Стриптийз бар /18+/

Гледаше я и се чудеше какво по дяволите прави там.Защо винаги всичките му човешки или по скоро животински инстинкти го навираха не където трябва.Не можеше да си обясни как две питиета и една хубава жена го накараха да мисли с нещо друго, но не и с разума си.Щеше му се да може да се владее повече, уви оказа се със слаб характер  също като баща си.Радваше се, че мислите му бяха просто мисли и никой не можеше да чуе как се самоунижава.
Опитваше се да се наслаждава на обстановката около него, опитваше се да мисли колко прекрасен е света, в който живее и всички производни, които изникват в главата на всеки щом чуе нещо подобно.Даваше всички от себе си(или не чак толкова), но онова старо аз все повече напираше да каже, че това са пълни глупости.Отново, радваше, че мислите му са просто мисли иначе всички щяха да го мислят за някое хипи откачалка с джойт в джоба си.

-Аз ли закъснявам или ти наистина си тук навреме ? - изкикоти й се ехидно, като някоя госпожица и приближи, сядайки до нея.
Беше зашеметяваща, отново.Русата й коса, очите, усмивката..можеше да каже, че е най-красивата и без съзнанието му да е пленено от някоя друга концентрирана напитка.
-Мисля си, че е противопоказно женена жена да излиза с други мъже не мислиш ли ? - погледна я в очите и се изхихика измежду чашата си и солидната глътка уиски.
Факта, че Тиа беше женена накара Кристиан да запази комплиментите относно външният й вид за себе си.Щеше да изглежда като евтина свалка, за да я вкара в леглото си, а той определено не искаше да представя себе си по такъв начин, още повече пред стар приятел като нея.
-И в тази посока на действие, как е Хенри..
-Мислите ли вече за по сериозните действия след брака, дете или може би близнаци?
Трябваше да погъделичка егото си, за да накара мислите му за миналото да изчезнат.Сещаше се, как през човешките си години разбира се, си представяше себе си със едно голямо щастливо семейство - жена, деца, куче или може би две, в голяма къща с много семейни пътувания и тн.Тайничко завиждаше да Тиа, че можеше да получи почти всичко от това, като изключим житейският опит и как цялата работа със щастливите старини нямаше как да се получи.

Гласа й го караше да се отпусне, да успокои бушуващите си мисли и след всичкият алкохол да погледне с една идея по-трезво на ситуацията.През времето, в което тя говореше той мълчаливо изпи още две големи чаши от любимото си питие и продължаваше да си досипва ,присягайки всеки път се зад бара, за да си отмъкне бутилката с уиски.
-Тиа, ти никога не си била свободна..-погледна я с престорено учудване. - ..дори сега се съобразяваш с Хенри, колкото и да не ти се иска, колкото и да отричаш.
Повдигна вежди и несъзнателно се втренчи в нея.Бавно погледа му се премести и обходи цялото й тяло.Черната й рокля му се стори някак излишна, часовника, обувките, дори щипката й коса.Преди двадесетина минути всичко това си беше тъкмо на мястото, но мръсното му никога не го оставяше на мира.
Никога не можеше да предаде онова негово аз, което го караше да разкъса дрехите й и да й даде всичко, на което беше способен.Всъщност никога не е очаквал да надвие инстинктите си и вероятно това негово песимистично мислене предразполагаше действията му към провал.
-По скоро бих те поканил да ти сготвя, от колкото да те накарам да излезем, за да си побъбрим за господин Флеминг.
Тихият му смях, който перфектно допълваше мислите му, се появи за няколко секунди, които дори надминаха очакванията му.
Между другото бих се радвал да те видя сърдита,предполагам би ми харесало.
Усмихна й се предизвикателно и прокара погледа си през тялото й.Сам напомни на себе си, колко много мрази псевдо милите обръщения 'скъпи' и 'миличко' и всичките им превъплъщения в какви ли не животни.
И все пак не намираше основателна причина, която спокойно може да изтъкне, защо се срещнаха.Вътрешен глас, интуиция или там както го наричаха смъртните, не оставиха ума му на мира, докато не си завлечи задника и не си уреди потенциална среща със съпругата на един Флеминг.
-Мислиш ли, че изобщо се случва с мен?Нека просто кажем, че съм се пуснал по течението и имам цялото време на света, в което да обиколя света с лодка.
След като напълно асимилира какво бе казал осъзна точно колко голяма беше безизходицата, в която живееше.Как се опитваше да промени нещо и всеки път, в който опиташе нещо ново се връщаше една крачка назад.Беше отчаян, объркан и нещастен, но се страхуваше да си го признае, дори на себе си.
-Все същият съм си..за разлика от теб.Не вярвах, че ще се промениш толкова  много..

Думите му се забиха като нож в размътеното й съзнание. Успя да й докара, онази голяма буца в гърлото, която засядаше и засядаше, и бе някак невъзможно да я преглътне, въпреки това, обаче, тя продължаваше да опитва с всяка следваща чаша. Влажните й очи механично се стрелнаха към десетките бутилки, съдържащи добър и не чак толкова добър алкохол. Това беше поредният й опит да се овладее и да изтръгне Хенри Флеминг от мислите си веднъж завинаги, за да не й се налага да признава пред себе си, а и пред  Кристиян, че е прав.
- Нямаш си и на идея колко съм свободна точно в този момент. - промърмори разсеяно, ясно показвайки му, че това ще е последното изречение, което ще чуе от нея за собственият й провален брак.
Умопомрачителните мисли изскочиха от главата й неочаквано бързо. Още преди да се усети нежният й звънък смях се бе разнесъл из помещението, загубвайки се в силната музика, която звучеше наоколо. Изведнъж бе забравила всичките си грижи и терзания, съсредоточавайки се върху единственият източник на здрав разум и положителна енергия в този не до чак толкова привлекателен бар, а именно Кристиян.  И когато все пак осъзна, че току-що е определила демона като източник на здрав разум, разбра че е пияна. До колкото го познаваше той бе всичко, абсолютно всичко, но не и някой, който притежава дори капка здрав разум.
-  Започваш да ставаш лош. -  захили се идиотски, обръщайки долната си устна надолу, в театрална гримаса, показваща колко всъщност е "сърдита".  Да, това бяха... това бяха нечовешки глуповатите им отношения, допиращи се до тънката граница на лекомислени закачки и рамо, на което да поплачат при нужда. И ако трябваше да бъде честна, Тиана никога не се задоволяваше с това. Откриваше липсата на нещо между тях, нещо съществено важно, но все още не можеше да определи какво. Човъркаше я отвътре всеки път щом застанеше до него или щом дори си помислеше за заразителната му усмивка... И само толкова, само я човъркаше без да и идва идея какво би могло да се промени до толкова, че да я накара да се чувства по - пълноценно с него.
- Нима съм се променила чак толкова ? Не изглеждам ли по същия начин, като изключим по - подходящото облекло ?  

Изражението й, неловкото мълчание, тона, с който говореше пробудиха гнева към собственото му съществуване.Искаше му се сам да се удари и в мислите си го правеше, но отвън, за пред останалите стоеше със празно изражение, приклещен между самосъжалението и загрижеността по неговите собствени изкривени виждания за света.С нея някак си беше различно, искаше му се да е различно и това го притесняваше.Доста.Понякога му се искаше да сключи сделка сам със себе си и да се превърне във вампир, да изключи чувствата си и да спре да се само изтезава.Това му беше проблема привързваше се прекалено лесно, към неподходящите хора и го беше страх да си го признае.Отчаяно се опитваше да изтръгне мислите си за Тиана и това, че не знаеше какво точно иска от нея.Гримасата й го накара да се усмихне, някак мрачно, но все пак беше усмивка нали?!Беше толкова добра истинска актриса.Винаги, когато беше с нея едно гласче не спираше да му шепне, че тя само го използва, лъже го, играе си с него, но той не позволяваше това да влезе в главата му.Знаеше колко слаб можеше да бъде, ако позволи на малките съмнения да завладеят цялото му внимание.
-Нека кажем, че си с една идея пораснала. - изви краищата на устните си във форума наподобяваща  докачлива детска усмивка.
Тиа се опита да кръстоса краката си, което даде на Крис прекрасна гледка към бедрата й.Приближи се към нея съвсем бавно и сложи ръката си върху нейната.Очите му, още по-тъмни от обикновено, се бяха втренчили в лицето й.Сякаш изследваше само с поглед перфектните му извивки.В главата му изникна въпроса дали го прави само искаше  да се закача с нея, да я дразни.

Беше едва на двадесет и три, а вече започваше да се замисля за живота, който й предстои и най - вече за факта, че тя остаряваше с всяка следваща година. Нормалните жени на нейната възраст не би следвало дори да си помислят за това, но Тиа знаеше, че всички около нея са вечни, дори Крис. И в един момент нищо нямаше да си е на мястото.
Потръпна при допира на студената му ръка с фината й кожа, разсейвайки я максимално от каквито и да е мисли. Дъхът й секна за секунди, задушавайки я в собственото й тяло. Чувството бе приятно, обвързващо и въпреки това нищо, с което да се гордее. Нямаше право да изпитва подобни чувства, не и след като имаше тригодишен брак зад гърба си.  Големите му, тъмни очи се бяха задълбочили във "важната" задача да изучават лицето й, нейните от своя страна, обаче, се опитваха да открият емоцията в неговите. Не се изненада, че не успя.
- Много ли съм интересна, Крис ? - подметна закачливо в опит да прикрие колко неловко се чувстваше под зоркия му поглед, не че той не забелязваше червенината по бузите й, която започваше да се разпростира по цялото й лице, просто му харесваше да я дразни и да я кара да се чувства не на място. Когато се обърна, за да се увери, че той е спрял да я наблюдава, осъзна, че лицата им са на сантиметри едно от друго. Бла, бла, бла. Обичайният "вълшебен" момент, който Тиа смяташе да пропусне. Вече знаеше, че иска да го целуне, но не намираше мястото за подходящо, не и щом инсценираше любовна сценка от глупава романтична драма.
Извъртя настрани пламналото си от срам лице, а предизвикателният й поглед се впи в бармана, който доста умело разбра желанието на русокосата. Доближи се, грабвайки цялото й внимание с прозрачното питие, което наливаше и наливаше в чашата й. Сега повече от всякога копнееше да надигне чашката и да се остави на алкохола да затрие всички твърде философски мисли. Направи го.