Искам да знам, за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

by **Rebekah Mikaelson** Нед Окт 28, 2012 5:20 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
***
Искам да знам, дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости и да направиш каквото е нужно да бъде направено за човека, когото обичаш...
***
~~~

Денят беше мрачен,сив и много дъждовен.Още от сутринта дъждът,изливащ се над града не спираше.С Бони се намирахме в поредния скучен час по Химия,в който мислехме за всичко друго,но не и за химията.Поне аз.Бони си падаше по-ученолюбивата.
Добре познатата мелодия на телефона ми Maroon 5 - She Will Be Loved зазвуча и прекъсна гробната тишина.Извъртях очи,когато госпожа Уинтър за пореден път ме скастри и с тънкия си,писклив глас каза,че ако се повтори ще изхвърча през стаята.Ми аз нямах нищо против,честно казано.
-Госпожице Гилбърт,напуснете стаята веднага!
Чу се онзи ужасен глас отново,когато телефонът ми за пореден път иззвъня.Шийла,защо беше толкова нетърпелива и не спираше да ми звъни.
-С голямо удоволствие.
Казах троснато,взех чантата си и излязох от кабинета,мервайки злобния поглед на старицата.
Чу се едно глухо падане на чантата ми,а тялото ми се блъсна в някакъв мъж.Сляп ли беше та не виждаше къде ходи?!
-Аз също съжалявам!
Казах досадно,наведох се за да взема чантата си и едва тогава видях изражението му.Уоу.Погледът ми веднага се впи в дълбоките му сини очи.
-Аз..ъм..
Започнах да пелтеча,а когато момчето се изсмя надменно и ме подмина метнах чантата си по него.Да,точно така.Дори не разбрах кога го бях направила.
-Ей ти!-извиках и отидох срещу него.
-Не си познал,ако си мислиш,че ще се държиш така!Първо отиди да си купиш очила и второ като ти е толкова голямо егото и не можеш да се извиниш,поне не се дръж като кретен,какъвто съм сигурна,че си!Окей?
Говорех ядосано,а той просто седеше и ме гледаше сякаш беше препариран.
-Ехо?Сега да не и оглуша?Глупак...
Изсумтях,взех отново чантата си и продължих по коридора с възмутена физиономия.Писнало ми бе от такива надувковци,красиви и вече си мислят,че света е техен.И в един момент сякаш картината ми се изясни и мигновено се обърнах.
-Деймън?!
Попитах объркано..какво ставаше с главата ми..Та аз преди секунди не можех да си спомня кой е..а сега..
***
-Предизвикателството е прието,миличък!
Казах на по-висок тон през смях и дочаках поне малко да ме достигне,защото първоначално започна бавно,но след това,докато се обърна вече ръцете му ме бяха притиснали силно към тялото му и обхождаха моето.За миг просто..се разсеях,движенията му бяха толкова разсейващи и..ъх!Отново успя да ме изиграе.
Докато разбера какво точно става видях как той буквално се засилва към басейна,а тялото ми просто за един кратък миг полетя,а след това тържествено се цопна във водата като..чувал с картофи.
Налягането се стовари върху тялото ми,но разбирасе след няколко секунди излязох на повърхността.
-Деймън Салваторе!
Казах разсърдено присвивайки устните си,а погледът ми можеше да го изпепели.Разбира се,преиначавах нещата,беше ми далеч по-смешно,дори едвам се сдържах,но все пак трябваше да упражня актьорския си талант.
-Ауч..нещо стана..Дей..кракът ми,много ме боли!
Започнах да пискам и да правя недоволни физиономии,описващи уж болката,която изпитвах.
-Много боли...
Измрънках и го погледнах умолително.
-Не мога да го мръдна..не мога да изплувам..
Казах паникьосано,а вътре в себе си се смеех и чаках моментът, в който ще скочи във водата и тогава...тогава щях да му го върна тъпкано.
-Ауч...помогни ми,моля те..-измрънкотих още един път с крива физиономия.
***
Моментите в главата ми се преплитаха ли преплитаха,докато...

by **Damon Salvatore** Нед Окт 28, 2012 6:05 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

I can be your hero, baby. I can kiss away the pain. I will stand by you forever. You can take my breath away.

***
Седях там, седнал на любимото място на Елена, точно до прозореца, в собствената й стая, наблюдаващ как се усмихваше невинно докато спеше. Беше лесно да вникна в съзнанието й и да видя какво точно сънуваше, но не го направих. Просто седях там съвсем спокойно и сам се чудех какво се върти в главата й този път.
Извъртях се с гръб към нея и втренчих сините си очи в гледката през прозореца й. Съвсем обикновен изглед - малка веранда, няколко декоративни фогурки и голямо дърво, чийто клони почти успяваха да достигнат стъклото. Прозорецът й бе затворен, както се предполагаше, че трябва да бъде, взимайки предвид силният дъжд и вятър навън. Незабележима усмивка се бе плъзнала на устните ми, а пръстите ми се спуснаха по изпотеното стъкло, рисувайки неопределена формичка.
Изведнъж усещах как сърцето й забива по-силно и по-бързо. Така, сякаш бе наистина ядосана. Любопитството ми не издържа и видях съня й. Можех да се закълна, че чувството бе сякаш съм в главата й, сякаш гледам през нейните очи. Виждах как бавно се отдалечавах по тъмния коридор в училището, губейки се в тъмнината. А при следващия сън, в който взех участие, веднага щом образът ми се завърна в съзнанието й, сърцето й сякаш отново трепна. Не дочаках да видя какво се случваше, знаех че няма смисъл. Елена бе момичето на брат ми, не ми принадлежеше. А аз не можех да се самозалъгвам със сънищата й и да се възползвам от тях, за да върна мечтите си, които в този момент бяха напълно празни.
Приближих се до леглото й, а пръстите ми погалиха нежно кожата й. Отново се усмихнах, съвсем несъзнателно. Щом отвори очи, побързах да се отдалечи още преди да е забелязала колко близко до нея бях.
- И момичето отвори очи.
Казах насмешливо, сядайки отново на онова място до прозореца и взирайки се в съненото й лице. Косата на Елена беше разрошена, но въпреки това изглеждаше ужасно сладка.

by **Rebekah Mikaelson** Нед Окт 28, 2012 6:32 pm

СЪнят беше толкова реален,че дори не осъзнах..кога се бях събудила,кога се намирах в леглото си и сега всички мисли се стрелкаха в главата ми.Разтърках очите си и когато погледът ми се измести към прозореца видях Деймън.
-Деймън?!
Получих едно..дежа ву,щом изрекох тези думи.Та допреди малко в съня си правех същото.Все още не можех да проумея защо точно него и..защо точно такива сънища.Окей,за първия разбирам,той показваше цялата арогантност,която показваше винаги,но..във втория сън ние бяхме..заедно..Какво..какво ставаше с ума ми?Дали той бе се беше промъкнал в съзнанието ми и не бе предизвикал тези сънища?Но..кой се опитвах да заблудя..Деймън беше влязъл под кожата ми и..не можех да го изкарам от там.Особено след дългото отсъствие на Стефан нещата между нас бяха станали..доста..напрегнати.
-Какво..какво има?
Продумах объркано и го погледнах.Божичко..тези сини очи.
*никога няма да го имаш,Елена..* прошепна вътрешния ми глас,а аз сякаш..сякаш се ядосах и свих пръстите си в юмрук.Защо..защо изпитвах толкова силно привличане..защо не можех да спра да гог ледам и да ..да си представям картини,за които дори не би трябвало да си помислям.
-Защо си тук..-попитах отчаяно..-Защо не мога да спра да мисля за теб,Деймън?
Погледнах го уплашена от самата себе си и направих някаква физиономия,свивайки колената си пред гърдите ми.

by **Damon Salvatore** Нед Окт 28, 2012 8:36 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

It's like an explosion every time I hold ya, I wasn't jokin' when I told ya "You take my breath away".

Щом чух и последния й въпрос, устните ми се се разтвориха, а между тях се промъкна тежка въздишка. Съвсем бавно се изправих на крака и след няколко крачки напред отново се намирах до леглото й. Седнах на него и с едва забележима усмивка я погледнах.
- Аз просто... исках да те видя, Елена...
Казах откровено, повдигайки рамене. Осъзнавах, че постъпката ми бе глупава и импулсивна, но не можех да се преборя с това чувство. С желанието ми да бъда до нея, когато всичко друго бе изгубило значение. Рик го нямаше вече и да призная пред себе си, чувствах се самотен, сякаш нямах никого до себе си. Не знам какво, нито защо бях дошъл точно тук, но беше факт. Предполагах, че Стефан може да се появи всеки момент тук, но не ми пукаше. И точно това бе разликата между мен и него. Той мислеше твърде много, а аз точно обратното - действах без да се запитам какви ще са последиците. А точно сега имах нуждата да бъда около нея, да чувам гласа й, дори само да я наблюдавам отстрани. Вдъхваше ми спокойствие и някакъв вид сигурност, които ми даваха сили да продължа напред колкото и трудно да е всичко.
- Защото една част от теб знае, че ме харесваш много повече отколкото признаваш, Елена. Но се страхуваш да оставиш чувството да те завладее.
Усмихнах се, но в усмивката ми имаше нотка на тъга. Защо трябваше да е толкова трудно? Защо Стефан отново ми отнемаше жената, която обичам?

by **Rebekah Mikaelson** Нед Окт 28, 2012 8:54 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
In a world so cold and oh so lonely,I try to find, find a reason why I'm in denial..I tried in vain, I tried in vain to bring myself around.I really tried to not let it get me down and I was starting to accept some closure..

В главата ми беше толкова объркано..сърцето ми биеше лудо,а погледът ми не мжоеше да се отмести от неговия.Бе приковал вниманието ми на сто процента.Може би го гледах като една хлапачка,едно момиче,което бе толкова объркано в чувствата си,че дори в този момент би се отдало на инстинктите си без да се замисля за последствията.
Гледах го втренчено,а когато седна на леглото трепнах.Страхувах се,страхувах се,че ако се приближи още няма да мога да се овладея,че няма да мога да кажа"не" и кой знае как би завършило всичко.
-Аз..Деймън..
Промълвих едва-едва,а горещият ми дъх излзе през сухите ми сутните,които облизах с езика си и го погледнах.Плахо и бавно поставих дланта си на врата му,а палецът ми нежно помилва челюстта му.Тялото ми действаше само.Нямаше връзка с мозъка..беше напълно импусливно.Водех се единствено то първичните си желания.
-Защо трябва да е толкова сложно..
Покалтих глава и на лицето ми се появи тъга,описваща мислите ми.Ами Стефан?Ами как би се почувствал той..това бе именно грешката ми..винаги мислех първо за останалите,а не за себе си.Какво ако сега просто..го целунех?Всичко щеше да се обърка..тотално.Щеше да настане пълна каша.Не исках да изгубя нито един от двамата,но имах онова чувство,че са толкова близо до мен,а същевременно толкова далече.Не го исках.Всъщност..нямах си и на идея какво точно се въртеше в мозъка ми.Знаех единствено,че в този момент погледът ми не се бе отделил от устните на Деймън поне минута.
Сърцето ми започна да бие още по-бързо и топли вълни започнаха да обливат тялото ми.Отместих бързо ръката си и легнах на леглото като дишах тежко,а косата ми се бе разтляла по възглавницата.Гледах тавана и се опитвах да регулирам целия този прилив на емоции,които щяха да ме погубят.Не смеех да го погледна.

by **Damon Salvatore** Чет Ное 01, 2012 6:07 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

From all this pain you put me through.. every time I close my eyes I lock it down. I can't go on not loving you. Over and over again...

Докосването й... нежно и чувствено като допир от райски ангел. Поглеждах в очите й и там намирах себе си, своето отражение. Беше толкова ярко, че не можех да му се наситя. Усещах всяко биене на сърцето й. Туптеше бързо, сякаш бе подплашено зайче, преследвано от ловец, но не можещо да открие място, където да се скрие и да се почувства в безопасност. Повдигнах ръка, а пръстите ми погалиха копринено-меката кожа на момичето. Едва доловима усмивка плъзна върху устните ми, извивайки ги в краищата. Беше толкова красива, невинна и беззащитна, безкрайно уязвима точно в този момент.
- Нищо не е лесно, Елена. Нищо.
Отвърнах кратко на думите й, приближавайки се към нея. Устните ми допряха челото й, дарявайки го с нежна целувка, излъчваща топлината на чувствата, които изпитвах към нея. Истината бе, че бях влюбен в момичето на брат си, че я обичах толкова силно, както не бях обичал никога преди в живота си. Дори любовта ми към Катрин изглеждаше нищожна пред чувствата ми към двойничката й. Щях да излъжа ако кажа, че сърцето ми не се късаше всеки път, щом я видех в прегръдките на Стефан, даваща му онези сладки целувки, които исках единствено за себе си.
- Аз.. не трябва да съм тук. Направих ужасна грешка като дойдох. Лека нощ, Елена.
Усмихнах се, а пръстите ми за последен път погалиха красивото й лице. Отдръпнах се, изправяйки се на крака и тръгнах към вратата, водеща към малкия коридор пред стълбището, опитвайки се да не поглеждам назад. Но желанието да го направя бе по-силно от мен, затова спрях на място. Повдигнах решително глава, извърнах се към нея и с по-бърза крачка се върнах на леглото, седнал пред нея.
- Знаеш ли... Всичко, което правя е да се питам "какво ако". Какво ако целуна Елена, какво ако си позволя да обичам момичето на брат си, какво ако я подържа поне за миг в обятията си. Не спирам да си задавам въпроси, а само мисълта за тях ме кара да се чувствам виновен, макар да не съм направил нищо. Затова, ако ще се чувствам виновен за нещо, нека поне е заради това.
Изстрелях бързо думите си, говорейки с порция гняв в гласа си, а след като казах и последната думичка, ръцете ми мигновено обвиха лицето й и я придърпаха към мен. Устните ми намериха нейните, дарявайки ги с онази греховна, до болка желана целувка, за която толкова дълго бях мечтал. Устните на Елена бяха по-сладки отколкото някога съм си представял, а усещането в този момент бе... нереално. Чувствах се сякаш всичко, което искам е в ръцете ми.

by **Rebekah Mikaelson** Чет Ное 01, 2012 7:32 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
We're holding on and letting go..
***
Какво правиш, Елена?!Какво..защо..просто стоях и го гледах втренчено.Бях останала безмълвна.Думите му ме изненадаха не толкова,защото го мислеше и чувстваше,а защото го каза.Той прояви момент на слабост и то към мен.Момент, който никога не исках да забравям.Инстинктивно сякаш, хванах огърлицата ми с върбинка в дланта си,а очите ми се взираха в него като очи на уплашена сърничка. За един миг всичките ни моменти заедно преминаха в съзнанието ми,от този на запознанството ни,до..до този в момента.До този в който усетих парещите му устни по моите.Един дъх,едно бързо темпо на сърцето,една целувка,толкова жадувана,която ни даде сякаш нов живот.Обвих ръцете си около врата му и притиснах тялото си към неговото.Беше като ангел,ангел,който ми даваше живот,който ме пазеше..който ме обичаше.Беше всичко,което искам и всичко,което нямах.Чувството беше като..една затворена врата,през която не можех да вляза,но също и толкова лесна за отключване.Може би сега щях да намеря отговора на всичките си въпроси..Божичко,чувствах се толкова окрилена,толкова малка и лека в ръцете му.Не исках да отделям устните си от неговите,за нищо на света.Не исках в един миг да бъде мой,а в другия просто да го няма.Може би се превръщах в най-егоистичното същество на тази земя,но по дяволите..сърцето ми забумтя като лудо,а ръцете ми силно пристискаха тялото му към моето.
За миг отделих устните си от неговите,но а съвсем малко разстояние,колкото да мога да намеря погледа му.Усмихнах се едвам едвам,а думите,които ми казваха очите му..погледът,начинът по който ме гледаше,нежният му допир..все едно държеше в себе си принцеса ме накараха да искам още и още.Усетих нещо различно,нещо което със Стефан не бях усещала.Нещо,което караше кръвта в мен да кипи.
-Недей..не ме пускай..
Прошепнах едвам едвам,а дъхът ми сякаш изгори устните ми.Прокарах нежно пръстите си по лицето му и в следващия момент впих силно устните си в неговите.Придърпах го силно към себе си и той се озова буквално върху тялото ми,което се бе изпънало под неговото на леглото.

by **Damon Salvatore** Чет Ное 01, 2012 9:06 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

Cause you know... you know... you know...
That I love you.
I've loved you all along!

Думите й предизвикаха онова лудо сърцебиене у мен, което усещах и в нея. Усмихнах се, чувствайки се като благословен от Бога, като грешник, чийто грехове бяха опростени, а душата му отново е чиста, неопетнена. Не можех да опиша с думи всички чувства, които бушуваха в мен, превръщайки се в бурна стихия от страст, наслада и сладка, опияняваща наслада. Харесваше ми да я докосвам, да я целувам, да чувам гласа й или просто да я наблюдавам отстрани, радвайки се на красивата й усмивка.
- Никога... никога няма да те пусна, Елена..
Прошепнах тихо, напълно опиянен от вкуса на устните й. Неусетно се бях озовал на леглото, а тялото ми бе плътно притиснато до нейното. Цялата тази близост, факта че се докосвахме и целувахме с изпепеляваща страст, че се бяхме отдали на слабостта си, ме издигаше високо, отвеждаше ме на място, където нямаше болка. Където бяхме важни само аз и тя, никой друг. В този момент почувствах, че онова липсващо парченце от пъзела на живота ми е намерено и си е на мястото, там където принадлежи.
Устните ми отново докоснаха плахо нейните, сякаш се милваха едни други. Миг по-късно, сякаш всичко се промени и целувката стана страстна, караща те напълно да забравиш кой си, просто да се наслаждаваш. Съблякох якето си, неотделяйки се от божествения вкус на парещите й устни и го захвърлих някъде на пода. За миг спрях, вглеждайки се дълбоко в очите й, сякаш за да се уверя, че все още съществувах там, че Стефан не бе успял да ме измести още. Погледнах я с пълно обожание и отново сведох глава, докосвайки врата й с устни, дарявайки го с поредната целувка. Любовта ми към нея бе толкова ненаситна. Исках завинаги да остана в ръцете й, там където се чувствах истински щастлив.
Пръстите на ръцете ми захванаха края на тънкия потник, който Елена ползваше като горно на нощницата си и бавно го повдигнаха нагоре, събличайки го. Пуснах го небрежно, дори не забелязвайки къде пада, а ръцете ми се вкопчиха в косата й, която бе леко разрошена. Повдигнах ръцете й нагоре, вплитайки пръстите си в нейните, а устните ми започнаха да слизат все по-надолу от врата й и да оставят влажни следи по кожата й, която сякаш прогаряше след допира на устните ми.

by Sponsored content

Искам да знам, за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Искам да знам, за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Re: Искам да знам, за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Re: Искам да знам, за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Re: Искам да знам, за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Re: Искам да знам, за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Re: Искам да знам, за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Re: Искам да знам, за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Re: Искам да знам, за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Re: Искам да знам, за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.