Алекзандра Удинов

Алекзандра Удинов
FC:Amanda Seyfried/Вампир

-Здравей , пак съм аз.Твоята сянка.Сянка от миналото , сянка в настоящето , сянка под възклицателна в бъдещето.
-Какво искаш?- сънят добиваше злокобна насока , а аз бях задължена да водя поредната битка със себе си.
Всеки път, когато Тя се появяваше , беше тежко, немирно и неконтролируемо.Връщаше грозни спомени и грозеше най-интимните ми мисли.

***

Беше зима.Клоните на сухите дървета се стъргаха един в друг, сякаш имитираха гарвани.Вятърът брулеше изпостарелите мазилки на античните постройки.Онази къща на ъгъла, да , там живеех аз.Вече бях навършила 20 човешки години.Имах нормални взаимоотношения с родителите си.Почасово работеща майка, доходоносен , неразговорлив баща. Помня тази нощ , майка ми Елън , имаше този странен поглед , сякаш не ме разпознаваше.Баща ми трябваше да се върне скоро.Аз започнах да режа продуктите за салатата.Без да искам се порязах, тънка струйка кръв се стече по показалеца.В същичт момент на вратата се звънна.
-Аз ще отворя , мамо!
Изтичах до вратата и отворих.Беше баща ми и един мъж, доста по млад.Помислих си "Сигурно е нов стажант във фирмата" .
-Здравей, дъще.-смотолеви едвам , едвам баща ми , давайки ми една от неговите студени прегрътки.
...
-Би ли ми подала солта, дъще? - попита баща ми.
Подадох я, но по пътя ръката ми докосна неволно ръката на "стажанта".Изтръпнах.Беше студена.Погледнах го в очите, бяха зачервени, а чинията пред него-недокосната.
...
Когато вечерята свърши , започнах да раздигам масата .Намокрих лепенката на пръста ми по погрешка,затова я махнах.Раната все още бе отворена.С периферното си зрение видях как всички на масата ме гледаха. Извиних се и ги оставих да пият вечерното си уиски.Запътих се към стаята си,кочто бе на втория етаж.Усетих присъствие зад себе си.Беше чуждо и студено присъствие.Докато се обърна , "стажантът" вече бе впил зъби във врата ми. Първоначално болеше , но след това с изтръпването , всичко избледня и започна да губи очертания.Чувах членоразделни звуци, успях да различа гласа на баща ми:
-Какво ,за бога , правиш?Тя беше перфектното алиби?Сега трябва да я превърнем и да търсим нова " Дъщеря "!
...
Събудих се сама, в полуизпразнена къща.Имах мътни спомени от случилото се, главата ме раздираше от болка , а дори незнаех какво точно се бе случило.
-Здравей , аз съм твоята сянка.Ти ме роди.Новият ти глад,този неутолим глад е моята майка, а баща ми...Знам, че той вечно ще е там, защото гнева който се поражда в тебе, не ще умре...
-Какво?! О, господи, сигурно сънувам...
...
"04.02.2013
Здравей, мило дневниче.
Пак съм аз, вече минаха две години от случилото се.Сянката не се е появявала скоро.Мисля, че най-накрая съм способна да водя "нормален вампирски живот".Храня се нормално , срещнах нови познати от както се преместих в това малко градче.Въпреки,че мисълта за "родителите ми" все още дълбае дълбоко в мен, аз продължавам своч живот.
П.С. :Хей, да не забравим днес е моят 22-ри рожден ден."
...
Беше мъртъв...Шон бе мъртъв и незнаех какво се бе случило.Не успях да направя , дори и като прокълнат вампир... Това няма да остане така.

***
-Не помниш ли, ти сама ме покани.Колко си наивна, след смъртта на Шон не ме оставяш намира.
-Остави ме, и не споменавай неговото име, никога повече, той бе моята любов, а сега е мъртъв и не мога да направя нищо...
Затворих очи и прошепнах "Започвам отначало, нови хора, нов живот..."
----------------------
*Записки от дневника на Шон*

"14.06.2009

Здравей,дневниче.
Алекзандра... Отново останах в плен на очите й...Нейните бисерни зеленикаво-сини очи,способни да ме подчинят,пристрастят и контролират когато си поискат.Косата и пак лъхаше на свеж бриз и пролетни цветя и противоречеше на слънцето с златните си отблясъци.Лицето и отново нежно като коприна, пазещо онова мистериозно и никак невинно излъчване.Все повече се влюбва, в нея...
Ето я и снимката ,която тя си мисли , че нямам: