Thea Agron;

Някога бе силна. Тежкото детство я бе научило да се справя с трудностите. Знаеше да се справя сама, защото не познаваше майка си и бе израснала единствено с баща си. След това той просто изчезна, оставяйки я съвсем сама. Липсваше онази авторитетна фигура, която да я кара да се изправи, когато падне, да се бори до краен предел, да я защитава от опастности. По-късно се появи той. Единственото, от което имаше нужда. В нейните очи бе ангел и всяка негова дума бе самата истина. Не бе глупост от нейна страна да му се довери, когато бе изпаднала в моментна за беззащитност и човешка слабост. Вярваше му, но той я предаде. Въпросът бе защо все още го обичаше? Може би отговорът бе начина, по който той бе показал какво я любов, без дори тя да познаваше това чувство. През краткия си живот тя бе виждала много и той съвсем не бе чудовището, което всички виждаха у него. Той умееше да лъже, да примамва и убеждава в погрешното. Тя бе уязвима, лесна мишена.

Сред хора Теа се чувства застрашена. В очите на психолозите тя би била типичен пример за жертва, страдаща от стокхолмски синдром, но те виждат твърде повърхностно. Съвсем малко тя би желала да се върне обратно в онова старо мазе. Теа Агрон разполага със своята свобода. Отново има правото да вдиша дълбоко от чистия въздух и да затвори очи, когато ярката слънчева светлина я заслепява. Спомените нахлуват в главата й. Сивите дъждовни облаци над Лондон, влажният асфалт, по който вървеше, когато се прибираше от училище, сгушените една в друга сгради по улицата към тристайната квартира, която обитаваше заедно с баща си. Тя не е получила правото да познава майка си, умряла така нелепо при раждането й поради откритието на леквимия в твърде напреднал стадий. Щастливата новина е, че Тея прилича на баща си, отколкото би трябвало. Единствено океано зелените й очи са като тези на майка й. Може би и млечнобялата кожа, но гарваново черната й коса, най-често начупена, е точно като тази на баща й. Има структурата на неговото тяло с разликата, че нейното е по-крехко и я кара да изглежда като стъклена фигурка. Лицето й е съставено от меки черти с ясно изразени скули. Устните й са плътни и бледорозови, често се пукат през зимата и на пролет винаги са алени.
Самото покорство, което е проявила по време на последните шест, говори много за характера й. Теа може да бъде борбена и пламенна. Инатът й не е за подценяване. Никой не я притежава, освен ако тя не реши така. Не говори много, но е злопаметна и отмъстителна. Рядко повишава тон. Това са онези черти, които е запазила от предишното си аз. За тези шест години, разбира се, някой изчезнаха, а други черти се появиха. Въпреки всичко тя бе състрадателна и човечна. Прощаваше твърде лесно, защото, когато бе уязвима, бе и наивна. Вярваше в доброто и неговата победа над злото. Все още опитва да привикне към живота в обществото. Харесва хармонията и обича да я следва и изгражда като основно правило в живота си. Имаше толкова много скрити моменти, които тя самата все още възвръща и изучава. Единственото, което може да се каже за момента е, че тя притежава един наистина сложен и противоречив характер.
А кой я докара до това състояние? Той. Тея не говори за него по име, защото никога за цели шест години не го осъзна. Той бе няколко години по-голям от нея, ходещ в същото училище като нея, когато тя бе на тринайсет. Същата година баща й изчезна. Единствената следа бе бележка на кухненската маса, молеща я да не го търси. Тя не го направи. Вместо това продължи да живее все едно нищо не се случило. Това не бе първият път, в който изчезваше, защото работата му на журналист го изискваше. Самото наличие на бележка бе фактор, който трябваше да привлече вниманието й и да я принуди да си осигури сигурност, но Теа не го направи. Вместо това потърси сигурност в прегръдките на непознат, който съвсем скоро я отведе от Лондон и заключи в мазе. Теа се заблуждаваше, че помежду им присъстваха чувства, когато връзката им бе чисто физическа. Отвъд стените на старото ателие той имаше друг живот, в който липсваше любов, но бе наситен с убийства. Често единственият трепет, преминал по тялото на Теа, бе от страх, защото гнева му често се изливаше върху нея, когато жертвата се изплъзнеше. Малко знаеха, че бяха полуроднини, брат и сестра. Нали отсъстваше онзи, който да им каже? Вероятно убит от него. Все пак баща й не бе журналист. Той се занимаваше с далеч по-незаконни дейности, които го бяха вкарали в гроба. Сега тя също бе в окото на закона. Сега, когато него го нямаше, оставяйки след себе си една опустошена и невинна душа да лежи в пепелта в опит да се възроди. Вероятно поради тази причина Теа често губеше себе си и се представяше под името Нирвана, взето от групата, която той често слушаше. По-лошото бе, че твърдеше, че това бе името на демон, обсебил тялото й.