързо. Така че имаш избор. Може да те оставя да умреш или да станеш смъртен грях. -Замислих се над думите му. Цялото това нещо звучеше толкова налудничево, че за малко да му се изсмея в лицето. Но всичко това, бе толкова реално.
-Мисля, че ще ми допадне да бъда смъртен грях. -Лукава усмивка се появи на лицето ми. В този момент отворих очи и сякаш не бях старата Стефани.
Когато се изправих видях, че съм в непозната къща. В историята ми се бяха променили някои неща. Вече нямах родители, но имах пари. Не знам от къде. Жена на име Лиз се грижеше за мен, макар и тя да не живееше с мен. Не знам къде бе отишъл дневника ми. Разбрах, че има най-различни магически създания. И ето ме сега... тук. Започвам всичко отначало.