Tessa Grey.

by **Tessa Grey.** Вто Дек 25, 2012 12:06 am

Tessa Grey.

red exorcist.†

i was an angel.. living in the garden of evil.

Тишина.Чуваше се само глухия шепот на падащите дъждовни капки върху стъклото на прозореца на местното полицейското управление.Сивите ириси й обходиха всичко наоколо.Русокоската стоеше в малката изолирана стаичка седейки на желязния стол,опитвайки се да се измъкне от своята предстояща участ,заради нейното невнимание.Нейната слабост.Белезниците,които придържаха на пръв поглед крехкото й телце към дървеното орехово лакирано бюро й бяха оставили охлузвания,които вече бяха приели синьо-лилав цвят върху бледобялата й кожа.
- Защо убихте тези хора!? - Попита отново още по - строго,което накара момичето да потрепне като листо замиг и да извърне бавно измореният си поглед към тъмнокосия мъж.Тя отново мълчеше,гледайки го плахо,но може би заради окървавения й външен вид всичко поемаше по друга посока.Мъжът стана,беше разбрал че е безнадежно колкото и да я разпитваше.В момента,в който мъжът тръгна да излиза от стаята,тя се надеве към бюрото.Няколко руси кичура се поръсиха пред очите й и й придадоха още по- плащеш вид.Синеоката леко присви очи,а устните й се изкривиха и след това прокара езика си по напуканите си устни.Прокашля гърлото си сякаш щеше нещо да казва и промълви тихо просъсквайки през зъби,но в гласа й можеше да прочетеш омраза и ярост.
- Те не са хора! - Стисна силно ръцете си в юмрици и сведе погледа си към пода. - Значи признавате,че сте ги убили?Ами какво ще кажете за леля си Езре,госпожице Грей?И нея ли убихте? - Попита я отново мъжът със същия монотонен глас.Момичето рязко вдигна глава си към наглият господин,присвивайки очи хвърляйки му яростни поглед,докато търсеше подходящите ругатни, с които да го обсипе.Беше застанала точно като някой хищник срещу тъмнокосия,но накрая просто преглътна шумно и си замълча заглеждайки се отново към дъждовните капки,игнорирайки го,а той стана и излезе от стаята.
***
От къде да започна историята си,драги ми читателю?Края,началото.. или пък средата?Би трябвало да започна с началото, но няма да направя това. Защо не и от края?Защото,драги ми читателю,така не би усетил същината на историята,която искам да ти разкажа.
Чувал ли си историята за Червения Екзорсист?Да,това съм аз.Но това е просто псевдоним.. моят прякор.Хората решиха да ме кръстят така,защото винаги носех червено и най - вече заради "работата ми",за която ще ти разкажа след малко.Червеното.. такъв прекрасен и наситен цвят!Толкова красив!Но нека не се отклоняваме от темата.Името ми е.. е аз имам и се подвизавах с много имена - Изабела,Евелин,Лидия,Дженифър.. нека кажем просто,че са прекалено много.Истинското ми име е Теса Грей.За да сме по - точни е Тереза Абигейл Грей и съм от Лондон,Англия.Израстнах в съвсем на пръв поглед обикновено семейство..

"Болка,омраза,разочарование и сладка меланхолия... какво бяха всички тези неща налегнали в душата ми?„

Истината беше,че аз бях ловец.. ловец на свръхестествени същества.Мизерни и нищожни създания,които не ги интересуваше кого ще убият или измъчват само да задоволят своят глад и суета.Заслепени от своето величие и погълнати от своето его.Е,не че и аз не бях такава и обичах работата си,но поне не убивах хора за удоволствие!За какво говорехме всъщност?Вярно,за професията ми като ловец.. никога не бях го искала,но просто се случи.Съдбата реши да се подиграе с мен и да ми възложи такова бреме,а на всичкото отгоре и бях затворена,защото полицията ме хванаха да убивам група вампири и решаха,че съм луда.До колкото си спомням бяха ми сложили диагноза психопатия.Колко забавно,нали?Но както и да е.. мисля,че е обобщих достатъчно за настоящата ситуация и е време за историята,драги ми читателю..

Началото ~ Спомен.
- Ти си виновна за всичко,Тереза!Защо трябваше да се раждаш?!По - добре да беше умряла ти в онази нощ отколкото той! - Гласът на майка й звучеше тъй болезнен и същевременно студен докато обикаляше из стаята на четиринайсет годишното момиче.Всичко се повтаряше отново.. Майка й се прибираше всяка вечер отново пияна и я обвиняваше за нещо,за което нямаше никакви спомени.Имаше чувството,че с всеки ден Абигейл я намразваше още повече и заради това се чувстваше ужасно нищожна.Теса стоеше на леглото без да помръдва.Погледа на Грей не преставаше да я следи,а русокосата жена и вървеше напред назад залитайки на моменти отправяйки обиди,ругатни и заплахи,правейки хаотични жестове,а после отпиваше от бутилката с уиски.
- Не е нужно да ми го повтаряш отново,мамо. - Промълви плахо като сивите ириси на момиче се разшириха и преглътна шумно,но след тези думи погледа на пияната жена се извърна към русокоската,поглеждайки я яростно,а след това тромаво се приближи заставайки пред нея.Само с един замах и на бледата кожа на момичето се получи едно червено петно.Аби започна да диша тежко и изнервено и през зъби изсъска:
- Разбира се,че е нужно!!Ти го уби! - Извика майка й срещу нея.Говореше ужасно безмилостно, личеше й, че изобщо не й пука.Тереза гледаше майка й и не можеше да я познае.Преди тя не беше такава!В насълзените й синьосивите очи,можеше да прочеш толкова много омраза и злоба,а замъгленото й съзнание от лентата от спомени,която се повтаряше отново и отново я подтикваше да извърши жестоки действия.
Винаги щом попиташе защо я мрази толкова и къде е баща й,Абигейл избухваше и така й не можеше да научи причината.
Мразеше тази жена, в момента искаше да я удуши, но въпреки това не и каза нищо, защото по принцип караниците им свършваха жестоко за Тес.

Спасението ~ Спомен.
На другия ден госпожица Грей беше открила майка си мъртва,а по - късно когато и полицията дошла бяха определили причината за смърт - самоубийство.Тереза изпаднала в депресия.Какво щеше да прави сега?Къде ще отиде?И тогава се появи нейния спасителен лъч - леля й Езре,която поема грижите за нея.Колко придвидимо,нали,драги ми?Така започва новият живот на Теса Грей.
Леля й била семейството,което никога не е почувствала,опората,която никога е нямала,приятеля,на чието рамо може да поплаче.
Момичето разтяло и имала всичко,което някога е искала,докато един ден Езре не решила да й разкрие тайната на семейството им,а именно,че са ловци.Първоначално русокоската не го приела,но след сериозните обежденя на леля й и неуспоримите доказателства,го приела и също така разбрала въпросите,които непрестанно задавала на майка си.
Така започнал живота й като ловец,така започнали безспирните тренировки и местения от град на град.Но все пак няма вечно щастие,нали така?Идва момент,в който отново всичкото ти бива отнето.. а именно това се случва в един от случаите,поети от нея и Езре.Леля й бива убита..

Отмъщението обагрено в червено.. ~ Спомен.
- Тереза,бягай от тук..
Това бяха последните думи чути да излизат от устата на Езре,преди да бъде убита от онези.Осветлението премигваше,а белите стени на помещението бяха оплискани с кръв. Както и тялото на момичето.. Ирисите й се разшириха и тя падна на земята.Беше изпаднала в шок и не знаеше какво става,а през това време те бяха избягали..

Бе самотна.Самосъжаляваше се.Обвиняваше се.

Беше се изминало доста време.Русокоската не беше същата както някога!Тя се промени.. стана по - студна и коравосърдечно,по - затворена и озлобена към околните,по - абициозна към работата си и отмъстителна.Студеният полъх на декемврийския вятър смрази момичето. Бузите й поруменяха. Тя гледаше към хоризонта, но всъщност погледът й бе празен. Спомените се връщаха и си отиваха отново.Искаше й се да вярва, че всичко, което видя, научи е било една лъжа, нещо нереално.. плод на подсъзнанието й.Теса бавно сведе погледа си към земята,която беше отдавна покрита със снежнобяла покривка на декемврийския сезон,а алената течност, която се стичаше от телата бе оцветила снегът, придавайки странен вид на цялата обстановка.Капки кръв се стичаха от окървавените ръце на синьоката падайки в снега.Тя прокара езика по устните си,облизвайки капките кръв попаднали на бледо-розовите й устни и се усмихна ехидно.Червено.. Ах какъв прекрасен цвят!

Кап - кап - кап..
---------------------------------------------------------------
And some more details:
* Страст към Рисуването
* Виртуоз в боравенето с всякакви оръжия
* Пуши
* Обожава дъждовните дни
* Има белег във формата на преплетени змии на крака - това е белег, който й осигурява 9 живота, ако е била убита от свръхестествено същество.

FC: Cara Delevingne | age: 19 | hunter.

by **Katherine Pierce** Вто Дек 25, 2012 12:23 am

Много интересен герой ^^ Одобрена си и btw обожавам лика ти (Caraaa

)

<33

Tessa Grey.

Tessa Grey.

Re: Tessa Grey.