i'll maybe be a sinner;

by **wild.** Пет Апр 05, 2013 8:35 pm

FC; BARBARA PALVIN

Д о с и е :
Име: Шарлот Дейл a.k.a Wild *Уайлд*;
*Никой не знае истинското и' име. Хората знаят само прякора и'.*
Години: около 16-17 годишна, but.. who cares?;
Човек.
Работа: спасител на плажа, но често се чупи и кара сърф;
Статус: необвързана;
Допълнителна информация: Обича да заминава САМО с приятели на къмпинг или нещо друго из природата.

Година по-рано

Лекият бриз караше кожата и' да настръхне. Стоеше неподвижно, а очите и', все така безизразно, се бяха втренчили в морския бряг. Беше се свечерило и розовият, прекалено сладникав, цвят се канеше да изчезне подир вече залязлото слънце. Белите и' дробове се свиваха болезнено при всяка глътка въздух, примесена с тютюнев дим. Чуваха се ругатни, вероятно идващи от построеният близо до брега дом за сираци. Точно там бе израснала Лилит. Не познаваща родителите си, израснала в пропадналия дом. Толкова пъти бягаща от него и толкова пъти връщаща се. Бе пределно ясно.. нещо все я привличаше към него. Но какво? Никой не знае.
- Хей, ти! Специална покана ли чакаш?! Прибирай се веднага! - извика към момичето ''милата и загрижена'' госпожа Уилкс. Накратко.. просто Ани. Тя бе не много висока на ръст, с наднормено тегло, жена на около 50 години, но всички отлично знаят, че не е на по-малко от 60, с ясно изразени бръчки. О, не си мислете, че тя винаги е толкова ''мила''. Напротив, тя направо е ''прекрасна''. Според нея всички деца, за които се грижи за неблагодарни. Лилит очакваше Мис Уилкс скоро да забележи липсващия и' багаж и бе доволна, че ще и' вдигне кръвното. Бе доволна и от това, че най-накрая ще си тръгне.. завинаги. Този път нищо не бе толкова силно, за да я върне обратно в тази дупка. Госпожа ''Прекрасна'' се появи на вратата. Погледът и' пробуди силна болка у момичето, но в това нищо учудващо няма - Ани Уилкс aka Сатаната, истинското въплъщение на злото. След секунди се чу поредното и' мило слово:
- Неблагодарница! Хранех те, грижих се за теб, осигурявах ти покрив над главата! Върви по дяволите изчадие такова! Повече да не си се върнала!
Светлината в коридорчето угасна. Лилит бе доволна от това, че разяри отново истерясалото куку. За по - добре тя реши да тръгне веднага към града, защото дори не смееше да си помисля какво ще стане след като Мис Уилкс разбереше, че с тръгването на момичето, всичките и' пари са офейкали заедно с нея. Всички до този момент си мислят, че това е поредната банална и съвсем обикновена история, но не. Определено имаше още за разказване и то доста. Но не бе толкова просто. Има неща, които трябва да останат дълбоко заровени под пръстта и никога да не се узнаят, но за жалост сами се разкриваха, което си бе странно.
Топлина. Чувстваше как след броени минути сърцето и' щеше да експлодира като бомба със закъснител. Но като се замисляше, тя осъзнаваше, че почти всеки ден температурите в Джорджия бе такива. Само че сега и' липсваше вода. Затова климатът и' изглеждаше толкова гаден в момента. Трудно бе, със сак на гърба, на ходиш и да ходиш покрай магистралата. Често бихте видели как палецът и' бе вдигнат нагоре и тя вървейки чакаше някой да спре. Но парашутът и' все не се отваряше. От недостига на вода в организъма и', първоначално, когато момичето видя сграда в далечината си помисли, че е халюцинация, но не. Тя наистина бе стигнала до някаква сграда, която не изглеждаше съвсем приветлива. Вгледаше ли се по-напред в пътя се виждаха още сгради. Бе доволна, че най-накрая стигна до непознатия град, но все пак град! Беше различен.. Странно любопитство и лошо предчувствие се пробудиха заедно в нея. Бе заинтересована от това градче, усещаше напрежението и опасността в него и това и' харесваше. Добре дошла в Мистик Фолс малка госпожичке..

by **Rebekah Mikaelson** Пет Апр 05, 2013 8:43 pm

Одобрена си, добре дошла ! :3

i'll maybe be a sinner;

i'll maybe be a sinner;

Re: i'll maybe be a sinner;