Карибите.

Ето това можеше да се нарече красота.Всяка една черта и извивка по божественото й тяло бе съвършена.Не се знае дали това се дължеше на простата причина,че това нежно същество бе богиня или на някакви чудо.Щом Флейм погледна блондинката право в очите толкова спомени нахлуха в съзнанието му.За тихите и спокойни вечери,които прекарваха заедно,до онези бурни нощи,в които забравяха дори имената си.Припомни си онова чувство да я има в ръцете си,да впива устните си в нейните,да вижда усмивката й.Ха,една от малкото жени,които някога бяха успявали да пленят Виктор.Докато си припомняше тези мигове вампирът не бе помръднал от мястото си,а погледът му не се бе отместил от нейния.
-Разочароваш ме,мила.Смятах,че ще ми се зарадваш повече.
Откъсна се разочаровано от устните му,това словосъчетание,а вампирът направи някаква нацупена гримаса,но не можа да се сдържи и се разсмя,отпивайки от питието си,но този път глътката бе по-голяма.Толкова голяма,че течността в чашата вече не съществуваше.Вампирът се почеса зад врата,въпреки че беше малко вероятно наистина да има нужда от това.Просто имаше секунди,в които дори той не знаеше какво да направи,когато се намираше в нейната комапния. Флей пое въздух и отговори на следващият й въпрос в типичен за него стил.
-Мисля,че вече виждам една подходяща дама.
След думите си присви клепачите си и я погледна,усмихвайки се на една страна.Даде знак на бармана за още едно уиски,което щеше да си отиде за нула време.След това отново върна вниманието си към Толедо.
-Ами теб какво те води тук,малко дразнителче?
Попита и се усмихна мило,което беше доста рядко срещано явление при него.Всички знаеха,че в 99% от времето той бе студен и малцина бяха късметлии,които бяха виждали усмивката му.

Ето защо Елинор толкова бе липсвала на г-н Флейм.Защото тя знаеше как да го подлуди само за секунда и да не изглежда жалка.Ел определено ценеше себе си и достойнството си,но както виждате ценеше и вампирът пред нея.Двамата всъщност доста си приличаха,може би това ги бе направило толкова близки.Но..дали има смисъл да говорим за минали неща,когато обстановката е толкова..гореща?Не смятам.
Виктор с радост пое тялото на Елинор в скута си и обгърна талията й с едната си ръка,а другата за момента бе оставил на бара.Върхът не езика му се спусна между устните му за да ги навлажни.Беше странно на вампир да му стане горещо,но сега с ръка на сърцето можех да кажа,че тялото на Виктор гореше.Всеки един мускул в него се напрягаше.Желанието му да я качи най-безсрамно на бара и да целува тялото й до полуда се усилваше все повече.Дълбоките глътки въздух,които поемаше изпълваха силните му гърди,а предизвикателният поглед на блондинката го подлудяваше.Пръстите на свободната му ръка се преместиха на рамото й и лекичко захванаха тънката презрамка на парчето плат върху тялото й.Спуснаха се надолу,но по пътя съвсем небрежно оставиха презрамката не напълно смъкната.Дъхът ми се разходи по нежната й кожа,а устните ми съвсем лекичко се долепиха до врата й,усещайки така познатият ми аромат на кожата й.Лека усмивка се появи на лицето ми.Бавно и нежно отместих един кичур,спускащ се пред лицето й.Допрях челото си до нейното и тихичко прошепнах:
-Да пием.
Отсякох и се усмихнах дяволито.Да,още на секундата можехме да простъпим към ужасно приятната част,но исках да се позабавляваме още преди това.Нямаше да е толкова сладко.