We are the same. We manipulate, we thirst for power, we control, we punish| Niklaus and Katerina

Каква приятнаа изненада, Катерина.

- "Може" звучи обещаващо.

- Нещо ми подсказва, че Сайлъс ще се опита да осуети плана ти.

Да речем, че Сайлъс не е чак толкова голям проблем.

- Искаш да кажеш, че не се страхуваш от него? Аз мисля, че го подценяваш.

Защо да се страхувам от него? Наясно съм със силите му, но подозирам, че той далеч не е наясно с моите. Въпросът е, че не виждам причина той да се бърка в моя план, нито аз в неговите. Не вярвам Ню Орлиънс да представлява интерес за древния.

- Хмм, да видим..

- Ти имаш нужда от нови хибриди, които да ти помогнат при завладяването на Ню Орлиънс, а за да постигнеш това съм ти нужна аз. Сайлс от друга страна също се интересува от мен, макар и все още да не знам защо.

- Може би Ню Орлиънс не го вълнува, но той е също толкова упорит и себичен, едва ли ще му се понрави идеята да ме предостави на теб, за да задоволиш своите нужди.

- Освен ако не стигнете до разбирателство и сключите сделка, но това звучи повече от абсурдно.

- Все пак се надявам, че не представлявам чак толкова голям интерес за него и ще се откаже да ме преследва.

От години се чудя как все успяваш да се окажеш в центъра на всичко. Как винаги някой се интересува от теб и мизерния ти живот?


Излишно е да ти казвам, че ще получа Ню Орлиънс на всяка цена. Ако трябва ще мина и през Сайлъс, преди да достигна до Марсел. Дотогава, можеш да разчиташ, че ще останеш жива, защото ако доброволно не се откаже от теб, аз ще го принудя.


Ако някой ще си играе с живота ти, това съм аз, мила моя Катерина.

- Предполагам ми е в кръвта, защото дори не полагам усилия, за да го постигна.

- Една заплаха по-малко. Нямам нищо против да се заемеш със Сайлъс.

- А докато разрешите недоразумението помежду си, аз мисля да стоя настрана, далеч и от двама ви.

Не, не, не бързай толкова. Ти ще продължаваш да се навърташ наоколо, защото много скоро ще ми потрябваш. Не мисля да се впускаме в ново преследване. Макар и човек, сигурен съм, че ще съумееш да се скриеш... поне за кратко.


Наистина ли си склонна да ми предложиш кръвта си? Сега, когато си човек, всяка капка ти е твърде ценна... или греша?

- Ами ако Сайлъс се докопа до мен? Мисля, че ще е по-разумно ако се покрия за известно време.

- Прав си, ценна ми е. Стига да не планираш да източиш и последната ми капка кръв бих казала,  че нямам против.

Какво те кара да мислиш, че можеш да се скриеш от него?

- В това съм се специализирала. По-добра идея ли имаш? Ти ли ще ме пазиш от него?

Ще откажеш ли помощта ми?

- Всъщност си последния човек, който бих помолила за помощ, имайки предвид общото ни минало.

- Единствения човек, на който имам доверие и знам, че няма да ме предаде е Илайджа.

Но за твое огромно съжаление, вниманието на Илайджа е погълнато от Хейли, така че изглежда аз съм единствената ти алтернатива.

- Хейли? Какво общо има тя и защо Илайджа изобщо го е грижа за нея?

Толкова много ли си изостанала с информацията, откакто си човек?

- Имах по-важни неща, за които да се погрижа.

- Не трябва ли ти да си до скъпата си вълчица и да се грижиш за нея?

Изглежда любимия ти Илайджа е много по-ентусиазиран и щастлив от мен заради присъствието на вълчицата в имението ни. Нещо ми подсказва, че няма да успее да ти обърне внимание... поне в близко бъдеще.


И кое е толкова важно, Катерина? Не мога да повярвам, че точно ти си толкова назад с информацията.

- Не можеш да ме убедиш, че някакво си случайно момиче, с което си решил да се позабавляваш за една вечер, понеже ти е било прекалено скучно, е по-важно от мен.

- Животът ми например? Новината за сполетялото ме нещастие се разпространява по-бързо от колкото ми се иска и двамата със Сайлъс не сте единствените, които ме издирвате.

Проблемът е, че за Илайджа Хейли не е просто случайно момиче. Тя е единствената му надежда, че отново можем да имаме семейство. Дори, че мога да бъда спасен.


В такъв случай имаш още по-голяма полза от помощта ми.

- Типично за Илайджа. Той никога не губи надежда дори и в най-безнадеждната ситуация.

- А ти вярваш ли, че някой като теб и мен може да бъде спасен?

- Нали осъзнаваш колко абсурдно е предложението ти?

- Но пък от друга страна, точно поради тази причина, никой няма да се досети да ме търси при теб.

Някога питала ли си се дали има какво да бъде спасено?


Ето, че най-после започна да мислиш, Катерина.

- Може би има по една миниатюрна частица в двама ни, която все още не е обладана от мрак и тихичко тръпне в очакване на спасението. Може би просто ние не можем да ги видим. Може би някой ден...

- Или по-скоро не. В повече ми идват тези "може би"-та.

- И къде смяташ да ме укриваш тогава? Искам да съм наясно с всяка една подробност преди да се забъркам в тази лудост.

Аз смятам, че Илайджа е сантиментален глупак и каузата му е отдавна изгубена.


Не знам, Катерина. Защо не дойдеш и ти в имението ми? Нека съберем всички двойнички и бременни от мен жени на едно място.

- Ти сериозно ли? Предлагаш ми да живея на едно място с Хейли, малко след като ми заяви, че точно тя е причината Илайджа да ме изостави и да не е тук до мен в момента?

- Но щом Татя е там мисля, че не е чак толкова лоша идея. Сигурна съм, че не е във възторг от новината за бебето чудо, особено след като майка му си е пъхала ръчичките не къде да е, а в панталона на любимия й.