Горите на Франция, ХVIIIв.

First topic message reminder :

Една богиня е безсмъртна и неуязвима. Това е фундамента в живота на повечето божествени същества. Какво става обаче, когато изведнъж осъзнаеш, че в точно определен ден от годината си най-слаба? Какво става, когато цялата ти нерушима мощ се срине върху раменете ти с цялата си изполинска тежест? Мора бе в капан. Цялата гора, същата онази, която се бе превърнала в неин дом и нейно царство се обръщаше срещу нея. Цялото войнство на Клаус бе по-петите и, а единствения изход бе Джошуа. Той бе демон и неговите сили не се влияеха от смяната на сезоните. Освен това щеше да и помогне или поне така се надяваше. С демона бяха приятели, но нещо освен собствената му добра воля не можеше да го накара да направи каквото и да било. Малкото сили, които бяха останали на Мора, тя черпеше от тялото на Калина. Момичето вече бе пребледняло като труп и се спъваше в собствените си крака докато тичаше. Мора отчаяно се молеше на съдбата Джошуа да получи поне някой от отчаяните и сигнали и да пристигне на време. Силите прогресивно я напускаха и краката в крайна сметка окончателно я предадоха. Тя се струполи в изгнилите есенни листа под които напираше свежата пролетна трева. Това не бе нейното време. Сега тя бе напълно беззащитна. Група вампири се спуснаха към нея като прегладнели чакали на мърша.
- Джошуа! - бе последното, което можа да извика преди телата им да я покрият като могила. Значи това е усещането а собствената ти смърт.

Той се отпусна под целувките и докосванията й. Чувството досега бе непонятно за него. Обикновено досега да си е взел желаното удоволствие и да е дал това, което дължи на онази до него. Да я е изпъдил набързо, или да се е нахранил с мизерната й душичка. Да се е отпуснал удовлетворено на леглото и да се е загледал в разцъфтелите дървета, простиращи се иззад големия прозорец. Но сега просто се наслаждаваше на целвките на богинята. Ръцете му продължаваха да шарят по талията й, като междувременно даряваха с нежни ласки гърдите и коремчето й.
Въпреки прекомерното си спокойствие, мозъкът му щеше да избухне. В главата му се въртяха какви ли не мисли. Главно за бъдещето. И не, не си представяше общата им къща и двете дечица, търчащи ухилени в двора. Мислеше какво ще стане с приятелството им. Дали щяха да продължат просто да се спасяват един-друг, или на Мора повече щеше да й допадне картинката с къщата и децата. Успокоителния факт бе, че богинята го познаваше добре и бе наясно, че Джошуа не се застояваше на едно място много много и не си беше по обвързването. И кръшкаше! И най-важното - та той си бе демон. Едва ли беше най-добрия партньор за връзка. Колкото и да се опитваше да избяга от това, някои неща просто не се променят.
Разтърси главата си, стараейки се най-после да се съсредоточи над прекрасното момиче, даващо му всичко. Прокара ръката си през гъстите кичури и я придърпа към себе си, целувайки я жадно.

Мора се заизвива като змия върху Джош и започна да го обсипва с жадни целувки. Искаше да вкуси всеки сантиметър от него. Да поеме колкото се може по-голяма част от него във себе си. Той бе толкова топъл под нея, толкова горещ, в тяло му бушуваше пожар, който подпали още повече страстта на богинята, макар нейната кожа да си оставаше все така мъртвешки студена, вътрешно тя имаше усещането, че ще изгори до пепел.
- Джошуа - простена Мора, когато усети ръцете му се спускат по бедрата и. Не можеше да му се отрече, че знае какво прави. С методични и опитни движения той я докарваше почти до лудост. Нов стон се отрони от устните и щом меките, топли длани се плъзнаха по вътрешната страна на бедрата и. Стоновете и обаче бързо бяха заглушени от властната целувка, с която я дар демона. Поредно завъртана и тя се озова легнала под него и съвсем ясно усети твърдото му достойнство почти прилепено към сърцевината и.

Демонът се настани върху крехкото тяло на момичето. Вгледа се в очите й и страстно я целуна. Помръдна едната си ръка, все още намираща се на бедрото й, местейки я на най интимните части на богинята. Започна да я гали нежно, заглушавайки стоновете й с жадни и продължителни целувки. Отърка мъжеството си няколко пъти в нея, докато не усети как Мора сама се наниза като червей на кука. Тя изстена силно. Като я чу, демонът се усмихна самодоволно и я целуна, за да спре ненормалния "крясък". Но явно бе закъснял.
След няколко секунди някой започна да блъска по вратата.
- Garder le silence! Garder le silence! - извика гостилничаря.
- Да, да, непремено! - обади се на своя страна Джошуа и се засмя.
За миг спрелите набирания се възстановиха и дори се учестиха. Дишането на демона се учести и в старанието си да заглуши стоновете на богинята с целувки, кръвта се надигна в главата му. Прехапа устната й леко и закачливо.

Мора стенеше, гърчеше се и потрепваше под Джошуа. Не можеше да си поеме въздух от изпълващото усещане, което той я караше да изпитва. Той я разтягаше, притискаше, галеше. Дори се зачуди защо не бяха направили това по-рано. Чувството бе толкова невероятно. Движенията му ставаха все по-дълбок и по-бързи. Целувките му едва успяваха да заглушат стенанията и. За първи път в своето съществуване богинята на смъртта се чувстваше жива. Двамата с демона се търкаляха в леглото борейки се за надмощие, променяйки позициите на телата си така, че пред Мора разкриваха нови и нови аспекти на това невероятно преживяване. След поредната смяна на позата богинята бе на четири крака върху леглото, а Джошуа бе зад нея и я обладаваше силно и страстно. Изведнъж нещо се промени. Удоволствието започна да се превръща в агония. За миг тя си помисли, че усещането може да я погуби. Толкова силно и наситено удоволствие, че всяка клетка в тялото и крещеше за освобождаване. Само че не можеше да спре, тялото и сякаш живееше свой собствен живот. Движенията на демона ставаха все по-бързи и настоятелни. В този момент сякаш мълния разсече тялото и. Нежните мускули се свиваха в неконтролируеми контракции. Сякаш някой бе инжектирал конска доза ендорфини направо в мозъка и. Изпълни я чувство на пълно щастие и задоволство. Докато се наслаждаваше на това опустошително усещане богинята почувства как и Джош се напряга зад нея. Тялото ми се стегна и след секунди топла животворна течност се изля в утробата и. Двамата рухнаха уморени на леглото и с труд се добраха до положение в което той да не я смаже с тежестта си.
- Значи такова било усещането? - промълви Мора сънено, около петнадесет минути по-късно. Усещаше се толкова изморена, че едвам устояваше да изкушението да затвори очи.- Винаги ли е толкова хубаво или това беше изключение?

Джошуа се отпусна безжизнено до богинята и заби поглед в тавана. Усмихна се широко на въпроса й. Ако не бяха дългите му оявания, правилния отговор щеше да е едно голямо НЕ. Всъщност неговата философия бе, че първият път не струва. Той е просто за да навлезеш в "бизнеса". После, след като натрупаш опит, всичко стова в пъти по-лесно и по-приятно. Знаеше кристално добре, понеже бе спал с не една девица, както и с доста уличници. Не му е трудно на човек да разбере с кои му е най-добре. Е, то си и личеше по репутацията му на жекар. И не, с това не се има в предвид, че не му е харесало търкалянето с Калина. О, напротив. Може би едно от най-хубавите преживявания през изключително дългия му живот. Не можеше да се отрече, че за пръв път определено знаеше какво да прави и как да го накара да полудее.
- Зависи. Казват, че не е важен самия момент, а човека, с който си. А аз казвам, че е важно желанието. И от друга страна със страхотен любовник! - засмя се. - Така че, отново казвам, зависи. Ако всеки следващ път, като се възбудиш съм наблизо, значи да - винаги ще е толкова хубаво.

Богинята се надигна на лакът и се взря преценяващо в Джошуа. Когато пак се възбуди? Ако е наблизо? Нима за него това бе просто задоволяване на нужди? Така да бъде и тя можеше да играе тази игра. Тя се извъртя рязко и започна забързано да се облича.
- Ще постарая, да се възползвам от щедрото ти предложение. Макар че честно казано мисля да изпробвам плътските удоволствие със смъртни. Виждам, че на теб ти се отразяват страхотно. А и ще натрупам опит.
Тя умишлено говореше бавно и спокойно. Не допускаше в тона и да проличи никакво раздразнение или недоволство. Стараеше се да звучи като невинно споделяне с приятел. Вътрешно обаче кипеше и се ядосваше на себе си, че не е разбрала по-рано, че това е просто секс между приятели. Вероятно така беше и най-добре, защо да си развалят отношенията заради епизодично търкаляне между чаршафите? Това бе най-добрия и приятел все пак.

Тук вече олучи слабото му място. Колкото и да беше безчуствен и коравосърдечен, ревноста и гнева почти незабележимо преминаха през цялото му тяло като ток. Да си я представи да се мята върху някой друг? Не, никога. Засмя се гърлено в опит да прикрие всичко, което за момента таеше в себе си.
- Още не е започнала, а вече планира развратното си бедеще. - усмихна й се. - Като те гледам май не се нуждаеш от повече опит. А и не испускаш много. - повдигна рамене и се върна към по-предишното си занимание. А именно - обхождането на тавана с поглед.
Това не си беше за вярване. Нима наистина ревнуваше? И то само от думите й... Не че бе готов да отдаде живота си на една жена, но думите й не му повлияха добре. Вероятно защото не бе чувал подобно нещо досега. Всичките разговори след секс се въртяха около "Страхотен си!"; "Искам пак!" и обичайното от негова страна - "Няма ли да си тръгваш?".
- А ти къде смяташ да ходиш? - повдигна вежда. - Не дойдохме ли за това тук? Да те скрием, докато възвърнеш силите си. Или поне докато съмне. - гледаше неразбиращо вече обляклата се богиня.

Тя се усмихна сладко забелязала раздразнението му. Харесваше и идеята да го кара да ревнува. Беше толкова забавен в яда си. Идна малка веничка започваше видимо да пулсира на челото му, а в стаята се чуваше тихичкото скърцане със зъби.
- Не се безпокой любовнико. Добре съм. Нямах идея, че секса може да ме зареди по този начин с енергия.
Тя се наведе и го целуна. Прокара нежно ръка по плоския му корем и прошепна с дрезгав глас в ухото му.
- Искаш ли да патя едно от слугинчетата? Виждам, че още си жаден за ласки... - Тя погледна многозначително към все още еректиралото му достойнство. - Или предпочиташ аз да ти помогна. Да скрепим сделката за това когато другия е възбуден и сме на близо....

Джошуа я погледна донякъде със студенина. Докосна нежно ръката й и се усмихна престорено. С едно движение я отдръпна от себе си. Изправи се.
- Предпочитам да се поразходя. - заяви и потърси дрехите си с поглед. - Има моменти, в които дори глътка въздух е за предпочитане пред секса. - понечи да вземе панталона си.
Погледът му вече доби почти сериозен вид. Очите му бяха уморени и окапали. Тялото, в което демона се бе настанил се нуждаеше от поне кратка почивка. Но за момента Сатанаил имаше нужда да остане сам. Не че мислите му не бяха в безопасност, но всичкото това бърборене и скърцане на мебелите щеше да го побърка. Умираше за капка тишина и спокойствие.
Слажи ризата си и започна да я закопчава. Изпуфтя и се отказа, когато видя липсващите няколко копчета. Потегли към дървената врата. Спря за секунда и погледна Калина.
- Но се чувствай свободна ти да използваш "слугинчетата" докато ме няма.

Богинята вдигна рамене и се отпусна на леглото, когато Демонът излезе. Беше успяла да го вбеси максимално и се чувстваше някак горда от себе си. Беше му показала, че е достатъчно независима, а това в крайна сметка бе и целта и. Мора се съблече отново и легна гола под дебелите завивки. Тялото и наистина се бе заредило с енергия, от Джошуа, но това не променяше факта, че умираше за малко сън. Не мина дълго след като положи глава на възглавницата и тя заспа в дълбок целитен сън без сънища. Това, което я събуди бе слънчевата светлина процеждаща се през прашните завеси на прозорците. В другия край на стаята седеше Джошуа и я наблюдаваше. Мора се изтегна като котка и се прозя мързеливо. Равноденствието бе отминало и тя отново възвръщаше силите си. Повдигна въпросително вежда към демона и каза с въпросителен тон:
- Мислех, че си ми бесен и си си заминал?

Демонът се върна късно през нощта. Пустощта му действаше добре. Успокояваше го. И все пак бе роден от мрака. Когато влезе в стаята, Мора се бе свила под белите чершави и бе потънала в дълбок сън. Гледката го зашемети. Богинята му се стори по-красива от всякога.
Настани се на прегнилия стол и се загледа в нея. Лунната светлина се отразяваше в изваяните черти на лицето й. Изтущението и преумората не го спряха да я гледа така цяла нощ. Скоро слънчевата светлина навлезе през протракалото прозорче. Богинята отвори очи и погледна Джошуа.
- Това ти е проблема - прекалено много мислиш. - усмихна се.
Изправи се, оставяйки стола на страна и се запъти към голото тяло, покрито с избелели завивки. Седна до него и целуна нежно челото на Мора.
- Хайде. Ставай, ако не искаш да прекараш и днешния ден тук. - усмихна й се топло и се изправи.

Мора се смръщи на типично мъжкарското изказване на демона, но реши да си замълчи. Стана от леглото и започна да се облича без да му каже и дума. През цялото време докато намъкваше различните катове на роклята си усещаше погледа на Джошуа попиващ всеки сантиметър от тялото и. Почти можеше физически да усети желанието надигащо се в него. След като облече и последния волан на полата си и затегна здраво корсета си тя се обърна към него и промърмори със съжаление.
- И на мен ми се иска да повторим, но няма как да стане. Чувствам се прекалено слаба по това време на годината и не мога дълго да обитавам пълноценно това тяло. Имам още няколко часа докато оставя Калина сама да се грижи за себе си. Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но пътищата ни се разделят тук. Ще се видим отново на есен, когато мога да вървя по-свободно в този свят и когато съм по-силна.
При тези думи богинята целуна нежно Джошуа и излезе от малката стая, като се молеше той да разбере и да не я последва. Не искаше демона да е в близост до Калина, когато нея я няма, защото бе сигурна, че ако между тях двамата стане нещо, Мора ще е принудена да убие горкото момиче и да остане безплътна завинаги.