Don't tempt me, little wolf. / klaus and hayley

Дано не си ме разкарвала напразно чак до тук.

Имаш повече общо с Татя, отколкото ми се иска, любов.


Едва ли можеш да ме разбереш. Едва ли ще проумееш отношенията ми с Марсел.

Как ли пък не. И кое ни е общото, любов?

Пробвай ме.

Какво знаеш за Марсел, Хейли?

Знам, че ти си го създал. Знам също и че е единствения, който Ребека е обичала и не си убил, като изключим Александър. Знам и че това нищожество изпрати собствената ми близначка, за която не подозирах, да ме убие.

О, вечните любовни истории на Ребека. Това ли ти е разказала? Не се заблуждавай, Ребека приема като "единствена любов" всеки, който й обърне малко внимание.


Марсел не е просто вампир, който създадох, Хейли. Аз го отгледах. Спасих живота му, помогнах му. На мен дължи всичко, което е. И въпреки това ми отне всичко, което някога съм имал... което съм искал.

Тя просто иска да бъде обичана. И доколкото знам Александър наистина я обича. И я прави щастлива.

Отгледал си го? Аз... нямах представа.

Все още имаш семейството си, Татя.... мен и дъщеря ни. Това, което Марсел не може да ти отнеме никога, Ник.

Искам града си, Хейли. Аз, Илайджа и Ребека създадохме Ню Орлиънс. Той е наш. Марсел няма право да се разпорежда като крал на място, което не му принадлежи...


... навсякъде в града можеш да видиш щампи с буквата "М". Не значи Марсел, а Майкълсън.


Искам това, което е мое по право. И ако трябва да стигна до края и да го убия, за да го получа, ще го направя. Толкова просто е, любов.

Отговорът не винаги е в убийството, любов. Но ако това е единственият избор, който имаш... който имаме.. колкото и странно да звучи.. съгласна съм с теб. Няма да позволя някой да нарани дъщеря ни.

Убийството е крайна мярка, Хейли. Ако не успея да го поставя на колене, където му се полага да бъде, ще трябва да предприема по-крайни действия.


Никой, най-малко Марсел, ще нарани теб или... дъщеря ни.

И все пак се надявам да не се стигне до там.

Ако нещо се случи с мен и не съм тук, за да се грижа за нея, когато се роди... обещаваш ли, че тя ще бъде добре?

Нищо няма да ти се случи, Хейли. Не мога да си го позволя.

Защо не? Както сам каза, може да не се окажа достатъчно силна за нея.

Ще бъда. Трябва да бъда.

Всичко ще бъде наред.


Ще се справиш, никой няма да пострада. Аз ще те наглеждам, а когато ме няма, Илайджа, убеден съм, с радост ще заеме мястото ми.

Ще ми помогнеш ли да открия семейството си, Ник?

Защо толкова отчаяно искаш да откриеш семейството си?

Искам да знам коя съм. Защо са ме оставили, имам въпроси, Ник.

Отговорът на тези въпроси ще ти донесе единствено болка, любов.

Защо си толкова сигурен, че отговорите няма да ми харесат?

Какво знаеш, любов?

Защото нещата, които не знаеш, не могат да те наранят.


Не знам нищо за семейството ти. Но ако е толкова важно за теб, ще ти помогна да ги откриеш.

Прав си, но трябва да знам. Нуждая се от това.

Наистина ли ще го направиш за мен?

С теб си приличаме повече, отколкото предполагаш. Това, че за хилядолетията си живот не получих отговорите, които исках, не означава, че ти нямаш право да узнаеш своята истина, своята история.

Може би изглежда безкрайно глупаво да търся семейството, което се е отказало от мен, но... предпочитам отговорите, които не ме устройват, отколкото неизвесността, която ме подлудява.

Ще открия родителите ти, Хейли. Обещавам.