Леа.

by **Lea.** Нед Ное 18, 2012 4:07 pm

fc: olivia wilde

Леа – дъщерята на пустинята. Характерът ѝ бе див и необуздан като пясъчна буря. Езикът ѝ - остър и пиперлив. Инатът – непреклоним. Не приемаше чужди съвети, не спазваше установени правила и не мислеше преди да действа. Силата ѝ се съдържаше в инстинктите и все още е така. Леа притежава силно изразена своенравност, която никога не би предала. Ако се опиташ да я лишиш от нещо, то тя ще го получи зад гърба ти, защото никога не се предава. Обичам да казвам, че е амбициозна, но тя е далеч повече. Тя не само си поставя цели, които да изпълни, но и ги предследва с неповторим хъс. В нейна компания е абсурдно да скучаеш. Духовитостта ѝ не веднъж я е измъквала от заплетени ситуации, но в същото време ѝ е печелила множество врагове, защото не всеки приема да бъде иронизиран, а за Леа това е равносилно на истинско забавление. Гордостта е нещо, без което една жена е нищо, а Леа знае точно как да я използва и защитава, която я прави независима и силна. Годините, които е прекарала сама в пустинята, са оставали трайни белези в съзнанието ѝ. Липсва ѝ доверие у другите, предпочита да действа самостоятелно, затова и не приема помощ. Трудно би могъл да достигнеш до истинската ѝ същност, до душата ѝ. Вярвам, че там се крие и една по-нежна, по-ранима личност, която е била предавана твърде много пъти, докато не се е заключила зад дебелите стени на непукизма и жестокостта. Самото наличие на сарказъм в речника ѝ подсказва опита да пречупи всичко през шеговитата страна на нещата, дори да не знае как точно, но най-важен е оптимизмът, който струи от личността ѝ.
Намерих я в окаяно състояние. Бледите ѝ устни бяха напукани вследствие на дехидратацията, на която бе изложено крехкото ѝ тяло. Гъсти млечношоколадови коси прикриваха лицето и шията ѝ. Под бледата кожа с пикантен бронзов загар се забелязваха свитите и тъмносини вени, както и изпъкваше всяка една кост. Лицето ѝ бе лице на ангел. Деликатните черти описваха изпъкнали скули, прав нос, плътни устни. Очите ѝ бяха полуотворени със замъглен и блужаеш поглед. Очи с формата на бадем и зелени като смарагд ириси, прикрити под гъсти черни мигли. Самата физическа структура на тялото ѝ подсказваше, че бе слаба, дори сега да бе в състояние да граничи с определението скелет. Постепенно всяка извивка по тялото ѝ се разви и разкри същата деликатност като онази, присъстваща в чертите на лицето ѝ. Леа притежава силуетът на нимфа, походката на тигър и грацията на котка като в елегантността да всяко движение можеше да се открие и нежността на лебед или ефирността на гълъбов полет. С няколко думи – тя бе съвършена. Имаше своите недостатъци, но пустинята ги бе притъпила, превръщайки я в идеалния ловец, който се нуждаеше единствено от правилни тренировки и насоки, защото дори да бе крехка по външност, тялото ѝ бе в състояние да издържи доста сурови условия и обстоятелства като вътре в него кипеше непредполагаема сила.

Леа | 20-годишна | ловец

Бях на петнадесет, когато Пач ме откри. Петнадесет години прекарах в пустинята като смятах, че и на петнадесет щях да умра. Помян жаждата, която ме измъчваше, тежките конвулсии, в които се превиваше тялото ми и хладния допир на ръцете му върху горещата ми кожата. За мен Пач бе семейството, което отсъстваше цели петнадесет години от живота ми. Той бе онзи, който ме опозна, който ме превърна в онова, което съм в настоящ момент. Името ми е Леа и това е моята история.
Сега съм на двадесет. Живея там, където ме отведе призванието. „Да си ловец не е задължение или работа, а това, което си.” казваше Пач. Той вярваше, че аз съм създадена за ловец, създадена да помагам на хората, въпреки че именно те ме бяха изоставили сред пустинята. Да, аз съм просто човек. Да си ловец не означава да си нещо повече, а да си призван за това. През останалото време си оставам една от вас. От вас, защото не се приемам като част от масата. Аз съм дъщерята на пустинята.
Не познавам родителите си. Съмнявам се дори да имам такива, защото никой родител не изоставя детето си в пустинята и на произвола на съдбата. Ако имам, то те са просто част от вас. Хора, допуснали фатална грешка и решили да я прикрият като се погрижат за всичко доказателства, а единственото съм била аз. Вярвайки, че ще загина, те са ме изоставили в пустинята или поне към тази версия се придържахме с Пач, защото рано или късно хората започват да питат. Защо неговата кожа напомня за въглен, а аз съм толкова бяла? Защо липсва прилика в чертите ни? Защо говорим в различен акцент, въпреки че именно той ме научи да говоря, да бъда човек, а не звяр, в какъвто те превръща пустинята. Именно той отключи чувствата и емоциите, които ме накараха да страдам, когато той изгоря в старата бензиностанция край Детройт. Аз съм като вас, но никога няма да бъда една от вас, защото все още в мен тлее връзката с пустинята, все още в очите ми пламти решителността на тигър и все още помня каква бях преди Пач и преди пет години. Тогава бях без име, без призвание, без дом. Тогава бях хищник, сега съм осъвършенстван хищник.

by **Rebekah Mikaelson** Нед Ное 18, 2012 4:16 pm

Одобрена си,добре дошла. Smile

Леа.

Леа.

Re: Леа.